Банкеръ Weekly

Съдби

... И НАКРАЯ ПЕЧЕЛЯТ ГЕРМАНЦИТЕ

Футболът е проста игра: два отбора по 11 души играят 90 минути и накрая печелят германците. Тази крилата фраза на Гари Линекер, родена от поредната мъчителна загуба на англичаните от Бундестима, дълги години бе идеалното обобщение за очакванията на специалистите преди всяко световно първенство. Напоследък германската машина позагуби доверието им, но думите на Гари все още са валидни като напомняне за простия факт, че почти никога предварителният фаворит не печели купата - като се започне от вълшебните унгарци през 1954, мине се през Бразилия '66, Холандия '74, отново Бразилия '82, Германия през 1994-а и Франция през 2002-ра.
ФАВОРИТИТЕ
Ако тази последователност има някакво значение, това е много лоша новина за бразилците, сочени почти единодушно като сигурния победител на Мондиал 2006. За мнозинството коментатори само присъствието на Роналдиньо, Роналдо, Адриано и Кака ще е достатъчно, за да лиши от интрига първенството. Бразилия е и единственият южноамерикански отбор, успявал да спечели титлата на европейска земя (макар и през далечната 1958-а). Според Гари Линекер сега отборът на Карлос Алберто Парейра е напълно способен да повтори това постижение.
Самият Парейра обаче, който отдавна си е спечелил името на прагматичен и трезвомислещ човек, не бърза с големите обещания. Седмица преди старта на мондиала той предпазливо намекна за това, за което други специалисти отдавна предупреждават - че в неудържимата си склонност да атакуват бразилците често забравят за другата фаза на играта. Понякога вместо 4-4-2 ние играем 4-0-6, заяви Парейра в интервю за Плакар. Дори и да оставим тактическата дисциплина настрана, самите защитници на селесао не вдъхват много доверие. Дефанзивната фаза никога не е била сред силните страни нито на Роберто Карлос, нито на централния бранител Лусио, а възрастта на капитана Кафу вече подчертано си казва думата. На предишното световно тази слабост на бразилците не пролича просто защото те се разминаха с големите отбори по пътя си към титлата. Но едва ли могат да разчитат повторно на такъв късмет.
Същото важи до голяма степен и за германците - сензационният финалист от Мондиал 2002. Много неща се промениха от времето, когато Линекер изрече онази знаменита фраза. Днес тимът на Клинсман е съставен предимно от млади играчи със скромен опит и неособено високо самочувствие. Но домакинският фактор категорично ще им е от полза, а при добър старт и благоприятно развитие на схемата германците могат да наберат инерция.
Към фаворитите по традиция се причислява и Аржентина, но сегашният състав на Хосе Пекерман е твърде зависим от Хуан Рикелме - талантлив, но доста старомоден плеймейкър. В скромния Виляреал неговите качества се развиха, но престоят му в Барселона преди това показа, че на най-високо ниво подобен футбол трудно може да носи успехи. Впрочем първият сериозен тест за аржентинците ще дойде още в предварителната група, в която са още холандците, финалистът за Купата на Африка Кот Д'Ивоар и Сърбия.
Към групата на претендентите трябва да се причислят още Франция и Италия. Французите не играят никак убедително напоследък, но и не бива да се подценяват в прощалния турнир на Зинедин Зидан, несъмнено най-големия играч в света за последните петнайсет години. Главният проблем на тима, който доведе и до провала на Мондиал 2002, е ниската резултатност на нападателите и слабата форма на Анри и Трезеге, изцедени максимално от тежките сезони в Англия и Италия.
В италианския лагер главната тревога е свързана с Калчополи, скандала с уредени мачове и корумпирани съдии в Серия А, който засяга пряко близо половината играчи на Марчело Липи. Далеч не е сигурно обаче дали това ще има негативен ефект - последният подобен скандал в италианския футбол избухна в навечерието на Мондиал '82, където след това Скуадра Адзура спечели третата си световна титла. Освен това за пръв път от десетилетие италианците имат наистина добър треньор. Като добавим към това най-силните защитници в света, носителя на европейската Златна обувка Лука Тони и Франческо Тоти, съставът на Липи спокойно може да се нареди втори след Бразилия в списъка на фаворитите.
НА ВТОРИЯ РЕД
Веднага след претендентите идва групата на отборите, които трудно биха стигнали до титлата, но все пак могат да играят водеща роля на шампионата. На Гари Линекер и колегите му от Би Би Си им се ще да поставят тук състава на Свен-Горан Ериксон, макар че резултатите напоследък едва ли подкрепят такова мнение. Сериозни амбиции имат и португалците, които могат да наберат добра скорост в слабата си предварителна група. Испания на Луис Арагонес ще се помъчи най-сетне да победи проклятието на четвъртфинала - фатална бариера за отбора още от 1950 г. насам. В списъка му има 23-ма добри играчи, но нито един - от световна класа, а покрай изобилието от кандидати Арагонес така и не успя да сглоби постоянно ядро на отбора, така че и този път задачата изглежда мъчно изпълнима.
Холандия на Ван Бастен показа добър потенциал в квалификациите, но тепърва ще се види дали този основно подмладен отбор ще издържи на напрежението в Германия. Решението на селекционера да не вземе Давидс, Зеедорф и още няколко от по-старите асове му навлече много обвинения (включително и в расизъм), но поне атмосферата в съблекалнята вече изглежда приятелска - абсолютна новост в този отбор, който още от началото на 90-те бе постоянно раздиран от скандали и вражди.
На приятни изненади изглежда способен и най-неприятният за българите отбор. Швеция се очертава като един от най-солидните състави на Мондиала - с интелигентния и опитен Хенрик Ларсон, нестандартния Златан Ибрахимович, неудържимия Фреди Люнгберг, изгряващата звезда на Лион Ким Кьелстрьом и младия Кристиян Вилемсон, едно от най-добрите крила в Европа. Тревоги буди защитата, както и слабата игра в последните контроли, но пък шведите никога не са блестели в приятелски мачове.
ИЗНЕНАДИТЕ
От 1994-а насам неизменно в първата четворка попада поне един крайно изненадващ отбор. На световното в САЩ това бяха България и Швеция; на Мондиал '98 - Хърватия; през 2002-ра - Корея и Турция. Според бившия треньор на Челси Клаудио Раниери сега тази роля може да се падне на австралийския състав. Те разполагат с много играчи в Европа, особено във Висшата лига, добре организиран отбор са и имат Гуус Хидинк за треньор. Австралия спокойно може да поднесе изненадата и да стигне до четвъртфиналите, смята Раниери. За целта обаче отборът първо трябва да се справи с предварителната група - Бразилия, Хърватия и Япония съвсем не са от леките съперници. В далеч по-добро положение е предишният отбор на Хидинк - Южна Корея. Повечето национали, натрупали самочувствие на Мондиал 2002, вече играят в големите европейски клубове, а относително леката предварителна група още повече увеличава шансовете им.
Мнозина чакат изненада и от африканските отбори - най-вече от Кот Д'Ивоар на Дидие Дрогба и от Гана на Михаел Есиен и Стефан Апия. И двата тима обаче са в убийствени групи. Освен това Кот Д'Ивоар има добро нападение и отлична защита, но му липсват халфове, а Гана е силна единствено в средната линия. От двата тима би се получил един сериозен претендент за медали, но поотделно те едва ли имат сериозни шансове. По-скоро африканската изненада може да поднесе Тунис, който играе модерен футбол и съвсем няма да е безпомощен в група с Испания, Украйна и Саудитска Арабия. От благоприятния си жребий може да се възползва и Иран - солиден тим, изграден около Вахид Хашемян, един от водещите голмайстори в Бундеслигата в последните години. Иранците едва ли ще се затруднят срещу аутсайдера Ангола, нищо чудно да се справят и със задъхващия се напоследък състав на Мексико.

Facebook logo
Бъдете с нас и във