Банкеръ Weekly

Съдби

ГОСПОДАРЯТ НА МАКАО

На 25 ноември тази година Стенли Хо ще навърши 84 години. Партньорите му обаче твърдят, че той и досега е запазил деловата си хватка и своята проницателност, които му позволиха да се отърве от пиратите в началото на 40-те години и да получи монопола върху игралния бизнес в Макао в началото на 60-те години на миналия век. Днес с този монопол е свършено и господарят на Макао трябва да търси нови пътища за развитието на своя бизнес.
Близък на диктатора
Ако човек се качи на тридесет и третия етаж на комплекса Sun Hung Kai в самия център на Хонконг, ще види зад дебелите стъклени врати няколко мъже в еднакви сини костюми, които внимателно, наблюдават посетителите иззад бронираното стъкло. А ако се вгледа внимателно ще забележи, че всеки от тях носи на гърдите си значка с образа на Ким Ир Сен, а зад безукорно изправените им гърбове се вижда голям герб с червена звезда, златни класове и макет на водноелектрическа централа. По принцип Северна Корея не разполага с изобилие от дипломатически представителства в чужбина, но само едно от тях може да си позволи да заема половин етаж от небостъргач в центъра на един от най-скъпите градове в света.
Впрочем информираните твърдят, че севернокорейците живеят тук безплатно - хонконгският крал на игралния свят и господарят на Макао Стенли Хо е проявил състрадание към икономически изостаналата страна и се е съгласил да плаща всички сметки на севернокорейската дипломатическа мисия. След известно време, прекарано в офиса на консулството, и след няколко разменени думи с посетителите, които идват да оформят документите си, страничният наблюдател ще забележи нещо доста странно. Тук почти не идват хора за оформяне на индивидуална виза, а всички туристически компании изпращат клиентите в един и същи, на пръв поглед доста затънтен град на границата със Северна Корея и Китай. Единствената забележителност на Рижин е казиното Роял Палас (Royal Palace), което принадлежи на компанията на Стенли Хо. Няма съмнение, че хонконгският бизнесмен вече си е върнал всички пари, похарчени за издръжката на корейското представителство.
Разбира се, севернокорейското направление заема незначително място в мащабния бизнес на Хо, чието състояние днес се оценява на около 3.6 млрд. долара, но самият факт, че има подобно сътрудничество, е твърде показателен. Стенли Хо е чест гост в Северна Корея.
Бизнес контактите между краля на игралния свят и Пхенян започват още през втората половина на 90-те години. По някое време Хо дори се опита да бъде посредник между КНДР и Запада, но не успя много на това поприще. Най-известната му проява в областта на неформалната дипломатическа дейност беше предложението за политическо убежище, което той направи на Саддам Хюсеин от името на севернокорейското ръководство преди началото на войната в Ирак. Саддам не прие предложението, а Ким Чен Ир оттогава не е поръчвал специални мисии на Хо.
Изтребителят на пиратите
Хо Хунсун, каквото е истинското име на Стенли Хо, е роден през ноември 1921 г. в Хонконг в семейство от клана Хо Тун, който по онова време бил най-влиятелният на острова. През 1934 г. баща му играл неуспешно на фондовата борса, в резултат на което семейството на практика останало без средства за съществуване. Двамата по-големи братя на Хо се самоубили (той имал общо 12 братя и сестри), баща му напуснал дома си, а повечето богати роднини се отвърнали от семейството, смятайки, че то никога няма да се съвземе. Тъкмо тогава Хо решил на всяка цена да стане състоятелен човек. Предай на всички, че след десет години ще бъдат по-богат от тях, казал той на портиера на един от чичовците си, който отказал да пусне в дома бедния роднина. Тогава Хо бил на 13 години и учел в едно от най-добрите училища в Хонконг - Куинс колиндж (Queen's College). Юношата прекарвал по цели дни над учебниците и за няколко години от изоставащ ученик се превърнал в един от най-добрите възпитаници на колежа за цялата му история. Това му позволило да получи стипендия за обучение в Хонконгския университет, откъдето излязъл с диплома за социолог. Междувременно амбициозният младеж усвоил и три чужди езика - японски, португалски и английски.
През 1941 г. ситуацията в Хонконг станала неспокойна. След неколкодневни боеве британската колония паднала и над форт Виктория било издигнато японското знаме. Хо избягал от разрушения Хонконг в Макао, където започнал работа в малка търговска компания. Година по-късно той вече бил партньор на собствениците на фирмата. На 21 години начинаещият предприемач започнал да извършва самостоятелно доста големи търговски операции. Щастието му се усмихнало след един трагичен случай, когато корабът, с който Хо превозвал около един милион американски долара, бил нападнат от пирати. Всичките му спътници били убити, а самият Хо се престорил на мъртъв. Той обаче успял да се справи с бандитите, които били зарязали оръжието, скупчени около чувалите с пари.
Компанията възнаградила щедро храбрия Хо за проявеното мъжество и той успял да започне собствен бизнес. През 1943 г., когато Хонконг отново се върнал под властта на английската кралица, младежът купил фабрика за газ и малка строителна компания. На острова тъкмо започвал строителен бум и за няколко години Хо успял да спечели доста прилична сума. Тя му потрябвала, когато властите в Макао обявили търг, победителят в който щял да получи монопола върху игралния бизнес в португалската колония. Заедно с неколцина партньори (сред които бил Хенри Фок - един от най-влиятелните бизнесмени в Хонконг по онова време) Хо успял да убеди местните чиновници, че само той ще успее да превърне Макао в световен туристически център. Стенли платил за лиценза, който трябвало да му донесе милиарди, малко повече от 410 хил. долара. През 1961 г. компанията на Хо била преименувана на Дружество за туризъм и почивка в Макао, а самият той станал номинален министър на туризма в колонията.
Десет години по-късно, през 1972 г., Стенли Хо вече притежавал десет казина в Макао, включително и флагмана на неговата империя - казиното Лишбоа (Lisboa), което в продължение на повече от 30 години си останало най-голямото и разкошно игрално заведение в града. Постепенно игралният бизнес се превърнал в основен за по-голямата част от населението на бившата португалска колония. В компанията на краля на игралния свят в Макао и досега работи всеки четвърти трудосопособен местен жител. Данъчните отчисления от предприятията на Хо в различните години съставлявали от 30 до 60% от целия бюджет на Макао. Самият господар на Макао винаги е водел активен обществен живот - той е почетен професор на около десет университета и основател на няколко благотворителни дружества. Хо не забравя и най-голямото си увлечение - танците. Той е организатор и покровител на няколко международни конкурса. Въпреки напредналата си възраст Хо и сега демонстрира с лекота майсторството си в тангото и ча-ча-ча на официалните приеми. Тъкмо на танцовата площадка Стенли срещнал четвъртата си съпруга - Анджела Лен, която била инструктор по бални танци.
Олигархът
На 40 години Хо станал некоронованият крал на Макао. Казват, че властта му била неограничена, защото цялото развитие на колонията било подчинено на игралния бизнес. Хо се справил с местните триади с помощта на наемници от хонконгския престъпен свят, които бързо въвели относителен ред в португалската колония и внушили на местните криминални среди, че е безсмислено да се бунтуват срещу краля.
Когато през 1987 г. Португалия предава Макао под китайска юрисдикция, Стенли Хо става един от най-активните членове на съвместната комисия. През 1990 г. той дори е удостоен с аудиенция при председателя на КНР Цзян Цзъмин, по време на която получава пълната му подкрепа. В резултат на това господарят на Макао успя да запази монопола си върху игралния бизнес, но само до май 2004 година. След като Макао стана окончателно китайски, в Пекин започнаха да търсят начини да подобрят управлението на територията, да повишат нивото на данъчните постъпления и да вдъхнат нов живот на този изостанал край на бивша португалска колония. Самият Хо започна да отделя по-малко време на своя игрален бизнес, защото се занимаваше с няколко големи проекти в други страни. Това се отрази и на състоянието на неговите владения - за твърде кратък период доходите на казиното спаднаха с около 20%, приблизително с толкова нарасна престъпността. За Китай беше изключително важно да внесе промени в живота на бившата португалска колония и да промени облика й. Та не е чудно, че през 2001 г. Пекин реши да издаде лицензи за строителството на нови казина на две американски компании и на 18 май 2004 г. в Макао беше открито казиното Сендс (Sands), построено с парите на бизнесмени от Лас Вегас. Въпреки опитите на Хо да компрометира новото заведение (един от вестниците под негов контрол писа, че всички, които дойдат на откриването, ще получат безплатни пулове, в резултат на което пред Сендс се събра голяма тълпа, която остана излъгана и едва не събори казиното), то бързо придоби популярност. На фона на новооткритите блестящи комплекси казината на Хо, повечето от които се строени през 70-80-те години на миналия век, изглеждат доста безлични. Много китайски туристически групи, които по-рано идваха, за да видят Лишбоа, сега задължително прекарват няколко часа в Сендс.
Кръговата отбрана
Игралният бизнес в Макао се промени кардинално, след като в края на 90-те години в него започнаха да пускат китайци от континента. Мнозина играчи на едро, изплашени от многобройните китайски селяни, които се тълпят от сутрин до вечер около масите с малките си залози, предпочетоха да се преместят в Лас Вегас или в Монако. Макао съзнателно загуби изключителната си атмосфера, потопено във вълната от милиони китайски туристи, мечтаещи поне веднъж в живота си за посетят истинско казино. Сега е сложно да се каже дали това е бил премислен избор на Хо, или той просто се е подчинил на неизбежното, но от аристократичен клуб на игралния свят за няколко години Макао се превърна в мрежа от селски казина.
Не е чудно че Хо се отнася крайно негативно към предложенията да се разреши игралният бизнес в Китай и Хонконг. Засега Макао е единственият район в Китай, където казината са официално разрешени. Това ще бъде нарушение на условията на договора една страна - две системи, заяви той пред журналисти в Хонконг. Съдейки по всичко, Хо смята запазването на монопола на Макао в игралния бизнес за едно от негласните условия за влизането на града в състава на КНР.
През последните години Хо се опитва за разшири бизнеса си както географски, така и тематично. Днес той е собственик на 14% от акциите на авиокомпанията Еър Макау (Air Macau). Хо е инвестирал големи капитали в изграждането на летището и на финансовия център. Хонконгската му компания Shun Tak Holdingsе е най-големият оператор на катери по линията Хонконг - Макао и притежава няколко хотела в Хонконг и извън пределите му. Хо притежава големи пакети акции в различни казина в Тайван, Филипините и в Индонезия. Предприемачът притежава и значителен пакет от акции на най-голямото европейско казино в португалския курорт Ещорил.
Но все повече хора гадаят кой ще наследи бизнес империята на Хо, който напоследък отделя по-голямо внимание на обществената и политическата си дейност. Стенли има 17 деца от четири жени, но най-големи шансове за короната има 38-годишната му дъщеря Панси, която управлява една от най-големите компании на баща си - Shun Tak Holdings. Според колегите й през последните години тя е научила много и е напълно готова да смени баща си на кормилото на семейния бизнес. Засега Стенли Хо мълчи по въпроса, макар че в хонконгските вестници се прокрадват слухове, че той може би ще се оттегли на 85 години. Което означава, че Панси ще чака поне още една година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във