Банкеръ Weekly

Съдби

ИЛИЯ ПАЛАЗОВ - ПИОНЕРЪТ НА КООПЕРАТИВНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

Роденият в Плевен Илия Палазов (1888-1964) защитава докторат по финанси и кредит в университета на Ерланген, Германия, през 1911 г., след което се завръща в България. Той е един от пионерите на кооперативното дело в България, дългогодишен директор на Популярната банка в Габрово. Д-р Палазов пише устава на Съюза на популярните банки, приет на първия му конгрес през 1915 г., а след Първата световна война става и негов председател. Учредител е на поредица от земеделски фондове. Д-р Палазов е основател и на акционерното дружество Задруга към Съюза на популярните банки - срещу скромна комисиона производителите получават почти пълната стойност на продадената зад граница продукция. Автор е на няколко книги със стопанска тематика: неиздадената Бялото злато за захарната индустрия, преиздаваната на два пъти Теория и практика на кооперацията, За ораторското изкуство и др. Издател е на списанията Кооперативна защита, Кооперативна просвета и Росица, в които негови сътрудници са Тодор Влайков, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев и Илия Бешков.
По политически убеждения д-р Илия Палазов е симпатизант на широките социалисти, учител и близък приятел на д-р Атанас Москов, с когото работят заедно по програмите на Международната организация на труда. Но винаги е избягвал заниманията с гореща политика, както той нарича активното участие в партийния живот на страната.
Умира през 1964 г. в Женева, където е погребан.

През 1911 г. младият, току-що завършил висшето си образование плевенчанин Илия Палазов пристига в Габрово. Гостува на своя приятел Лазар Бараков с намерението да се хване на работа в свободния стопански сектор. Допълнително е привлечен и от обявлението на фабрика Успех, която търси кандидат за поста директор. По това време Лазар Бараков е счетоводител на Габровската народна банка, основател на Габровската популярна банка и председател на нейния контролен съвет от първия й работен ден - 15 март 1911 година. Той убеждава Палазов да не ходи във фабрика Успех, между акционерите на която избухва конфликт, а да оглави популярната банка като директор. Така на 1 февруари 1912 г. Илия Палазов заема поста, на който остава до 1915 г., когато е мобилизиран в армията. При назначаването му новопроходилата банка има 120 член-кооператори с 315 дяла по сто лева. Срещу записания дялов капитал те се задължават да внесат 30%, като събраната сума се внася по безлихвена сметка в БНБ.
Любопитен детайл от биографията на банкера, който говори много за неговата предприемчивост, талант и амбиция, е една среща с баща му в Плевен. Младия Илия с гордост обявява новата си длъжност и прибавя, че банковият капитал е само 53 300 лева. Защо бе, синко, ходи по Германия да харчиш толкова пари за учение? По-хубаво беше да ги запазим, та вместо днес да служиш на чужди, хора можеше да имаш собствена банка, щом с толкова пари може банка да стане! Синът не смее да му признае, че в касата няма никакви пари и дори пътуването му до родния му град става със заем от приятели. Но дръзко репликира баща си: Бъди спокоен, аз ще я направя голяма банка!
Изпълнението на това обещание не е никак леко. Местните занаятчии посрещат с недоверие популярните банки, а точно те са целевата група, която Илия Палазов иска да привлече в кооперативното банково дело. Периодът на запознанство с чаршиите, на спечелване на доверието и убеждаване продължава доста време, докато инак трудолюбивите габровци разберат, че е по-добре да внасят парите си в банката, отколкото да ги държат под дюшеците. Но работата потръгва. Популярната банка се утвърждава не само като кредитно учреждение, но и като сдружение за спестовност. Тя е първата у нас, въвела касички за детски спестявания. Изначално те се приемат като играчки, но фактите показват, че само четвърт век по-късно детските спестявания в популярните банки на България достигат и надвишават сумата от 300 млн. лева.
През 1912 г. в навечерието на Балканската и последвалите я една след друга Междусъюзническа и Първа световна война тегленето на влогове създава големи трудности на новооткритата Популярна банка. Налага се да депозира банковия портфейл при БНБ, но понеже новата финансова институция няма кредитна линия от Националната банка, се налага да се използват заеми от частни лица. Най-чест кредитор на Популярната банка е богатата фамилия на индустриалеца Александър Заимов, член на управителния й съвет. Обявяването на мораториум върху тегленето на спестяванията спасява не само честта, но и съществуването на банката. Това е първото голямо изпитание за младия директор д-р Палазов, а и безценен урок за по-късната му дейност в Съюза на популярните банки.
Той е сред първите финансисти у нас, които започват да изтласкват чуждестранните капитали от различните сектори на стопанството ни, главно земеделския. Чрез укрепената с негови усилия кооперация в Долна Митрополия, прераснала по-късно в предприятието Българска захар, производството и печалбата от бялото злато са отнети от белгийските фирми. Той внася живителна струя и в други сектори на стопанския живот с образуването на селските кредитни кооперации от Райфайзенов тип и с утвърждаването на Популярната банка като надеждна институция от типа на структурите Шулце-Делич. Д-р Палазов е човекът, който изпраща в историята старото лихварство и зеленичарство, а дружеството Задруга, на което е председател, се превръща в най-популярната фирма за износ на българската земеделска и занаятчийска продукция. За по-голяма сигурност на производителите д-р Палазов създава пенсионен и осигурителен фонд Кооперативен ратник, чрез който построява триетажната Приморска почивна станция за децата на кооператорите в курорта Св. Константин край Варна. Пак със средства от този фонд се изграждат и няколко планински летовища, ползвани целогодишно от габровци. Името на д-р Илия Палазов става известно в балканските браншови кооперации, а сърби и гърци идват да обменят опит с него. Когато известният английски финансист Хенри Мей гостува в България, той е респектиран от размаха и подредбата на Палазовото дело - кооперативните банки и кооперативните фондове.
Голямата стопанска криза от 1929-1933 г. се отразява крайно неблагоприятно на промишлеността и търговията и принуждава много фирми да спрат погашенията по кредитите. Габровската популярна банка е сред малкото, които извършват редовно плащанията на влоговете, което засилва доверието в институцията. Водещ при всички банкови операции е дяловият капитал, собственост на Популярната банка. Тя има разнообразни фондове: резервен, който се набира от новоприетите членове и чрез процент от годишната печалба; културен - 5% от чистата печалба; застрахователен - за застраховане на чиновниците; Занаятчийски кредит; Подпомагане на затруднени кооператори; Детски колонии; Несъбираеми вземания; фонд за обезпечаване на дивидента. Те са неприкосновеният запас на банката. Като неин член средства ползва и Габровската община - за построяването на халите и кланицата, за кредитиране на водния синдикат Грамадата, за кооперациите Съгласие, Овошка, Единство, Взаимност, Облекло и др. Банката е кореспондент на Кредитната банка в София за операции на габровци в Германия, за участие в търгове при доставки на стоки за държавата, за армията и др., както и за строежа на сгради, пътища и съоръжения за държавни, общински и обществени организации.
Вече като председател на Съюза на кооперативните банки д-р Илия Палазов нееднократно е бил съблазняван с политическа кариера. Предлаган е за народен представител от Разложко, но той отказва с аргумента, че не иска да се занимава с гореща политика. По същия начин по-късно отклонява и предложението на премиера Иван Багрянов да оглави Министерството на финансите (тогава е назначен Димитър Савов). Но това не го прави аполитичен, за което говори близостта му с д-р Атанас Москов и участието му в политическите проекти на Международната организация на труда. Уви - точно политиката го прави изгнаник в Швейцария!
Възходът на Популярната банка, Габрово, може да се проследи от запазените архиви. На старта на своята дейност тя има 217 членове с дялов капитал от 53 300 лв. и в края на годината реализира печалба от 8816 лв. с 9% дивиденти. През последната от директорството на д-р Илия Палазов - 1915 г., тя има двойно повече членове, капиталът й е утроен до 139 600 лв., а печалбата й е 10 486 лева. Десетилетие по-късно членовете са 1753, дяловият капитал нараства до 5 322 300 лв., печалбата е 795 079 лв., а дивидентите са 8 процента. Краят на Втората световна война (1945 г.) заварва Популярната банка с дялов капитал от 24 323 300 лв. и с годишна печалба от 2 930 000 лева. Като институция тя съществува до 22 февруари 1951 г., когато с постановление на Министерския съвет преминава към БНБ под името Българска народна банка, клон А-Габрово, а на 15 юни същата година окончателно се влива в Централния депозитар. На 3 януари 1992 г. бивши членове на Популярната банка, техни наследници и нови членове възстановяват старото име на Кредитно-спестовна кооперация Популярна банка и я регистрират в съда. През юли 1995 г. районният прокурор спира кредитната дейност на банката с мотива, че няма лиценз от БНБ по Закона за банките от 1995 година. Изискването обаче се отнася само за търговските банки, а не и за кооперациите, развиващи друга стопанска дейност. С изменението в закона през 1997 г. на кооперациите се разрешава без лиценз да създават взаимоспомагателни каси, чрез които да развиват кредитно-спестовна дейност в полза на своите членове и регламентира съществуването на Популярната банка. За сравнение нека добавим, че в Западна Европа 25-35% от финансовия пазар се заема от кооперациите, които чрез кредити подпомагат малкия и средния бизнес. Което означава, че някогашното дело на д-р Илия Палазов е още живо и актуално!

Facebook logo
Бъдете с нас и във