Банкеръ Weekly

Съдби

ГОЛЯМАТА СТРАСТ НА НИКОЛА ЧИЛОВ

Никола Чилов (1885-1936) е роден в родопското село Славеино (тогава Карлуково) в семейството на абаджия и терзия (шивач). След като завършва първоначално образование в Славеино и Чепеларе и учителства за кратко в с. Петково, той се записва в Търговската гимназия на Свищов - единствена по това време в България. Година по-късно се премества в новооткритата търговска гимназия в Солун, поддържана от Екзархията. През 1903 г. атентатът срещу банка Отоман, подготвен от Македоно-одринския таен комитет, води до закриване на училището от турските власти и Никола Чилов отново се връща в Свищов. Дипломира се с отличие и постъпва като счетоводител в пловдивския клон на Генералната банка. Стремежът към повече знания го води в Берлин, а сетне и в Ерланген, където става студент по държавни и финансови науки. Висшето си образование завършва през 1909-1910 г. с докторат, след което две години е главен счетоводител при екзарх Йосиф в Цариград. През 1914 г. се жени Мара Селджобалова, дъщеря на видния цариградски търговец Константин Селджобалов. Същата година напуска Цариград и става директор на Акционерното дружество за химически произведения.
През 1914 г. д-р Никола Чилов поема управлението на фабричката за костен клей (туткал) и химически торове в Костинброд, за да превърне малкото предприятие в Химпро - най-големия химически комбинат на Балканите с 600 работници и 12 вида производство. В износната му листа са Япония и САЩ, Англия и Египет, Италия и Финландия, Швеция и Дания. Чилов ръководи Химпро много успешно до смъртта си през 1936 година. Умира вследствие на автомобилна катастрофа край Пирдоп, в която на място загива голямата оперна певица Христина Морфова. Бил е заместник-председател на Съюза на българските индустриалци, председател на Българо-американската камара, несменяем председател на Родопската културна дружба и др. Отгледал е дъщеря и двама синове.
Споменът за един епизод от живота на осиротялото семейство Чилови през 1948 г. говори много за морала и стила на работа на предвоенните индустриалци. След като химическият комбинат в Костинброд вече е национализиран от народната власт, идва ред и на частното имущество на Чилови. Пристигналите експроприатори остават учудени, когато научават, че семейството живее под наем и няма собствена недвижимост. Те с нарастващо недоумение изслушват изповедта на Мара Чилова, която им обяснява, че всяка спечелена стотинка се е влагала за технологично обновление на заводите, за разкриване на нови производства, за социални облекчения за работниците, а не в придобиване на имоти. Много години преди това проф. Асен Златаров цитира тази философия на Чилов: Професоре, каза ми той, аз не искам пари за влог в банки или чужди валути. Те са за мене средство за нов градеж на промишленото дело - тука е моята страст и жизнена цел. Случаят, както показва историята, е по-скоро норма, а не екзотичен пример от живота на българските индустриалци в първата половина на ХХ век...
Според банково-индустриалния справочник Compass Bulgarien, 1944 (Compass=Verlag, Vien I, Wipplingerstrase 32) активите на заводите Никола Чилов А.Д. за химически произведения са 100 млн. лв. в 500 хил. акции по 200 лв. (от тях 50 хил. акции са в златни левове). Тези данни са необходими като отправка и база за сравнение на стореното от д-р Никола Чилов през близо 25-годишната му работа начело на предприятието. Фабричката е основана на 14 август 1912 г. с основен капитал 200 хил. лв. - чужди пари! До 29 август 1923 г. името й е Анонимно дружество за производство на туткал и химически торове, но от тази дата насетне се нарича Акционерно дружество за химически произведения - вече с основен капитал от 3 млн. лева. През 1936 г., когато д-р Чилов без време си отива от този свят, капиталът е утроен и достига 10 млн. лева. При това той вече е изключително в български ръце: наследниците на покойния имат 75% от акциите, 25% са откупени от тях след смъртта му. Този непрекъснат възход на дружеството е резултат от динамичното обновление на производствата при използване на евтина изходна суровина, смятана във всекидневието за отпадък.
Заводите са разположени на площ от 135 хил. кв. м, от които фабричните халета заемат 13 хил. кв. м и непрекъснато увеличават територията си. Останалият терен е прорязан от комуникационна мрежа за обслужване с камиони, жп линии и индустриални маршрути. Голяма част от терена се заема от зеленчукови и овощни градини, даващи продукция за работническия стол, както и от парк за почивка. Костинброд и околните села са в стопанска зависимост от заводите, а според официалните данни три-четвърти от приходите на общината са от Химпро.
В един репортаж на Атанас Примовски от онова време много картинно се описва работата в заводите, като при това се добавят и статистически данни за потреблението у нас и зад граница. Така става ясно, че заводите Химпро държат 65-66% от цялото производство и консумация в страната. Особено открояваща се е водещата му позиция чрез сапуните Петел (главно перилни) и Идеал (за хигиенични нужди), много популярни у нас чак до началото на 60-те години. При годишна норма от 16-20 килограма на човек в най-развитите европейски страни в България средната консумация е по килограм, т.е. страната е на дъното на потреблението. Въпреки това производството на Чилов непрекъснато расте, поощрявано от отсъствието на внос, ползването на 85% местни суровини и поевтиняването на продукцията (работниците от завода получават безплатно по два килограма сапун месечно!).
Освен туткал, костно брашно като изкуствен тор и скромна гама от сапуни предприятието се ориентира и към други продукти за всекидневния бит. На първо място е екстрахирането и рафинирането на растителни масла за готвене (олио) и индустриални нужди. Произвеждат се и брикети от слънчогледови трици за фураж на добитъка. За военни и фармацевтични нужди се произвежда глицерин във всичките му разновидности, а освен това се преминава и към по-високия спектър на хигиенните потребности - знаменитата до 70-те години паста за зъби Идеал, парфюмерийни продукти, пудра и други. За обслужване на различните цехове в затворен цикъл Химпро изгражда собствена топлоелектрическа централа за енергия и пара, а поддържа и образцова химическа лаборатория за контрол както върху изходния материал, така върху качеството на готовата продукция и… производството на конкурентните фирми. За образцовата хигиена в инак доста мръсната индустрия се грижи лекарят на предприятието д-р Кайрякова. Работната сила е предимно мъжка (24 жени са заети в парфюмерийния отдел и администрацията), а дневната надница варира между 40 и 120 лв. (за сравнение - един калъп от перилния сапун Петел струва 14 лева).
Широката гама от продукти на Химпро в голям обем е ориентирана за износ, при това в страни със силно развита индустрия. Така Дания и Швеция изкупуват цялата продукция на д-р Чилов от пресовани слънчогледови трици (брикети) и шрот за изхранване на добитъка; Англия, Япония, САЩ, Германия и Египет внасят по-голямата част от висококачествения ни туткал, който годишно достига до 600 хил. кг; производството на глицерин е пет пъти по-високо от нуждите на България и по-голямата му част пътува към Италия, Англия и Турция; САЩ купуват милиони килограми рафинирано олио за хранителната си индустрия и индивидуално потребление; Италия и Финландия са пазар за изкуствените торове и глицерина и т.н.
Цялата тази дейност се ръководи от собственика Никола Чилов и първокласния му екип - управителя инж. Александър Божков, главния инженер Павел Дагоров, ръководителя на сапунената фабрика и тази за консистентни и текстилни масла химика д-р Белявски, шефа на туткаленото производство Дамянович и други. В един доклад проф. Иван Странски, тогава министър на земеделието, обобщава в четири точки най-характерните черти в промишленото творчество на д-р Никола Чилов, акцентирайки върху националния му стопански принос. На първо място той поставя стремежа към използване изключително на местни суровини, свързани с нашето земеделие. На второ място той отделя логичното и последователно развитие на група индустрии, които са свързани, произтичат една от друга и взаимно се допълват. Следва приносът на добитите висококачествени, макар и масови фабрикати, които намират добър местен и чуждестранен прием. Особено важен, според проф. Странски, е фактът, че заводите на Чилов връщат обратно на българското земеделие онези части от получените след преработката материали, които не могат да се използват в индустрията - такива като костното брашно и слънчогледовия шрот.
През 1930 г. Министерството на земеделието подхваща инициативата за по-широко използване на костното брашно като изкуствен тор, а Българската земеделска банка изкупува цялото налично количество с цел да направи практически опит за употребата му в селското стопанство. През пролетта на 1931 г. правителството се сменя и идеята е изоставена. Торовите наличности се разпиляват безотговорно, проучването се проваля. Чилов губи няколко милиона лева, а коментарът му - след безуспешни опити за откриване на виновните и наказването им - е следният: Сумата е голяма, но не съжалявам за нея - все едно че съм я подарил на държавата. Но трябва да има право и ред, защото иначе не може да се работи.
Мнозина наблюдатели отбелязват винаги отворените сетива на Никола Чилов към новото и нетърпимостта му към шаблонните действия. Като пример се посочва вниманието му към новата за страната ни култура соята и пионерския му опит при преработката на първите 60 хил. килограма за добиване на соево масло. Уви, гибелта му не позволява доразвиването на тази идея на Никола Чилов.
Тогава от автомобилни катастрофи рядко се е умирало. В началото на юни 1936 г. на път от с. Баня за София, край Пирдоп колата на Чилов пада в пропаст. На място загиват проф. Христина Морфова - по това време най-голямата българска оперна певица, и В. Багарова, Никола Чилов е тежкоранен, а Н. Чилова и д-р К. Чилов (синът) са с леки наранявания. Присъствието на Христина Морфова в катастрофиралия автомобил не предоставя материал за сензации, клюки и вестникарски интриги, защото цялата българска общественост добре познава любовта на д-р Никола Чилов към музиката и меценатската му дейност. След спешна лекарска намеса в София положението е овладяно и Никола Чилов бързо се подобрява. До зловещия 1 ч. след полунощ на 15 юни, когато емболията - попадане на съсирек кръв в сърцето - отнася индустриалеца в отвъдното. Погребан е в Централните софийски гробища под звука на сирените на всички индустриални предприятия в района.
Ръководството на химическите заводи се поема от съпругата му Мара Чилова. Тя не разпилява капитала и предприятието, а точно обратното - увеличава ги десетократно, следвайки философията, стила и методите на работа на своя покоен съпруг. До национализацията на завода през 1946 г., когато той вече се нарича Заводи Никола Чилов А.Д. за химически произведения. Бюстът-паметник на създателя им и на цялата българска химическа индустрия, поставен след смъртта му в двора на предприятието, е съборен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във