Банкеръ Weekly

Съдби

ИВАН ВУКАДИНОВ ИЗЛИЗА НА ПУБЛИЧЕН ПОКАЗ

В стилистиката на българския провинциален реализъм е подготвена изложбата в галерия Ракурси, в която ще бъдат представени творби на Иван Кирков, Иван Вукадинов и скулптора Иван Стоилов-Бункера. Както личи, тримата Ивановци не са събрани случайно - експозицията се открива на 7 януари, т.е. навръх именният им ден, или Коледа по стар стил. В случая сензацията, очаквана с нетърпение от клюкарски настроените (и като манталитет) медии, е публичната поява на живописеца Иван Вукадинов (1932).
Вукадинов е възпитаник на проф. Ненко Балкански и завършва Художествената академия през 1961 година. Работейки успешно във всички жанрове, той бързо си отваря място в художествения ни живот, участва в традиционните тогава общи художествени изложби и подготвя самостоятелна експозиция в София (1975) и в Рим (1977). Следват още три изложби в Италия, която се превръща в най-активния пазар за неговите картини. У нас той се налага като един от новаторите на своето поколение, което трябваше да се пребори с догмите на т.нар. социалистически реализъм и да реабилитира живопистта като изкуство на свободния, индивидуален израз. Когато програмата на Людмила Живкова за хармонично развитата личност роди своя първи (и последен!) образец, бореца Боян Радев, името на Иван Вукадинов придоби легендарен оттенък с факта, че той е запалил своя земляк от Пернишко да събира картини. С течение на времето легендата придоби още по-плътни очертания, този път заради нежеланието на художника да излага творбите си публично. Което от своя страна роди и множество спекулации на тъмносивия до черен наш пазар на изкуството, свързани с фантастични цени и очевиден ажиотаж. Това е и моментът на сензационност в предстоящата изложба - четири картини на Иван Вукадинов в колективната Ивановденска изложба.
В последните месеци прави особено впечатление забързаното предлагане на наши фирми, предприятия и електронни медии на купувачи от страните членки на ЕС. Подтекстът на случващото се, което ще продължи и през 2006 г., е стремеж към легитимност на по-широк и обозрим общоевропейски пазар, т.е. нашият бизнес се старае да захвърли сивата си мантия и да приеме като неизбежност приобщаването ни към Евросъюза. За съжаление в територията на изкуството и неговия пазар подобни тенденции почти не се забелязват. А е стара истина, наложена още от древността, че осреднената пазарна цена на даден художник се определя от ликвидността на творчеството му. Точно затова в света се издават справочници и каталози, в които освен активите на конкретния художник коректно се отбелязват и средните цени (след дългогодишно пазарно наблюдение!), на които той продава. В този смисъл Иван Вукадинов сам се изолира от публичния ни художествен живот, а тайнствеността и мистерията на живота му в последните две десетилетия не могат и не трябва да обслужват спекулативните интереси на един или друг български манипулатор. Както е нереално механично да се пренасят върху българска почва цените, които един наш художник получава за картините си в Западна Европа. Дори затова, че Иван Вукадинов е доказал високия си професионален морал и качества на живописец с нестандартно мислене. Останалото е провинциален реализъм, който е крайно неподходящ и неприемлив за страна, запътила се към ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във