Банкеръ Weekly

Съдби

ИМПЕРСКИТЕ БЛЯНОВЕ НА МАТИАС ДЬОПФНЕР

Матиас Дьопфнер е винаги в безупречен костюм, но иначе не проявява особен пиетет към светския живот. Шефът на най-голямата издателска фирма в Европа си е поставил за цел да превърне Аксел Шпрингер в международна мултимедийна империя. И ако се съди по растящите печалби на концерна, той има всички шансове да постигне своето.
Само в Германия вестниците и списанията на Media Gruppe Axel Springer AG се четат от 35 млн. души. Годишният оборот се изчислява на 2.5 млрд. евро. Това е само една десета от оборота на Рупърт Мърдок, но - както казва Дьопфнер - числата са променлива величина.
Човешките биографии също. По образование Дьопфнер е музиколог и театролог. Той започва кариерата си като музикален критик във Франкфуртер алгемайне цайтунг (1982 г.). После е кореспондент на свободна практика в Брюксел, сътрудник в управата на концерна Грунер+Яар, главен редактор на седмичника Вохенпост и на булевардния всекидневник Хамбургер моргенпост. През 1998 г. оглавява Шпрингеровия Ди велт, а през 2002 г. става президент на целия концерн.
Преди това вдовицата на Аксел Шпрингер сменяше директорите като носни кърпички, а сбогуването с всеки от тях й струваше милиони. Предполага се, че Дьопфнер е успял да влезе под кожата й, тъй като по темперамент и характер напомня покойния й съпруг. Надхвърлилата 62 години, Фриде Шпрингер се отнася с него почти като със син. Което обаче не променя факта, че той все пак е само неин служител.
Президентът на Шпрингер е енергичен, дързък и безпощаден. От една страна, той държи отношенията в концерна да са като в задружно семейство. От друга страна обаче, това въобще не му попречи да съкрати с 10% от работните места - за ужас на 15-те хиляди членове на семейството. Освободените по този начин средства Дьопфнер бързо инвестира в нови издания.
Първото разширение бе в Централна Европа и Русия, където само за година и половина Шпрингер започна издаването на 24 вестника. В Полша той построи печатница и стартира тамошния вариант на Нюзуик, както и Факт (по образец на флагмана Билд), който излезе на печалба още в първото тримесечие. Навлизането на руския пазар стана с тамошните модификации на Форбс и Нюзуик, след което дойде редът на Унгария и Литва. Миналата година Дьопфнер дори се опита да купи британския Дейли телеграф.
Но и без островния вестник печалбите на Шпрингер бяха добри. И то въпреки свиването на рекламния пазар в Западна Европа. Сред основните фактори за успеха са многократно по-ниските разходи за персонал в Източна Европа. Сега Дьопфнер подготвя нови нашествия. Къде и какви - това се пази в най-строга тайна. Ясно е само това, че пак става дума за мутации на Билд. Известно е също, че концернът ще пусне и един безплатен всекидневник (очакван тираж 2 млн.). Това е отговорът на Дьопфнер на предизвикателството на норвежкия концерн Шибстед (Schibsted), който се готви да навлезе в Германия с 15 безплатни регионални вестника.
Големия си удар обаче Дьопфнер направи на германския телевизионен пазар. Той изкупи 65% от акциите на американския милиардер Хаим Сабан в телекомпанията Pro Sieben Sat.1 AG, притежаваща четири канала. Така заедно с придобитите преди това 12% от акциите на същата компания Фриде Шпрингер ще разполага с нейния контролен пакет (55%), т.е. с близо половината от немския телевизионен пазар. Ако германската антимонополна служба, която трябва да се произнесе по сделката до края на годината, не я отмени, Шпрингер ще стане седмият по големина медиен концерн в Европа и един от лидерите по медийно влияние на континента. Това е така, защото Берлускони действа само в Италия, а Мърдок - предимно във Великобритания.
Очертаващото се телевизионно господство на Шпрингер в Германия буди все по-големи страхове сред местните политици и преди всичко у левицата. По възгледите си Матиас Дьопфнер е консервативен либерал. Той е доста близък с Хелмут Кол и има немалък принос за подобрения имидж на Ангела Меркел. Впрочем Шпрингер е доказал, че може да унищожи всеки политик дори и без телевизия. Нашите журналисти са като пасаж пирани - винаги могат да видят сметката на някоя голяма риба, хвали се Дьофнер. И с основание. Неслучайно и в кулоарите на берлинската политика често се цитира следната максима: С Билд не се спори. На Билд само се дават интервюта.
От Шпрингер се страхуват не само политиците. Ако антимонополната служба миропомаже сделката за четирите канала (ProSieben, Sat.1, Kabel Eins и N24), концернът ще разполага с 24 на сто от германската телевизионна аудитория, както и с 45 на сто от рекламния пазар. Като се прибави и взаимната реклама на влизащите в Шпрингер медии, това не вещае нищо добро за конкурентите. Дьопфнер се опитва да омаловажи настъплението си. Нищо подобно. Та нали Бертелсман е четирикратно по-голям от Шпрингер, казва той. Това наистина е така, само че концернът Бертелсман е книгоиздателство, а не мултимедийна група.
Фриде Шпрингер обича да казва: Концернът е моят дом, той е целият ми живот. Ако телевизионната сделка се състои, вдовицата на Аксел ще остави след себе си дом, който е два пъти по-обширен от онзи, който й завеща съпругът й. Дьопфнер пък ще влезе в световната висша лига на медийните играчи, в която досега нямаше нито един европеец. Той е човек на големите амбиции, който напира да управлява света, писа за него британският Иконъмист. Но само при условие, че Фриде не го уволни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във