Банкеръ Daily

Съдби

Хайделберг е запазил бароковото си очарование, замък и живописни къщи

Река Некар, Стария Мост, Стария Град и Замъкът в Хайделберг

Живописно разположеният град Хайделберг е едно от съкровищата сред германските туристически дестинации. Всички сезони са добри, за да го посетите, но може би най-подходящият е есента. Тогава градът се оживява от хилядите студенти, които се завръщат за началото на новата учебна година в университета. През целия декември пък градът се осветява от коледните базари. 

Хайделберг (Heidelberg) е град в северозападната част на федералната провинция Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg). Тя е разположена в югозападната част на страната, източно от горното течение на река Рейн. Баден-Вюртемберг е третата по площ и население федерална провинция от общо шестнадесет, с площ 35 751 кв. км и 10.754 млн. души население.

Хайделберг е разположен в долното течение на плавателната река Некар, която го прекосява от изток на запад и се влива на 22 км от него в река Рейн. Той е между градовете Франкфурт на Майн и Щутгарт, близо до градовете Манхайм и Лудвигсхафен. Векове наред той е бил столица на князете от Курпфалц, а от тук те са владеели Свещената Римса империя. Хайделберг е известен още с романтичния замък, изцяло запазена барокова стара част на града и с най-стария университет на Германия, и с голяма българска студентска общност. Хайделберг е свързан тясно и с българската история, като много видни български дейци и възрожденци, сред които Петър Берон и Васил Радославов са следвали тук. През 19 век там творят и живеят много поети и философи, които допринасят за прозвището му - "град на романтиката".

Хайделберг днес е смесица между традиционното и модерното. В миналото и сега той е научен и артистичен център. В настоящето тази традиция е запазена в лицето на един от най-старите университети в Европа и на много изследователски центрове, разположени във и около града. Поради многото си забележителности и Старата част на града, която носи стиловите особености на различни епохи и особено на барока, той се е превърнал е една от основната туристическа дестинация в Германия и Запазна Европа. Хайделберг е посещаван целогодишно от над 3 мил. туристи от цял свят, като за американските и японските туристи той е задължителна спирка в тяхната европейска обиколка.

Хайделберг е част от немския туристически път Бергщрасе (на немски Bergstraße), който обединява селищни места по западните склонове на планината Оденвалд. Град Нойщадт, които е недалеч от Хайделберг, се намира на прочутия Немски път на виното (на немски Deutsche Weinstraße). Наблизо е разположена и лятната барокова резиденция на графовете от Курпфалц в Шветцинген. През Хайделберг минава и Европейската туристическа пътека: Средна Швеция-Силкеборг-Хайделберг-Умбрия.

Хайделберг е център на окръга Рейн-Некар (Rhein-Neckar-Kreis) и затова тук се намира неговото главно управление/съвет, т.н. Ландрат (Landrat; Land - земя, район и Rat - съвет). С неговото местоположение, в северната част на провинцията Баден-Вюртемберг, близо до провинциите Хесен и Рейнланд-Пфалц, той е част и от европейския Метрополен регион Рейн-Некар (Metropolregion Rhein-Neckar), седмият по размер икономически регион в Германия. В него се намират централите или важни филиали на значими фирми като BASF, Даймлер, Джон Диър, АВВ, Heidelberger Druckmaschinen, Heidelberg Zement, SAP и други.

Стария град (Altstadt) на Хайделберг заедно с квартала Бергхайм (Bergheim) обособяват т.н. (идеален) Център. Някогашното село Бергхайм е било най-старата част на града. Наблизо се намира и централното командване на американските сухопътни сили за Европа (на анлг. US Army, Europe & Seventh Army), както и няколко обособени в отделни квартали американски градчета - "Марк Твен-Вилидж", "Патрик-Хенри-Вилидж", "Кампел-Баракс" и "Патън-Баракс". Хайделберг разполага и с военно летище - Heidelberg Army Airfield, което се използва от американските и натовските военни сили.

За разлика от по-голямата част немски градове, Хайделберг почти не пострадва през Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че още от 19 век в университета тук са следвали голям брой американски студенти и градът се е ползвал с висока популярност сред американската интелигенция. За това и след войната американската армия избира града за една от най-големите си цивилни бази в Европа, до днес хиляди американски военнослужещи живеят в района. Единствено старият мост пострадва в края на войната, когато с цел да се забави напредването на американската армия е взривен от нацистите.

Хайделберг разполага с няколко университета, като най-известният е "Рупрехт-Карлс-Университет" (Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg; на латински Ruperto-Carola-Universitae) или накратко Хайделбергският университет. Той е основан през 1386 година и е най-старият университет в Германия и един от най-старите в Европа. Но славата на Хайделберг като университетски център е в областта на медицинските и естествените науки. Рядко може да се намери университет, който е дал на света девет носители на нобелова награда. Хайделбергският университет е основан от Рупрехт І, княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата.

Петър Берон (Петър Хаджи Берович) - учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик, автор на Рибния буквар (1824 г.) - първия български буквар, е учил медицина в Хайделберг. Този факт е отбелязан с Паметна плоча на Петър Берон в Хайделберг.

Освен университета, Хайделберг предлага обучение и още няколко висши учебни заведения.

В Хайделберг има много и различни музеи: Музеят на Курпфалц (Kurpfälzisches Museum), с богата сбирка, посветена на историята на града и на Курпфалц, Музей на опаковката, Къща Музей на Фридрих Еберт - райхсканцлер на Германия (1918-1919 г.), който е роден тук, и други. Малко след неговата смърт (1925 г.) е създанена фондацията "Фридрих-Еберт-Щифтунг" (Friedrich-Ebert-Stiftung (FES)). И до днес той е почитан като един от видните социалдемократи на Германия.

Хайделберг е един от малкото по-големи немски градове, които разполагат със значително голяма запазена стара част. Това се дължи на причината, че през Втората световна война градът не е бил засегнат от бомбардировките на съюзническите войски. Една от предполагаемите причини е била и неговата известност, за която са писали писатели и философи като Марк Твен, Ърнест Хемингуей, Хегел, Волфганг Гьоте, Фридрих Хьолдерлин, Карл Ясперс и други. На тази популярност, както и на стратегическото му разположение, се дължи и решението на американските военни сили да изберат Хайделберг да свой следвоенен център в Европа. В старата част на града се намира една от най-дългите пешеходни зони в Европа (1.6 км). На нея са разположени много от забележителностите, музеи, както и многобройни магазини, кафенета и барове. Голяма част от архитектурата на старият град е белязана от запазената барокова архитектура.

Замъкът в Хайделберг е една от забележителностите на града и на региона Рейн-Некар в югозападната част на Германия. Той е бил резиденция на князете от Керпфалц. За да стигнете до него, можете да се качите на "бергбан", въжената железница до връх Кьонигщул. По пътя си нагоре тя спира край Замъка.

Замакът е споменат за пръв път през 1225 година. Построен е на няколко етапа и затова в днешният си вид той носи белезите на няколко архитектурни епохи. След като католическият владетел Карл Филип през 1720 г. премества столицата си в новооснования Майнхайм, най-вече заради разногласия с преобладаващата протестантстка общност в Хайделберг, дворецът престава да изпълнява официални функции. Той е разрушаван многократно, като след последното от французите през Деветгодишната война (1693 г.) и руините му са изоставени. Днес те са привлекателно място за туристи от целия свят.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във