Банкеръ Weekly

Съдби

ИЗКУШЕНИЯ ПО ИТАЛИАНСКИ

В Европа проституция има навсякъде, но най-явна е тя в Италия. Дори в малките градове има квартали, където жени продават своите прелести. Смята се, че броят на проститутките в страната е около 80 хиляди. От 60 до 70% от тях са чужденки от над 60 държави. Преди десетина години най-много бяха нигерийките и албанките, сега преобладават румънките, молдаванките и други постсъветски народности, но бързо нараства и броят на азиатките.
Пазарът на любовта в Италия се контролира най-вече от балканци и нигерийци. Местните мафиоти не се бъркат в отрасъла. С изключение на неаполската камора. Тя събира от сводниците наем за улиците, на които предлагат услугите си щерките на Коринт. Най-жестоки са нигерийските сутеньори. Те държат в подчинение момичетата си с побоища, убийства и вудумагии, обезобразяват ги или отмъщават на членове на семействата им в Нигерия. Албанците обикновено се сгодяват за някоя от проститутките, а тя им донася за поведението на колежките си. Шиптарите също наказват с прерязано гърло, а нерядко накълцват или изгарят труповете на жертвите си.
А италианците обичат платения секс. Клиентелата наброява 9 млн. души. Една проститутка докарва на сутеньора си между 10 и 15 хил. евро на месец. Общият оборот в бранша надхвърля 1 млрд. евро годишно. При това в този оборот не се включват луксозните дамички, които обслужват скъпите хотели или приемат сладострастниците в собствените си жилища. А се смята, че в тази категория раздават ласки и милувки около 12 хил. жени.
На Апенините публичните домове са забранени, затова пък уличната проституция процъфтява. А поради липса на правна регулация в много градове управата се опитва да решава с подръчни средства проблемите, които им създава тя. Винченцо де Лука, кметът на град Салерно в областта Кампания, често сам извършва проверки в съответните квартали. Кристиано Бонели, председател на районен общински съвет в Рим, е заделил три радиоколи от градската стража, които патрулират из съответните улици. Но единственото, което могат да направят полицаите, е да упражняват психически тормоз (проверка на документите) над момичетата и да налагат солени глоби на клиентите, които спират с колите си на неслучайно забранените за паркиране улици. Това е единственият начин, по който можем да ограничим културната деградация на района, обяснява Бонели. В невралгичните точки на Милано пък са инсталирани видеокамери. Но и те не дават желания резултат, оплаква се кметицата Летиция Морати, която е привърженичка на твърдата ръка. Тя не крие разочарованието си, че новото правителство на Силвио Берлускони все още не е предприема очакваните мерки. Наистина, Горната камара на парламента вече одобри закон, наречен пакет от мерки по сигурността. Той обаче се занимава с нелегалните имигранти въобще, а не със специфичните проблеми, пораждани от проституцията. И все пак новите правни норми криминализират имиграцията и дават възможност чужденци да бъдат съдени по бързата процедура. Те могат да се прилагат както спрямо сутеньорите, така и срещу проститутките. Основният им обект обаче си остават милионите икономически имигранти, които пребивават - легално или не - в страната.
Обсъжданията по повод на статута на имиграцията продължиха цяла година. Що се отнася до проституцията, дискусията за нея по същество едва сега започва. Позициите на политическите сили са най-различни. Те започват с исканията за пълна забрана на проституцията и стигат до отмяната на декрета Анджела Мерлин (министърката, която след дълга борба успява през 1958 г. да забрани публичните домове). Едни предлагат общонационален референдум за или против връщането на публичните домове, други искат да се приложи опитът на Холандия, където съществуват легални улици на любовта. Не липсват и идеи да се създадат кооперации на проститутките, като по този начин се избегне и експлоатацията им от сутеньорите.
Татко, какво правиш тука?, възкликва голобрад юноша, когато вижда родителя си да влиза в публичния дом. Как какво? Идвам при тебе, развратнико!, заявява бащата. Тази забавна сценка се разиграва в един филм на популярния неаполски режисьор Тото. Такава е била картинката в Италия допреди половин век. В ония времена италианските младежи по правило започвали сексуалния си живот в домовете с червените фенери. Посещавали ги всички - млади и стари, женени и ергени, бакали и свещеници. Режисьорът Тинто Брас заявява с присъщата си прямота в интервю, че ходенето в бардак е толкова естествено, колкото и ходенето по нужда. По-нататък той разказва, че продавал книгите на баща си, за да събере пари за публичния дом. Работата приключила с това, че загрижен за целостта на библиотеката си баща му започнал да му дава нужните пари на ръка.
Тинто Брас не е единственият италианец, който си спомня с носталгия и сантименти публичните домове. Последните проучвания на общественото мнение показват, че 70% от италианците са за легализиране на публичните домове. Освен това подобно решение подкрепят и жените. Ето защо: Не можеш да излезеш на улицата, защото практически по всяко време си принуден да гледаш разпасани, неприлично облечени или по-скоро съблечени проститутки - обяснява Антонела Чинико, която живее недалеч от гара Гарибалди в Неапол. - Освен продажни жени напоследък около гарата се събират и мъжки проститутки и травестити. На какво прилича това - да не смееш да изведеш детето си на разходка!
Като реалистки италианките нямат илюзии, че проституцията може да се изкорени. На това се дължи тяхната по-голяма толерантност към забежките на съпрузите им. В една представителна анкета, проведена миналата година, 76 на сто от омъжените туземки отговарят, че изневярата на съпруга с проститутка не бива да е задължително основание за развод. Както изглежда, италианското общество се вълнува нетолкова от съществуването на проституцията, колкото от чужденките в нея. През последните години се увеличи чувствително броят на заразените от СПИН или на прихваналите венерически заболявания - преди всичко сред момичетата от Африка и от други рискови региони.
А иначе проституцията на Апенините е най-малко от две хилядолетия. Широко известни са бордеите в Древния Помпей, погребания под лавата на Везувий град. Преди катастрофата в 15-хилядния Помпей е имало няколко публични дома. Един от тях е отлично запазен и до днес, включително и със стенописите с еротични сцени в интериора. Това е най-посещаваното от разноезичните туристи място. През IV век пък в едномилионния Рим е имало 46 бардака. Но въпреки хилядолетната традиция през XIX в. италианските публични домове се организират по френски образец. След обединението на страната през 1859 г. е приет общонационален регламент за уредбата и функционирането на, както ги наричат тогава, закритите домове (в съответствие със закона те трябва да са със спуснати пердета). Една от точките гласи, че обикновената среща с проститутка не може да продължава повече от 20 минути. Утвърдена е специална тарифа, задължителна за цялата страна, която предписва, че еднократна услуга в луксозна къща за срещи струва 5 лири, а в народно заведение - 2 лири. Най-достъпна е платената любов при Мусолини, чието правителство сваля цената на сеанса от 2 на 1 лира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във