Банкеръ Weekly

Съдби

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ХАЛИФАТ

Обединена Европа се зае с исляма. В смисъл че темата за мюсюлманския фактор за първи път се обсъжда не на обществени седенки, а на сесии на ПАСЕ. Докладът Европейските мюсюлмански общини пред лицето на екстремизма и съдържащите се в него препоръки се понравиха на депутатите. По улиците на Страсбург обаче, където една пета от жителите са последователи на Пророка, настроенията са доста по-песимистични. Поводът е стремително растящият брой на европейските мюсюлмани на фона на тяхната засилваща се привързаност към религиозните норми в ущърб на държавните закони. Според прогнозите през 2050-а делът на тези нови европейци в Евросъюза ще е една трета, или дори половината от населението.
Градът на контрастите
Човек може бързо да се ориентира в мюсюлманските маршрути на Страсбург. Съвсем близо до гарата се намира джамия, до която е разположено арабско кафене. Ако пътувате с трамвай до спирка Лицей, ще откриете друг храм - джамията Турция. В една от уличките край университета пък се намира джамията Галия. Впрочем тези заведения се наричат джамии неофициално. Става дума за молитвени домове със зелени врати, чиито помещения не се отличават с нищо забележително. Посетителите са малко. Това са жители на околните райони, най-вече младежи. Страсбургските мюсюлмани се заселват на компактни групи, спазвайки не само религиозната, но и националната си клановост. Територията до гарата например е изцяло окупирана от турците - закусвалните Дюнер Кебап се виждат на всяка крачка. Макар че има изключения - на съседната улица може да се види ливански ресторант, а между два турски Дюнера да се окаже някой кюрдски.
Страсбург е град, където френският закон за отделянето на църквата от държавата не действа. Във Франция има три такива департамента - Горен и Долен Рейн и Мозел. Тези територии са преминавали последователно ту към Германия, ту към Франция. Затова управлението на религиозните организации тук се осъществява въз основата на конкордат (договор), сключен през 1801 г. между Наполеон Бонпарт и папата. Според него официални са само три религии - католическата, протестантската и юдаизмът. Техните свещеници се смятат за държавни служители, а местните власти имат правото да решават всички въпроси около дейността на религиозните организации.
Това е причината мюсюлманите да не могат да получат официално разрешение за строителството на джамии. През 2003-а тогавашният кмет на Страсбург Фабиен Келер предложи на ислямските религиозни лидери сделка. Той им обеща да получават право за изграждане на храм и субсидия от градския бюджет в размер на 600 хил. евро (1/10 част от цялата стойност на проекта). В отговор проповедите им трябваше да се четат на френски, а не на арабски. Очакваше се също мюсюлманите да помогнат в борбата с престъпността сред малолетните и да одобрят забраната за носене на забрадки в училище. Генералният секретар на асоциацията на мюсюлманската общност Абдурахим ал Хелоуи отказа, заявявайки, че езикът на проповедите е теологичен въпрос и не е работа на политиците да го решават, а колкото до носенето на забрадките - това е политически въпрос и не е наша работа да го решаваме. На свой ред кметството се обиди и официална джамия в Страсбург няма и до ден днешен. Което, по всичко личи, не смущава особено местните мюсюлмани. В града обаче ясно се усеща основният проблем, свързан с ислямския фактор в Европа. Европейските мюсюлмани, най-вече младежите, поставят законите на шериата над държавните. На всичко отгоре ги разбират твърде буквално. На въпроса защо живеят в затворени общини един млад страсбургски арабин привежда цитат от корана: Не вземайте юдеите и християните за свои приятели: те са приятели едни на други. А ако някой от вас ги вземе за приятели, става един от тях. Аллах не води неправедници!.
Скандал в европейското семейство
Каквото и да се говори - реалностите не са твърде приятни. Терористичните актове през последните години накараха европейците да прогледнат за някои неща. Те разбраха, че сигурността им е заплашена не от чужденци, а от техни съграждани - родени и възпитани в Европа. Отговорността за това състояние на нещата, според докладчиците на ПАСЕ, е както на европейските правителства, създаващи почва за екстремизма, така и на ислямските фундаменталистки организации, които напоследък се наплодиха в голямо количество на континента.
Властите са виновни, че не правят достатъчно за интеграцията на мюсюлманите в евросемейството и не се борят с бедността в ислямските общини. Тъкмо на решаването на този проблем беше посветен докладът на комисията по политическите въпроси на ПАСЕ. В него се предлагат няколко начина за преодоляване на ситуацията: борба с ислямофобията (преди всичко чрез медиите), проследяване на задграничното финансиране на ислямистките обединения, организирането на местна подготовка на имами, въвличане на мюсюлманите в обществения живот и формирането на ислямска светска интелигенция.
В интерес на истината, много експерти смятат, че вече е късно за промяна, защото Европа стремително се ислямизира. Нещо повече - броят на европейските мюсюлмани расте не само за сметка на миграционния приток или високото ниво на раждаемост, но и заради етническите немци, французи и други европейци, приели исляма. Те са вече стотици хиляди. Статистиката показва, че жените сменят по-често вярата си. Те изпреварват мъжете в съотношение 4:1.
В момента не само не става дума за пълна интеграция, а дори за обикновено взаимно разбиране между двете култури. Основните опоненти на доклада на ПАСЕ бяха турските парламентаристи. А най-красноречиви сред тях бяха дамите. Йозлем Тюркен заклейми европейските медии за скандалите с карикатурите. Колежката й в делегацията Бирген Келеш пък припомни, че ислямофобията в Европа е започнала много преди събитията от 11 септември. Европейците изобщо не си дават сметка, че ислямът е религия, която не съдържа екстремизъм, отбеляза тя. По думите й на Стария континент не разбират, че мюсюлманите могат да изградят светска държава, макар че сред членовете на Съвета на Европа вече има три такива страни - Турция, Албания и Азербайджан.
Римската империя във времената на упадък
Обстоятелството, че ислямът в Европа е станал религия номер две след всички християнски вероизповедания, се отчита от всички. Опитите да се изградят мостове между мюсюлманите и държавната власт рядко се увенчават с успех. Достатъчно е да си спомним организирания през 2003 г., по инициатива на тогавашния министър на външните работи Никола Саркози Съвет на френските мюсюлмани. На републиканската маса няма място за фундаментализъм, гордо отбеляза Саркози. И загуби. На изборите четиридесет от общо петдесетте места в съвета бяха заети от радикали. Лоялният към властите джамийски настоятел Далел Бубакер, подготвян за председател на организацията, едва успя да събере необходимия брой гласове. В което няма нищо учудващо - във Франция последователите на Пророка все по-често подчертават, че са на първо място мюсюлмани, а след това французи.
Вярно е, че не всички лидери на европейските мюсюлмани одобряват такова поведение. Например неформалният водач на мюсюлманите на континента Тарик Рамадан призова към интеграция в европейското общество. Самият той е роден в Женева. Посланието на Рамадан към събратята му е: Не се страхувайте да престанете да бъдете араби, страхувайте се да престанете да бъдете мюсюлмани. Рамадан прикани мюсюлманите да се интегрират, да научат езика и да получат образование. Подобни думи биха искали да чуят всички правителства на европейските държави. Но, както посочва депутатът от Литва Егидиюс Варейкис, повечето мюсюлмани не са готови да приемат правилата ни.
В опитите си да намерят изход от сегашната ситуация Париж и Берлин предложиха идеята за сформирането на Средиземноморски съюз. Според един от авторите на проекта Никола Саркози той ще е панацея, включително и срещу наплива на емигранти мюсюлмани. Идеята е те да могат да останат в собствените си държави, на които ЕС ще предоставя финансова помощ, като в бъдеще тези държави ще бъдат поканени да се присъединят към общността. Много от участниците в сесията на ПАСЕ обаче констатираха, че дори да успеят опитите за възраждане на Римската империя, това ще е империя в упадъка. Съдейки по фактите, представени в доклада, за 20 млн. европейци нормите на исляма им са по-близки и понятни, отколкото нормите на правото. А двадесет милиона са прекалено много. Очевидно предстои раждането на една нова Европа, в която ислямският фактор ще е сред ключовите доминанти във вътрешната и външната политика. Коренните европейци вече не се надяват да спрат този процес. Те си поставят далеч по-скромна задача - да преживеят епохата на еврохалифата поне без кръвопролития.

Facebook logo
Бъдете с нас и във