Банкеръ Weekly

Съдби

ГЕНИЯТ И НЕГОВИЯТ НАСТАВНИК

За феноменалния успех на Веселин Топалов вече знаят всички. Но едва ли са толкова много българите, които оценяват по достойнство както стореното от него, така и заслугата на човека в сянка край него Силвио Данаилов. Защото националната ни склонност към самоподценяване не позволи на никого досега да нарече гениално постижението на 30-годишния гросмайстор. Самият той също бе скромен: Съвсем не съм гениален и колкото и да ми се иска, няма да мога да пренапиша книгата на рекордите в шаха. Но невероятно ярката игра на българина при спечелването на световната титла в Сан Луис (Аржентина) даде основание на други да напишат следното: Такова тотално превъзходство на един играч над останалите в борбата за шахматната корона ни връща към времето на разцвета на Ласкер, Фишер и Каспаров» (Евгений Атаров, СhessPro); Веселин демонстрира равнището на игра на Каспаров от 1999 г. и на Фишер от 1970-1971 г.! (Александър Гришчук, 11-и в световната ранглиста).
Даже и най-критично настроените специалисти бяха принудени да признаят, че са станали свидетели на нещо невиждано, нещо, което граничи с чудото! Защото да мачкаш така своите съперници в днешно време, когато силите в шаха са толкова изравнени, когато вече всички използват свръхмощни компютри за своята подготовка, трябва наистина да си изключителен.
Гениалността като характер
В какво се крие гениалността на Топалов? Едва ли в чисто шахматните му умения. Защото историята помни много нереализирани гросмайстори, притежавали уникални шахматни дарби. Да не забравяме, че българинът продължава да има отрицателен баланс в партиите си срещу Вишванатан Ананд и Петер Леко, но успя да ги засенчи с лекота в Сан Луис. Феноменалният му резултат там даде основание за предположението, че... взима допинг. Навремето и за Фишер твърдяха, че хипнотизира съперниците си. Винаги сме склонни да търсим обяснение в свръхестественото за нещата, които надхвърлят рамките на способността ни да ги разберем. За самия Топалов обаче всичко е много просто: Моят допинг е играта за победа във всяка партия. И още - виждам, че всички много нервничат. А аз съм съвършено спокоен...
Действително у Веселин Топалов се усеща нещо дълбоко стаено, притежаващо експлозивната сила на непреклонен състезателен дух, който няма равен на себе си. Характерът му е уникален именно с изключителната борбеност. След спечелването на турнира М-Тел мастърс в София той сподели пред мен, че се притеснява дали ще съумее да продължи да играе на същото ниво, защото очакванията на окръжаващите го за нови победи го задължават твърде много. Но в Сан Луис демонстрира още по-вдъхновена и напориста игра, в която нямаше и най-малка следа от психологическото напрежение, сковало неговите съперници.
Да, наистина, преди време дори и да не играех по-лошо, като че ли не бях готов да поема тази тежест, казва ми новият световен шампион по време на повторния ни разговор във фоайето на гранд хотел София. Според него, явно навлизането в една по-зряла възраст дава своето отражение. Когато човек достигне 30-те, започва да усеща, че вече няма за кога да отлага най-важните неща. А от друга страна, виждайки, че противниците не те превъзхождат с нищо, си казваш - защо не?
Спечелването на световната титла обаче никога не се е превръщало в идея-фикс за Топалов. Дори твърди, че през последните години започнал да играе за удоволствие, успокоявайки се, че и да си номер 3, 4 или 5 в света също не е лошо. По принцип Силвио е по-амбициозният между нас. Неговото постоянно настояване, разработването на нови проекти и експериментирането в общата ни работа не ме оставят да се отпусна.
Завоюването на Испания
Половината от живота на Веско всъщност преминава под опеката на личния му треньор и мениджър Силвио Данаилов, който определено е човекът с най-голям принос за неговия успех. Едва 16-годишен бъдещият световен шампион решава да му се довери и тръгва с него за Испания, която по онова време се слави като Меката на шаха. И още в края на 1991 г. триумфира на прочутия турнир в Гран Канария заедно с легендарния Виктор Корчной. За по-малко от година и половина Силвио му урежда участия в 25 турнирни битки на испанска земя, в 13 от които Топалов излиза едноличен победител или разделя с някого първото място. Тези успехи повишават коефициента на българския гросмайстор в световната ранглиста с цели 115 точки и той е обявен за най-прогресиращия млад шахматист на планетата. Следващата най-силна година за тандема Топалов - Данаилов е 1996-а , когато младият талант спечелва шест супертурнира и по рейтинг излиза на четвърто място в света.
Последвалите години на относително умерени резултати със сигурност биха накарали всеки, който няма до себе си човек като Силвио, да се примири с мисълта, че ще си остане в подножието на върха. Но точно в този критичен момент няколко находчиви идеи на Данаилов не само спасяват кариерата на Топалов, но и допринасят за навлизането й в шампионската орбита.
Мениджърските ходове на Силвио
които доведоха в крайна сметка до сегашния триумф на Топалов, са няколко. Първият е участието им в екипа на Руслан Пономарьов, когато той стана световен шампион в Москва през 2002 година. Присъствието на двамата в неговия щаб и по време на подготовката на украинеца за мача срещу Каспаров им дава уникалния шанс да изучат на практика различните етапи на борбата за шахматната корона. Като се абстрахираме от парите, които взехме, лично аз получих мотивацията да работя извънредно усилено в качеството си на треньор на Руслан, което едва ли бих направил точно в този момент - спомня си Топалов. - Беше наистина зверска работа. Стоях в Украйна около три месеца и през цялото време не съм вдигнал глава. Дори и след отменянето на мача с Каспаров продължихме да работим. Мисля си, че тези усилия няма как да не са повлияли върху рязкото подобрение на играта ми.
Вторият ход е издействането на спонсорския договор с М-Тел през 2003 г., който само преди няколко дни бе продължен за още една година. В резултат на сътрудничеството на мобилния оператор с агенцията на Силвио Данаилов Каиса чес мениджмънт се стига и до организирането на супертурнира М-Тел мастърс в София през май тази година, който се превърна в чудесна генерална репетиция за Сан Луис. Защото се игра по същата система - в два кръга, с класическа контрола, с почти същите съперници и с много важното условие да не се договарят ремита, което принуди участниците да се разкрият напълно. Далеч не на последно място трябва да се изтъкне идеята на Силвио за привличането на младия Иван Чепаринов за секундант на Веско по време на турнира в Аржентина. Новият световен шампион признава с благодарност приноса на националния ни първенец за своя краен успех в Латинска Америка особено за спечелването на ключовата партия срещу Пьотр Свидлер, който бе един от основните му съперници.
Според Топалов Силвио е толкова успешен мениджър, защото е сред малцината в света, които съвместяват тази дейност с треньорската работа. Има много мениджъри, които си вършат съвестно организационните задължения, но твърде малко разбират от шах. Докато Данаилов е и много способен шахматист, което го прави незаменим и като треньор, и като мениджър.
Романтик, но и прагматик
За Топалов винаги се е говорело, че е едва ли не последният романтик в шаха заради изключително напористия му стил на игра и защото поема рискове, на които другите не биха се осмелили. Това естествено го превръща в един от любимците на шахматните запалянковци. А винаги ведрото му излъчване, елегантното облекло и вродената скромност го правят неотразим и за широката публика. В Сан Луис той победи не само защото не изневери на своята същност, но и защото съумя да прояви във втората фаза на турнира необходимата доза прагматизъм, без която е невъзможно да се постигне нещо голямо. Това отново дължи на разумните съвети на Силвио, помогнали му да устои на изкушението да се впусне в преследването на точков рекорд. С възкачването на Топалов на престола, както призна и самият Каспаров, нещата в шахматния свят отново дойдоха на място - в смисъл, че световен шампион стана човекът с най-висок рейтинг, нещо, което не се бе случвало от 1993 г. насам.
Да, през този период шампионите едва ли са били обективно и най-силните шахматисти, поне от гледна точка на рейтинг системата, съгласява се Веско и добавя със задоволство, че обединението на тези две неща в неговия случай го карат да усеща, че е носител на звание с реална тежест в шахматния свят.
Топалов развали магията
на буквата К, господствала няколко десетилетия. Българският гросмайстор е първият световен шампион, чието име започва с Т. С това бе сложен край на една епоха в шаха, свързана по странен начин с хегемонията на три изключителни личности, чиито имена започват с К - Карпов, Каспаров и Крамник. Любопитното е, че сред младата генерация също настъпват двама вундеркинди, чиито имена започват с К. Петнадесет годишният украинец Карякин и 14-годишният норвежец Карлсен със сигурност ще атакуват върха, ако не още след две години, то в най-близко бъдеще. Нашата надежда е сред претендентите за короната да има и други българи. Според Силвио Данаилов нещата не бива да приключват с постигнатото от Топалов. Той е убеден, че трябва да има приемственост, че едно начинание, дори и когато е реализирано по най-блестящ начин, не бива да се ограничи с една личност, колкото и велика да е тя. Още преди пет-шест години, забелязвайки изключителния талант у Чепаринов, той си казал, че може би в негово лице Веско ще намери своя наследник. Бащата на Чепаринов го помолил да му помогне, защото се опасявал, че в България няма да може да развие таланта си. Надявам се в бъдеще да постигнем добри резултати и с него, споделя Силвио.
Неговите идеи за навлизането на големите пари в шаха навярно ще привлекат още млади български таланти, които ще се опитат да последват примера на Топалов. Защото за неуморния мениджър спечелването на титлата не е крайна спирка. За него винаги е било по-важно да се прави бизнес, който да води до повече пари за шаха, да се продават на телевизията повече права за силни турнири от ранга на М-Тел мастърс, да се роят богатите спонсори, да расте медийният интерес и като резултат от всичко това - шахматната игра да става още по-популярна.
Мисля, че бъдещето е в турнири като М-Тел мастърс. Идеята ми е той да се присъедини към верига силни турнири заедно с тези във Вайк ан Зее, Линарес и Дортмунд, които да се превърнат в нещо като Големия шлем в тениса. И накрая на всеки сезон осемте водачи в ранглистата да мерят сили в заключителен мастърс турнир за определянето на шахматист номер 1 на годината. Защото само чрез усилията на ФИДЕ едва ли ще се привлекат достатъчно средства в шаха.
Топалов също не възнамерява да бездейства на своя престол. Искам да бъда добър действащ шампион, който да помогне на шахматния спорт, да издигне неговото равнище и особено да допринесе за популяризирането му по целия свят, заявява той.
Едно е ясно отсега. За България все повече ще се говори като за световна сила и в шахмата, след като дълго време бяхме сред законодателите на модата в щангите, борбата, стрелбата, художествената и спортната гимнастика. Някои дори сравняват възкачването на Топалов на шахматния Олимп с разбиването на руската хегемония навремето от Боби Фишер. Други са убедени, че именно в негово лице световният шах е намерил най-достойния продължител на линията на Каспаров. Дано бъдещето покаже, че са били прави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във