Банкеръ Weekly

Съдби

Инвестициите на Дейвид Черитън

Слънцето залязва зад хоризонта и последните му лъчи осветяват страниците на списанието Superyacht върху бюрото в кабинета на професора от Станфордския университет Дейвид Черитън. Той разглежда без особен ентусиазъм ярките картинки върху скъпата хартия. Веднъж прочетох, че яхтите са водовъртеж, който засмуква всичките ви пари - казва Черитън и с раздразнение го отмества встрани. - Не разбирам защо продължават да ми изпращат подобни неща.


Затова пък издателите на списанието са съвсем наясно по този въпрос - Черитън е невероятно богат. Достатъчно богат, за да си позволи например April Fool - 60-метрова разкошна яхта на стойност 60 млн. долара, или принадлежащата на новозеландски милиардер яхта Ulysses , която се продава за 49 милиона. Нещо повече - Черитън може да купи и двете. Но той не харесва яхтите. Въпреки състоянието си от 1.3 млрд. долара професорът продължава да се труди пълноценно в Станфордския университет. Основната сфера на научните му интереси са компютърните технологии. Ако го помолите да си спомни за какво е похарчил по-големи суми напоследък, той ще спомене покупката на автомобил Honda Odyssey за децата си и едно спонтанно пътешествие до Хавай. Какво тогава е най-скъпото му увлечение - да инвестира в нови компании.


Досега Черитън е инвестирал в технологични компании общо над 50 млн. долара от собствените си средства. Най-добрата му сделка е чекът за 100 хил. долара, който подписва за основателите на Google - Лари Пейдж и Сергей Брин през 1998-а. Днес делът на професора в интернет гиганта се оценява на 1 млрд. долара. Имам усещането, че макар да се оказах изключително успешен инвеститор, продължавам да не умея да харча пари за себе си - казва той.


Професорът, който скоро ще навърши 62 години, не обича публичността. Няма да го намерите във Facebook или LinkedIn. Той дори не ползва Twitter, което е изключителна рядкост за Силиконовата долина. Черитън харесва собствения си живот - продължава да кара стария си Volkswagen Vanagon, купен много преди появата на Google, и от 30 години живее в малката си къща в Пало Алто.


Като човек, който работи по 12 часа дневно, Черитън разбира, че няма нищо по-скъпо от времето. Затова повечето му инвестиции са за компании, които оптимизират живота на хората. Новата му фирма Arista Networks разработва технология, която позволява временните забавяния в работата на сървърите да намалеят няколко пъти. Това дава възможност на търговците от Уолстрийт да извършват сделките си по-рано от своите конкуренти. Сега печалбата на създадената през 2004 г. Arista е в размер на 200 млн. долара. Представете си, че нашите автомобили започнат да се движат десет пъти по-бързо. Това изцяло би променило света. Именно това прави Arista, казва Черитън.


Родителите на бъдещия професор - двама канадски инженери - се стремели да не му налагат волята си. По думите на бащата, Рос Черитън, Дейвид растял като независимо и абсолютно самодостатъчно дете, което не се интересува от спорта и връстниците си. Родителите не възразили, когато Дейвид решил да пропусне последната година в училище, преценявайки, че учебният план е твърде изостанал. Черитън имал богат кръг от интереси. Затова, когато не успява да постъпи в музикалния факултет на Университета в Албърта, където възнамерявал да учи класическа китара, решава да се съсредоточи върху втората си страст - математиката. В резултат става бакалавър от Университета на Британска Колумбия, а след това получава научна степен от Университета във Ватерло.


През 1981 г., търсейки финансиране за изследванията си, Черитън се озовава в Станфорд. Там среща за първи път блестящия немски аспирант Анди Бехтолшайм, който го моли да създаде програмно обезпечение за негов проект - мощен компютър на име SUN (Stanford University Network). През 1982 г. Бехтолшайм напуска Станфорд, за да основе компанията Sun Microsystems. Черитън обаче решава да продължи научната си кариера, въпреки че все повече студенти и негови колеги си тръгват от университета с надеждата да изградят собствен технологичен бизнес.


В средата на 90-те Бехтолшайм се прощава със Sun Microsystems, която по това време се е превърнала в многомилиардна корпорация, и започва да търси партньор за създаването на поредната фирма. Той открива стария си тефтер с телефони и се обажда Черитън. Двамата основават Granite Systems, компания, специализирана в разработката на решения за мрежите Ethernet. Година по-късно Cisco предлага 220 млн. долара за Granite. През 2001 г. двамата партньори създават Kealia за проектиране на мрежово оборудване. Sun Microsystems я купува през 2004 г. за 120 млн. долара. В промеждутъка на работата върху Granite и Kealia Черитън и Бехтолшайм влагат по 100 хил. долара в Google. И това се оказва най-добрата им инвестиция.


Сергей Брин и Лари Пейдж се обръщат към Черитън за съвет. Той пък се оказва готов да сподели не само мъдростта си, но и парите си. След продажбата на Granite състоянието на професора нараства на 20 млн. долара. Тогава не беше толкова просто да се намерят инвеститори. Реших, че това не бива да бъде толкова голям проблем, спомня си Черитън.


Макар че немецът нарича себе си и Черитън случайни инвеститори, мнозина не вярват, че успехът им е свързан единствено с късмета. Двамата вече са вложили около 100 млн. долара в Arista, която през тази година най-после излезе на печалба и вероятно тепърва й предстои завидно бъдеще. Най-богатият професор в света вярва, че ако се опитваш да създадеш нещо наистина полезно за света, пазарът ти се отблагодарява.

Facebook logo
Бъдете с нас и във