Банкеръ Weekly

Съдби

ГРУЗИНЕЦЪТ, КОЙТО ПРАВИ БЪЛГАРСКО ВИНО

Телмо Родригес, един от най-прочутите испански винари, казваше, че доброто вино зависи от три неща - почвата, климата и отношението на производителя. Без съмнение България е изключително облагодетелствана в първите два фактора - едва ли другаде по света ще се намерят по-подходящи условия за отглеждане на грозде, това го признават всички. За съжаление обаче само даровете на природата не са достатъчни, за да превърнат българското вино в достоен конкурент на френското или испанското. Големият проблем идва тъкмо от отношението на производителите - отношение, останало в наследство от социализма, когато винпромите бълваха огромни количества за необятния и съвсем непретенциозен съветски пазар.
Едва напоследък някои български винари осъзнаха, че единственият начин да пробият на световните пазари е да пренебрегнат количеството и лесните печалби за сметка на качеството. Сред пионерите в това принципно ново отношение към виното у нас е и един чужденец - Бадри Еликашвили, собственик на винарската компания Авелис.
Подобно на много хора от неговото поколение, и
Еликашвили е човек с няколко отечества
- етнически грузинец, роден като съветски поданик, днес той е гражданин на Израел. Но тези житейски превратности си имат и добра страна - създали са му огромни бизнес контакти. Благодарение на тях Авелис е сред компаниите с най-голяма заслуга за завръщането на българското вино на руския пазар и за първия му сериозен пробив на израелския. Допреди няколко години в чужбина изобщо не знаеха думата Авелис - обяснява Еликашвили. - Днес в големите търговски вериги в Русия хората вече сами питат за нашата марка. Руският пазар на вино е най-динамично развиващият се в Европа - само за десетилетие обемът му е нараснал около шест пъти. Неслучайно той е и най-големият експортен пазар за Авелис. Същевременно обаче Русия носи и едно тежко наследство от епохата на социализма - предпочитанието към непретенциозните и презирани на Запад полусладки вина. Около 90 на сто от пазара в Русия се пада на полусладките вина и няма как да не се съобразим с това. В Полша е горе-долу същото. Там по-качествените ни вина не тръгнаха - споделя Еликашвили. - Но нашите амбиции са насочени предимно към високия клас, затова за Европа се стараем да пускаме само качествени сухи вина. Елитните вина на Авелис вече се продават отлично не само в Израел, но и в Белгия, дори във Франция.
Впрочем тъкмо този стремеж към качеството обяснява защо един грузинец, чиято родина също може да се похвали с хилядолетна винарска традиция, е дошъл да прави вино в България. Най-популярните грузински вина - киндзмараули, хванчкара, ахашени - са все полусладки, тежки за пиене, трудно могат да се пласират по света. В Русия
славата им е свързана главно със Сталин
И досега грузинското вино често се нарича сталинско, обяснява Бадри Еликашвили. Според него възможностите за производство в България са далеч по-големи. За нас винаги е било интересно да навлезем на българския пазар, защото тукашните вина се отличават от тези, които се произвеждат в Израел, Испания, Франция... Тази разлика идва главно от природните дадености. Българската земя е изключително благоприятна за лозарство. Но при виното много зависи и от това как го произвеждаш... Неспазването на технологията и изискванията за качество е несъмнено най-сериозният проблем на нашето винарство. Затова и специалистите от Авелис подбират гроздето и произвеждат от него вино по своя собствена технология. Недвусмислено доказателство за поддържаното от фирмата качество е успехът на израелския пазар - вероятно най-претенциозния в света. В Израел почти няма ресторант, в който храната да не е кашер, тоест приготвена съобразно религиозните норми. Но във всички ресторанти приемат нашите вина, подчертава собственикът на Авелис. Български бизнесмени, завърнали се наскоро от Израел, с гордост изказват похвала за вината на Авелис, които са опитали там.
Повечето чужденци, стъпвали у нас, признават, че правенето на бизнес в България не е особено лесно. Еликашвили обаче е на противоположното мнение. Ние нямаме никакви оплаквания.
Държавата е готова да помага във всичко
И данъчните, и вътрешните служби работят добре. Колкото до пасивността на властите при рекламирането на българското вино навън - любимо оплакване на нашите производители - шефът на Авелис си дава сметка, че държавата не може да смогне за всичко. Според него обаче между винопроизводителите у нас вече цари добро разбирателство и те сами биха могли да се заемат с мисията за популяризирането на продуктите си на Запад.
Тъкмо рекламата е големият проблем за типично българските сортове винено грозде - широка мелнишка лоза, мавруд, гъмза. От засадените в последните години лозя на тях се пада под един процент. Навън тези сортове са неизвестни, докато каберне и мерло са познати за всички и се пласират несравнимо по-лесно, коментира шефът на Авелис.
Еликашвили обаче е категоричен, че главната пречка пред българските винари е не липсата на реклама, а състоянието на насажденията. Според статистиката над 30 на сто от лозята у нас са на повече от 30 години, а още 40 на сто - между 20 и 30 години. Това е много голям проблем. Старите лозя дават лоша реколта, подчертава той. За да гарантира напълно качеството на виното си, Авелис от години инвестира в покупката на собствени лозя, предимно около седемгодишни. Искаме да построим и свой преработвателен завод - в района на Хасково, мисля, защото това е топъл, слънчев край с добре развито винарство. Там има прекрасно каберне и много хубаво мерло. С този комбинат ще бъдат създадени и около 70-80 нови работни места, обяснява Еликашвили. Авелис и без това е сериозен работодател, най-малкото защото всеки детайл по виното - включително и поставянето на етикетите - се извършва ръчно. Компанията е на крачка пред конкуренцията и по отношение на дизайна на бутилките си. През 2002-ра неин продукт
спечели голямата награда за дизайн
на Булвинис. Много се стараем в това отношение - признава собственикът. - Всяка наша бутилка е специална, а дизайнът й се патентова. Последната колекция на Авелис е в принципно нова бутилка, изработена по поръчка. Според Еликашвили добрата опаковка е задължително условие за успех и на Запад, а вече и в България.
Статистиката все още не е особено ласкава за пазара на вино у нас - според нея българинът пие едва по 8.5 л годишно, в сравнение с 50-те литра на испанеца и 60-те на французина. Еликашвили обаче е убеден, че това съвсем скоро ще се промени. Засега в България се предпочита твърдият алкохол, но той е просто спиртна напитка, докато виното е произведение на изкуството.
За разлика от останалите си колеги от хранително-вкусовия бранш, винарите нямат основания да се тревожат от предстоящото европейско членство на България. Самият Еликашвили го очаква с нетърпение. Можем само да се радваме, защото с това членство на практика
всички врати ще се разтворят за нас
- обяснява той. - Пазарът вече е достъпен и всичко ще зависи само от едно нещо: качеството. Ако не вложим старания и не поддържаме добро качество, нищо няма да се получи.
Разбира се, в Европа българското вино ще срещне невероятно ожесточена конкуренция от френското, италианското, испанското, чилийското... Но това никак не тревожи собственика на Авелис. Френските вина са особен случай - обяснява той. - Французите имат репутация. Те влагат повече в поддържането на тази репутация и в рекламата, отколкото в самото вино. Но вземете кое да е наше, българско вино, и го сравнете с френското. На вкус нашите са не просто равностойни, но дори по-добри. А испанските и италианските въобще не искам да коментирам, не знам как изобщо получават всички тези медали. Колкото до Чили, там решаваща е намесата на държавата. Ако на чилийския производител един литър вино му излиза около 80 цента, той го продава за 65, а разликата получава от държавата под формата на субсидии. Докато при нас е обратното - държавата не дава, а взема. Но независимо от това българското вино има бъдеще. Стига само да поддържаме качеството. А специално ние в Авелис нямаме никакво намерение да го разваляме, уверява с усмивка Бадри Еликашвили.

Facebook logo
Бъдете с нас и във