Банкеръ Weekly

Съдби

ЕВРОПЕЙСКИТЕ НЕОНАЦИСТИ ОСИРОТЯХА

Около 25 хиляди души присъстваха на погребението на крайнодесния австрийски политик Йорг Хайдер в края на миналата седмица. С неговата смърт Австрия загуби единствения колоритен политик в най-новата си история, който можеше да претендира за вниманието на обществото, на колегите си политици и на целия свят.
Син на нацисти
За Йорг Хадер казват, че популизмът дотолкова го бил обсебил, че подготвял речите си, според потребностите на аудиторията, пред която трябва да говори, без дори да се замисля, дали тезите му не противоречат на вчерашните му изказвания. Въпреки това има нещо, в което австриецът винаги бил непоколебим - уважението към Третия райх, което наследил от родителите си.
Йорк Хайдер е роден на 26 януари 1950 г. в курортното градче Бад Гойзерн в северната част на Австрия, недалеч от границата с Германия. Баща му, обущар по професия, постъпил в нацистката партия още през 20-те години на ХХ в., когато дейността й в Австрия била забранена. По време на войната той служил във войските на СС. Майка му, учителка по професия, направила блестяща кариера в Лигата на германските девойки (женско подразделение на Хитлерюгенд), оглавявайки местното й отделение. След войната всичко това било припомнено на семейство Хайдер - баща му дълго не могъл да си намери работа и изкарвал пари за прехраната си, копаейки гробове. На съпругата му пък било забранено да преподава и й се наложило да работи като санитарка.
В училище Йорг бил отличник и след като го завършил, влязъл без особени усилия в юридическия факултет на Виенския университет. Точно тогава започнал да се интересува от политиката. И пак тогава разбрал, че внимателното отношение към промяната на настроенията на избирателите позволява да се постигнат много неща.
Политикът - хамелеон
През 1971-ва Хайдер станал член на Партията на свободата - най-консервативната, но съвсем благоприлична в онзи момент формация в страната. По това време вече бил отслужил и преподавал в университета. Но след като се потопил в партийната дейност, Хайдер се оттеглил от преподавателското поприще. Отначало оглавил младежкото отделение на партията в Горна Австрия. Там усъвършенствал стила си на общуване с избирателите, което по-късно му помогнало много. Още в ученическите си години Хайдер участвал с успех в театралните постановки, а преминавайки на партийна работа, превърнал превъплъщенията в основен акцент на дейността си. Той пътуваше навсякъде с огромен куфар. В него имаше костюми за всякакви случаи - спомня си един негов познат. - Появяваше се с карирана риза на събранията на фермерите, с джинси и кожено яке в дискотеките, а след няколко часа се представяше в безупречен костюм пред бизнесмените. Навсякъде го възприемаха като свой човек. В това беше и тайната на успеха му.
Избраникът на Австрия
През 1979-а на 29-годишна възраст Хайдер вече е най-младият депутат в австрийския парламент. Но ролята на обикновен изпълнител на волята на партийните ръководители не била за него. За да оглави партията му трябвали няколко години. През 1986-а той застанал начело на вътрешнопартийното въстание срещу лидера Норберт Щегер. Консерваторът-либерал Щегер бил не само един от най-успешните политици, но и заемал вицеканцлерския пост в коалиционното правителство. Младият Йорг Хайдер му отправил публично предизвикателство, настоявайки за кардинални промени в идеологията на партията и отказ от сътрудничество със социалдемократите. И победил. Австрийските вестници масово препечатвали думите на един от партийните членове, които отразяват доста точно отношението и към самия Хайдер и към промените в партийната идеология: С Хайдер бих отишъл още веднъж в Русия. Със Щегер не бих отишъл и на пикник.
Едновременно с възхода на кариерата му в партията Хайдер неочаквано забогатял. Починал брат на дядо му, земевладелец в една от деветте австрийски провинции - Каринтия, оставяйки на Хайдер обширно имение. Но дори твърде личното семейно събитие било придружено от скандал, който накарал хората да говорят за Йорг като за нацист не само по дух, но и по кръв. Наследения от него имот някога принадлежал на еврейско семейство. През 1940 г. то напуснало страната, продавайки го на роднината на Хайдер за нищожна сума и не дотам доброволно.
През 1989-а Хайдер оглавил коалиционното правителство на Каринтия. Скандалите, свързани с публичните му възхвали на Третия райх, следвали един след друг. В края на краищата търпението на партньорите му в коалицията се изчерпало и през 1991 г. те напуснали кабинета, а самият Хайдер бил принуден да подаде оставка. Той обаче не бързал да напуска политиката.
Връх в кариерата на Хайдер било блестящото представяне на партията му на парламентарните избори през 1999 година. Успехът се дължал на факта, че в хода на предизборната кампания политикът концентрирал вниманието си върху трудовата заетост, повишаването на заплатите и пенсиите и най-вече на отношението му към другите народи. Хайдер нарекъл поляците нация от автомобилни крадци, югославяните - грабители, руснаците - експерти в областта на шантажа и разбойничеството. Това се харесало на избирателите. Формацията му се наредила на второ място, получавайки 27% от гласовете и правото да сформира кабинет заедно с другата дясна партия - Народната. Единственото условие, което партньорите поставили, било самият Хайдер да не влиза в правителството. Условието било изпълнено, но това не помогнало на Австрия. За първи път след Втората световна война в Европа дошли на власт хора, възприемани не като ултрадесни, а като неонацисти. Европейският съюз въвел санкции срещу държавата, а министрите, най-вече онези, които представлявали Партията на свободата, се превърнали в парии на европейските форуми. На мероприятията, където присъствието им било задължително, колегите им не само отказвали да се фотографират с тях, но и да стиснат ръцете им.
Отхвърленият
По-малко от година след блестящата победа на партията му на изборите Йорг Хайдер неочаквано подал оставка от лидерския пост. Според официалната версия - заради желанието му да съсредоточи вниманието си върху близката на сърцето Каринтия. Полуофициалната гласяла - заради нежеланието му да бъде използван като повод за продължаване на бойкота срещу Австрия. А според съвсем неофициалната - заради настоятелната молба на съпартийците му да се оттегли от всички ръководни постове в навечерието на един неминуем и нямащ нищо общо с политиката скандал, който можел да лиши Партията на свободата от всичките й избиратели. В немските и британските медии се появили публикации, че борецът за традиционните семейни ценности и примерен съпруг и баща Йорг Хайдер предпочита да прекарва свободното си време в компанията на млади русокоси атлети от редиците на младежкото партийно крило. Скандалът все пак бил замазан - както по-късно писал един от журналистите, всички опити да се направят справки в съответните кръгове и да се съберат доказателства били посрещнати с мълчание или с откровени заплахи по адрес на любопитните.
Хайдер се върнал в Каринтия и през 2004 г. отново оглавил местното правителство, но скоро бил принуден да напусне поста си. А през 2005-а се оттеглил и от Партията на свободата, обявявайки създаването на ново политическо обединение - Алианс за бъдещето на Австрия. Този проект се оказал не дотам успешен и по мнението на мнозина се крепял изключително върху личния чар на Йорг Хайдер. Въпреки това на състоялите се на 29 септември тази година избори за федерален парламент алиансът получи сензационните 10.7% от гласовете при 17.54% за Партията на свободата. Но без никаква надежда за създаване на единен неонацистки блок. Хайдер не искал и да чуе за какъвто и да било съюз с бившите си съпартийци.
Гибелта на Хайдер в автомобилна катастрофа на 11 октомври възроди надеждите за обединяване на австрийските ултрадесни. Но в същото време, по мнението на мнозина, тя постави кръст на евентуалния растеж на популярността на ултрадесните в Австрия, а може би и в цяла Европа в бъдеще. За да не се превърнат тези партии в маргинални, са необходими лидери. И Хайдер беше тъкмо такъв. Без него формацията и цялото ултрадясно движение ще умре, твърди виенският експерт Манфред Фишер.
Това, разбира се, не означава, че в Австрия или другаде избирателите напълно ще се откажат от възгледите, които е прието да се смятат за ултрадесни. Те просто ще започнат да гласуват за консервативните партии. Популярността на ултрадясното движение сред гражданите се основава на две неща - наличието на харизматичен водач и липсата на други благоприлични партии, които в значителна степен да отразяват тяхната гледна точка. Такива водачи не останаха. Затова пък броят на благоприличните политически партии, които по много въпроси споделят позициите на ултрадесните, се е увеличил. Докато в Италия управлява Берлускони, а във Франция - Саркози, местните ултрадесни няма нужда да гласуват за Алесандра Мусолини или за Жан-Мари льо Пен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във