Банкеръ Daily

Съдби

Големият остров - Дуранкулак, е първият палеоисторически музей на открито в България

Земеродно рибарче обитава района на езерото.

Започват консултации по предварителния проект на Общия устройствен план (ОУП) на Община Шабла и на доклада за Екологична оценка към него. Планът, който е с прогнозен период на действие 20 години, се разработва с финансиране от държавния бюджет.

В обхвата му попадат части от осем защитени зони - "Шабленски езерен комплекс", "Дуранкулашко езеро", "Калиакра" и "Било" за опазване на дивите птици, и "Езеро Дуранкулак", "Езеро Шабла-Езерец", "Комплекс Калиакра" и "Крайморска Добруджа" за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.

Проектът на Общ устройствен план на Община Шабла ще бъде подложен и на обществено обсъждане, което ще се проведе на 9 март. 

Общината е разположена в североизточната част на област Добрич. Община Шабла е най-източната община на България, а нос Шабла - най-източната точка на България. На на север тя граничи с Румъния, а на изток - с Черно море.

На територията на община Шабла са разположени три сладководни езера: Шабленското, Езерецкото, и най-голямото Дуранкулашкото, които са с голямо разнообразие от рядко срещащи се видове флора и фауна. Има още две солени езера - лагуни - Балтата и Шабленската тузла с уникална по своя състав лечебна кал (около 230 000 тона).

Уникалните скални образувания по брега на с. Тюленово са изключително удобни за съчетаване на традиционния морски ваканционен туризъм със специфични му форми - подводен, яхтен и скален туризъм. Разнообразието на флората и фауната в защитените местности на Шабленското и Дуранкулашкото езера благоприятстват развитието на екологичния туризъм.

В общината са открити множество археологически паметници, включително най-старата каменна архитектура в континентална Европа - "Големия остров" в Дуранкулашкото езеро.

Дуранкулашкото езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. Находището на триръбестия камъш е най-представителното за България.

Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийско шаварче. В околните ронливи брегове може да се срещне да гнезди изключително красивият с многоцветното си оперение Пчелояд. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици - голяма белочела гъска, червеногуша гъска, има големи популации на малък корморан и розов пеликан.

Дуранкулашкото езеро е и единственото в България доказано находище на див шаран.

Големият остров - Дуранкулак, известен сред специалистите като "Европейската Троя" и "Езерният град", е първият палеоисторически музей на открито в България. На това знаково за световната и европейската история място са открити:
- находки от палеолита (над 100 века пр. Хр.),
- селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр. Хр.),
- първите каменни градежи в Европа (51 век пр. Хр.),
- най-старото обработено злато в света (50 век пр. Хр.),
- първи наченки на писмени знаци в човешката история (50 – 48 век пр. Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост,
- най-ранните форми на парично-разменни ценности (50 – 48 век пр. Хр.),
- тук е идентифицирана е най-стара фаза (начало 55 – 54 век пр. Хр.), наречена Блатница, по древното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна култура Хаманджия.

Находките от Дуранкулак се считат за аргумент в полза на една хипотеза за "Потопът в Черно море". Преливането и пробивът на покачилите нивото си води след стопяването на полярни ледове от Средиземно море през Босфора в затвореното като езеро дотогава Черно море, представляват колосално наводнение, макар то да не е станало като връхлитащо цунами, а водата, настъпвайки с 15 - 20 см дневно, е потопила от 2 - 3 до 90 км суша навътре от предишния бряг до дълбочини около 120 метра. От този катаклизъм тежко е пострадала тукашната културна човешка общност, чиито наследници явно се явяват носителите на културите Дуранкулак и Варна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във