Банкеръ Weekly

Съдби

ЕДИН ВЕЛИК ЧОВЕК СЛИЗА ОТ СВЕТОВНАТА СЦЕНА

Световните инвеститори ще живеят с наследството на управителя на Федералния резерв Алън Грийнспън - растящо благосъстояние и раздуващи се задължения - дълго след като той си отиде. Седемдесет и девет годишният банкер се пенсионира на 31 януари и оставя икономика, която през последното десетилетие работи в условията на най-ниска инфлация и най-висок ръст на производителност от 40 години насам. Редом с това обаче тя е обременена с рекорден размер на изтеглените кредити и жилищен пазар, който икономистът от университета в Йеил определя като най-надутия сапунен мехур в историята на бранша.
Грийнспън признава спекулативните стопански излишъци, натрупани по време на неговите 18 години и половина на кормилото на щатската централна банка, като визира пяната в пазара на жилища и рекордния търговски дефицит на САЩ. И в зависимост от начина, по който се уравновеси този дисбаланс - без сътресения, както смята банкерът, или като се хвърлят финансовите пазари в истерия, а икономиката - в рецесия, историята ще отсъди как той се е справил с отговорностите си. По оценка на специалисти ще са необходими поне десет години, за да се види цялостният ефект от ерата Грийнспън.
Докато Грийнспън оглавяваше Федералният резерв, щатското стопанство преживя само две рецесии - всяка с продължителност под една година, и се наслади на най-продължителната икономическа експанзия в историята на САЩ. Насърчени от розовите перспективи, американците поеха по-големи рискове и увеличиха размера на заемите си. През третото тримесечие на миналата година дългът на щатските домакинства достигна 11 трлн. щ. долара - 87% от БВП на страната, срещу 2.7 трлн. долара, или 58% от БВП, през 1987 г., когато Грийнспън оглави централната банка - ръст, който помогна за 55-процентното повишение на цените на жилищата. Основната част от парите, които харчат и в момента американците, са взети назаем от други държави, което пък доведе до седемкратно увеличение на дефицита по текущата сметка през последните десет години.
Грийнспън отдавна говори за връзка между дисбалансите в жилищния сектор и в търговското салдо на САЩ. С поскъпването на жилищата собствениците на къщи започват да черпят пари от състоянието, натрупано чрез рефинансиране на ипотеките и жилищните кредити, или просто като продават имота. Част от тези средства отиват за покупка на вносни стоки, което качва търговския дефицит. В публикуван през септември миналата година доклад Грийнспън посочва, че теглените заеми срещу жилищни ипотеки са влели 600 млрд. щ. долара в индивидуалното потребление през 2004 г., което се равнява на 7% от личните средства за харчене на всеки американец. Ако банкерът е прав и жилищният пазар се охлади, то личното потребление направо ще се срине.
Грийнспън обаче е оптимист и смята, че щатската икономика ще се приспособи хармонично към по-слабия жилищен сектор. Той сравнява стопанството на САЩ с бомбардировачите Стелт В-2 - както бордовите им компютри правят малки и постоянни корекции, за да стабилизират машините, така и пазарите ще изиграят същата роля за икономиката. Неговите колеги от Федералния резерв пък разчитат ръстът на бизнес инвестициите да компенсира част от спада на индивидуалното потребление и по-малкото жилищни продажби. За разлика от тях обаче неправителствени икономисти са на мнение, че един стагниращ жилищен пазар, при който цените растат в зависимост от инфлацията, може да забави икономическия растеж на САЩ до 2.5% през тази година от около 3.6% през миналата.
Макар че напуска Федералния резерв, Грийнспън няма да се откаже от активна творческа дейност. Той смята да напише книга, да чете лекции и да основе собствена консултантска фирма, която щяла да се нарича Грийнспън асошиейтс, съобщава информационната агенция Дау Джонс. А сред първите наети на работа в нея била Мишел Смит. Дамата работи в щатската централна банка от 2001 г. като директор по връзките и в момента е неофициален шеф на екипа на Грийнспън.

Facebook logo
Бъдете с нас и във