Банкеръ Weekly

Съдби

И ЕВРОПЕЙСКИЯТ ГОСПОД ТРУДНО ЧУВА МОЛИТВИТЕ НИ

Европейските граждани все повече разчитат на Брюксел да налага справедливост и законност там, където те липсват в собствените им страни. Най-силни са надеждите в Източна Европа, където неуредиците, закононарушенията и далаверите все още са част от пейзажа.
Освен възможността да потърсят правата си в Европейския съд в Люксембург хората от страните членки на общността могат да се оплачат или да сигнализират за нарушения на европейското законодателство пред европейския омбудсман и пред комисията по жалби и петиции към Европарламента. Но нито той, нито комисията са натоварени с правораздаване, те единствено могат да оказват натиск върху националните власти. Комисията по петиции може да ангажира независими експерти, да организира мисии на място и да вика за изслушване чиновници от високите етажи на властта. След това, ако прецени за нужно, да отнесе въпроса към Еврокомисията, която от своя страна може да заведе дело срещу съответната държава за нарушаване на европейските норми.
През изминалата година 43-ма български граждани са подали жалби до комисията, а от началото на тази година досега - още 22-ма. Както обаче често се случва, на хартия всичко е перфектно, харчат се милиони за извършената дейност, а резултатите са незначителни. Подобна е и равносметката на евродепутата Дейвид Хамерщайн за работата на комисията през изминалата година.
Докладът на Хамерщайн ще бъде официално представен на 22 септември пред Европейския парламент. В него той отчита, че независимо от положените усилия, единственият успешно разрешен случай е в Полша, където Еврокомисията и Европейският съд са предприели бързи действия, за да предотвратят унищожаването на зона, защитена съгласно Директивата за местообитанията. Тя се намира в долината на Роспуда, част от пътния коридор Виа Балтика. За съжаление няма повече такива примери, отбелязва зеленият депутат.
Най-голям е броят на жалбите, свързани с екологични нарушения (над 60%), като една трета от тях идват от Испания. Лошото е, че именно в тази област европейските норми са най-слаби и тромави. Често комисията от Брюксел се намесва едва когато европейските директиви са нарушени, а редица местообитания и видове, защитени по НАТУРА 2000 - безвъзвратно унищожени. Предохранителният принцип няма фактическа правна сила и много често се пренебрегва от отговорните органи в държавите членки, независимо че те са задължени да прилагат Договора за Европейските общности, отбелязва в доклада си Дейвид Хамерщайн. Нещо подобно се случва и в България, където се одобряват купища устройствени планове в зони от НАТУРА, където строителството заплашва да разруши защитените хабитати и видове.
Евродепутатът Душана Здравкова, която също е член на комисията по петиции, отбелязва, че от Испания идват немалко жалби срещу свръхзастроявания. Според нея България е на път да настигне, че и да изпревари испанците. Всъщност едва ли има някое еконарушение у нас, за което природозащитници да не са изпратили жалби до европейските институции, включително и до комисията по петиции. Най-широк обществен отзвук получи жалбата срещу проекта за планирания ски курорт Паничище - езерата - Кабул, както и полузаконните строежи на лифт и път в местността, срещу които по-рано тази година бяха събрани над 140 000 подписа. Струва си да припомним, че проектът за ски курорт предвижда изграждането на над 100 км писти, 80% от които попадат в националния парк Рила (който е част от НАТУРА 2000). Както БАНКЕРЪ неведнъж е писал, реализирането му ще доведе до унищожаването на редица защитени местообитания и животински видове.
Впрочем в началото на май и Дейвид Хамерщайн направи неофициална проверка на сигналите за еконарушения у нас. Той посети местността Паничище и обиколи българското Черноморие, като се запозна с най-драстичните случаи на планирани или вече извършени строителни работи, замърсявания, образуване на сметища и други нарушения в зоните от НАТУРА у нас. Нееднократно в срещите и изявленията си евродепутатът подчерта, че е много възможно всички тези нарушения на европейското законодателство да доведат до наказателни процедури, дела в Европейския съд, санкции за страната ни и възможно спиране на средства по фондовете.
На 27 октомври у нас ще пристигне специална мисия на комисията по петиции, която ще направи официална проверка по три сигнала - за еконарушенията в Паничище, за накърняването на правата на сираци в домове за изоставени деца, както и за огромния трафик на тежкотоварни автомобили и тирове през Габрово, наложени заради строителните дейности в прохода Хаинбоаз. Те продължават вече шест години, а нивата на шум са над допустимите норми, се посочва в жалбата на гражданина Иван Шумков. Неотдавна сам премиерът Сергей Станишев увери, че още през ноември проходът Хаинбоаз ще бъде отворен за движение. Дали това ще остане поредното неизпълнено от правителство обещание ще разберем съвсем скоро.
Доста нерешени проблеми има и в останалите държави членки, включително и в често сочените за пример западноевропейски страни. Така например от доклада на Дейвид Хамерщайн става ясно, че в Ирландия не се прилагат разпоредбите на Директивата за питейната вода, което е допринесло за сериозно замърсяване на водоизточниците в редица области, сред които Галуей (Galway). Във Франция пък има риск да бъдат нарушени Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, ако планирани проекти за изграждане на мостове над река Лоара бъдат осъществени. Евродепутатът напомня, че долината на Лоара не само е защитена от европейското законодателство, но е и обект от световното наследство на ЮНЕСКО и е последната останала дива речна система в Европа. Според Хамерщайн друг сериозен проблем за цялата общност е, че често използването на средства от кохезионните фондове за големи инфраструктурни проекти оказва вредно въздействие върху околната среда, на което националните и местните органи, както и самата Европейска комисия не обръщат достатъчно внимание.
В Гърция проблемът е друг - митническите органи продължават да конфискуват колите на гръцки граждани, които живеят в чужбина и които се завръщат на почивка в страната с чужд регистрационен номер на автомобилите си. Хамерщайн отбелязва, че много от тях са били несправедливо обвинявани в контрабанда. Той призовава гръцките власти да издадат ясни инструкции и насоки на митническата служба, която да спазва принципа за свободното движение на стоки и хора в ЕС и да осигури обезщетения на вносителите на петициите, които са пострадали от тази практика.
Най-куриозна за изминалата година е т.нар. петиция единствено седалище, която е била подписана от 1.25 милиона граждани на ЕС. В нея се настоява за установяването на едно-единствено седалище на Европейския парламент, което да се намира в Брюксел. Евродепутатите заседават три седмици от месеца в сградите на ЕС в Брюксел, а на четвъртата пътуват за пленарни заседания в Страсбург. Изчисления на независими експерти сочат, че ежемесечните странствания на депутатите между двете дестинации струват на данъкоплатците на общността около 200 млн. евро годишно, а на околната среда - 20 268 т въглероден диоксид. От официалните данни излиза, че Европейският парламент е спестил между 3 и 4 млн. евро, след като на седми август се срути покривът на сградата в Страсбург и се наложи депутатите да заседават в Брюксел. В доклада си Хамерщайн настоятелно призовава държавите членки да вземат решение за единствено седалище на парламента в Брюксел и да определят срок, в който това да се осъществи. Но подобен сценарий е по-скоро фикция, тъй като една от най-влиятелните членки - Франция, брани със зъби и нокти седалището на евродепутатите на нейна територия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във