Банкеръ Weekly

Съдби

ЕДИН КУРНАЗ ПАРИЖКИ БЪЛГАРИН ТЪРСИ ИЗЯВИ У НАС

За последен път тромбонистът Георги Корназов (1971), събрал най-добрите джазови музиканти на София, изнесе концерт в зала Люмиер на НДК около Коледа на 2003 година. Изумително добър концерт с авторска музика за силно принизените домашни критерии. И напълно достоен за кой да е от най-престижните световни фестивали. Българските медии, особено електронните и най-вече националните БНТ и БНР не го почетоха с внимание. Вестник БАНКЕРЪ реагира своевременно (17.01.2004) и публикува пространно интервю с нашия музикант, в което той разказа за битието си в Западна Европа. От тогава, вече цели пет години, Георги Корназов не се бе връщал у дома.
През юни Жоро, подкрепен от колегиалното отношение на шепата софийски джазмени, се появи в три-четири столични клуба, зарадва приятелите си и отново демонстрира високите качества, ценени на Запад и неглижирани (поради незнание и незаинтересованост) у нас. За този период той бе сменил три от най-известните големи оркестри в Европа - Националния джазов оркестър на Франция (Orchestre National de Jazz), Виена арт оркестра (Vienna Art Orchestra) и биг бенда на Северогерманското радио (NDR) в Хамбург. Трябва да подчертаем, че при всички случаи той печели конкурсите за първи тромбонист и солист, а не липсват и примерите, когато е специално поканен от диригентите. Не се задържа дълго в нито един от тях по причини, които са неразбираеми за затворения музикален живот у нас. Във Франция - заради ръководителя Паоло Дамяни, италианец, който е мениджър на верига от фестивали на континента и се грижи повече за подсигуряването им, отколкото за оркестъра, аранжиментите, ансамбловото равнище. В Австрия - заради лидера Матиас Рюег, който налага все по-твърди методи на работа. В Хамбург - заради тежкото задължение да пътува два пъти седмично (а понякога и повече) от Париж до германския град, било за репетиции или концерти. Така Жоро Корназов постепенно се убеждава, че работата в голям оркестър може и да е престижна, може и да дава твърди финансови гаранции, но е трудносъвместима с по-свободния артистичен дух. Поради което все повече се ориентира към малки, мобилни и артистично гъвкави формации, на някои от които е лидер.
През 2004 г. в. БАНКЕРЪ представи първия самостоятелен албум на Георги Корназов Staro vreme. Вторият, също във френски лейбъл, излезе през 2004 г. - Essence de Rose (С дъх на розово масло). Сега можем да информираме читателите си, че предстои излизането и на третия му авторски CD, който през есента ще бъде издаден от Будапещенския музикален център. Схващате ли? Бързо приобщената към общоевропейското културно пространство Унгария, своевременно ориентирана към най-високите критерии, забелязва качествата на българския тромбонист от Париж и ще го издава. В България това няма да се случи скоро, уви, и причината е в домораслите представи за изкуството, музиката и в частност джаза, дълбокия провинциализъм на масовите наши медии.
През септември Георги Корназов отново ще пребивава за кратко у дома, а надеждата ни е да се върне с току-що излезлия му албум.

Facebook logo
Бъдете с нас и във