Банкеръ Weekly

Съдби

ХЕРБЕРТ ФОН КАРАЯН: МАЕСТРОТО В СВОИТЕ ВЛАДЕНИЯ

Виена живее под знака на двете най-големи събития за годината в Австрия - Европейското първенство по футбол и 100-годишнината от рождението на диригента Херберт фон Караян (1908-1989). Като напомняне и насочваща информация те буквално заливат градските пространства и медиите, размножени и в неизброимите търговски предложения, изместили дори вездесъщата туристическа индустрия Моцарт. И ако футболното първенство на континента много бързо ще бъде засенчено от Олимпийските игри в Пекин, то темата Фон Караян е константна през цялата година. Вярно - центърът с неговото име във Виена от няколко години е превърнат в луксозен хотел, собственост на неизвестни арабски милиардери. Което наложило преместването му в родния град Залцбург. Но и филиалът в австрийската столица достатъчно ефективно върши своята работа, материализирана в серия от концерти и неизброимо количество аудиовизуални продукти. Има за всеки вкус и всеки джоб - от самостоятелните CD програми до красиво оформените кутии с 88 CD-та, побрали голяма част от творчеството на великия диригент. Не липсват и качените на DVD концерти и опери, осъществени в своето време съвместно с филмовите режисьори Анри-Жорж Клузо, Франко Дзефирели и др. Което ни припомня, че Херберт фон Караян е първият световноизвестен музикант, превърнал тоновото изкуство в могъща индустрия и надлежно документирал за историята майсторството на дълга поредица артисти. В широкообхватна панорама личат и много български имена.
Първата връзка е с Панчо Владигеров, чиито произведения фон Караян свири още като студент, а през 1926 г. се дипломира с клавирния концерт № 1 на българския композитор. (благодарственото му писмо се пази в дома музей Панчо Владигеров в София). Диригентският дебют в Залцбург е през януари 1929 г. - с операта на Рихард Щраус Саломе. А всепризнато най-добрата изпълнителка на главната роля е българката Люба Велич. След Втората световна война за кратко фон Караян попада в обществен вакуум, бойкотиран от музиканти като Артур Рубинщайн, Исак Щерн, Ричард Тъкър и др. заради членството в нацистката партия. Изкуството надделява над политиката най-напред във Виена (1946), а сетне и на Залцбургския фестивал (1948). Отвъд Желязната завеса и на различни сцени по света се зареждат и сътрудничествата му с българските баси Борис Христов и Любомир Панчев, с мецосопраното Елена Николай, пианистите Алексис Вайсенберг и Антон Диков, докато по-късно установява трайна творческа дружба с Маргарита Лилова, Димитър Узунов, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова и особено с Николай Гяуров и Анна Томова-Синтова. Голяма част от проявите им за дълго остават неизвестни в България поради информационното затъмнение и недоверието към предвоенните емигранти. Едва знаменитата постановката на Борис Годунов от Мусоргски на Летния музикален фестивал в Залцбург (1965) създава медийна видимост към Запада. Тогава артистичният екип се доминира от български солисти, в това число и хорът на Софийската народна опера. Но се очертават и конфликти. Тираничният при налагане на художествените си възгледи фон Караян не търпи други мнения (Никола Гюзелев), колкото и убедителни да са те за руския репертоар. Напълно съгласните да го следват (Николай Гяуров) стават негови фаворити и любимци за десетилетия напред. Напълно гладко и плодотворно продължава партньорството с Анна Томова-Синтова в немско-австрийския репертоар, който не съдържа рифове на противоречие, пък и в него диригентът плува като в домашния си басейн в Аниф край Залцбург.
През 1981-а, старателно обгрижван от комунистическата власт, Херберт фон Караян се лекува в станцията на Министерския съвет във Велинград от д-р Шойлев. Награден е и с орден Кирил и Методий първа степен за заслуги и за системната му работа с български музиканти. В знак на признателност на 8 и 9 май 1982 г. той изнесе в зала № 1 на НДК два концерта с Виенската филхармония и цигуларката Ан-Софи Мутер. Планирано бе събитието да стане със Западноберлинската филхармония, но едно тоталитарно правило (за източните страни самолетите излитат само от летището на Източен Берлин) осуети тази възможност и фон Караян спешно привика другия свой оркестър. По-късно през десетилетието той се превърна в учител на младия диригент Емил Чакъров и подкрепата се оказа решаваща за по-нататъшната кратка, но бляскава кариера на българина.
От петнайсетина години в София живее малката дъщеря на фон Караян - Арабел, омъжена за нашия джазов музикант, тромпетиста Росен Захариев - Роко.

Facebook logo
Бъдете с нас и във