Банкеръ Weekly

Съдби

ДЪРЖАВАТА ТРЪГВА ДА ЗАЩИТАВА ПРАВАТА СИ

В етнографския музеен комплекс на открито Етъра край Габрово се проведе семинарът Проблеми на музейното дело и ролята на медиите за опазване на културно-историческото наследство. Инициативата бе на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства (НЦМГИИ) като част от една по-разгъната публична акция на Министерството на културата - преди това в Трявна бе проведена подобна среща за обсъждане на различни аспекти от културата в малките градове. В Етъра към инициативата се включиха представители на агенция Митници, на Евро-българския културно-информационен център, на фонд Култура, на Програмен и аналитичен център за европейско право (ПАЦЕП) и др. Ориентацията към журналисти от местни и регионални медии автоматично подсказваше целта на заниманието и тематичната насоченост - бума на археологическите разкопки, неправомерно стесненото фокусиране на общественото внимание към Долината на тракийските царе и сензационните златни открития, неглижирането на цели епохи от културно-историческото ни развитие в името на конюнктурата и частните интереси на учени и колекционери. Което определи и тематичния сегмент на докладите, въпросите и отговорите.
За себе си ние избрахме друг подход - индивидуални разговори с представителите на митниците Севдалина Карагьозова и Добрил Ненов, с директора на Националния център за музеи Евгений Сачев, с изпълнителния директор на Националния фонд Култура Даниел Калчев и др. Митническите специалисти бяха подготвили обширен материал за заловената от началото на годината досега контрабанда с експертна оценка от 12 до 115 871 лева. Дело основно на български граждани, които очевидно нямат достъп до нелегалните канали и ползват официалните КПП-та. Разясниха ни, че конфискуваните неща остават за съхранение в митниците (които нямат специални и добре оборудвани складови бази!), докато нарушителите са предадени на прокуратурата. Следват дългогодишни процедури и ако се стигне до присъда конфискуваните предмети се предоставят на музеите - главно на НИМ и в много по-малка степен на местните институти. Но има и случаи, когато вече каталогизирани предмети в някой музей се налага да бъдат отписани от регистъра му, за да се върнат на нарушителя, имал възможностите да си позволи скъп (и добър) адвокат. Необходимо е да се отбележи, че чл.26 от Закона за ценностите предвижда министърът на културата да прецени и нареди къде да отидат археологическите открития или заловените на границата ценности. Което не се прави. Така НИМ се превръща в монополен свръхмузей за сметка на останалите в страната, независимо от убеждението и международната конвенция новооткритите предмети да се показват в най-близкия териториален музей, за да не се откъсват от природния и историческия контекст.
Изниква обаче един драстичен проблем, кой знае защо пренебрегван досега от учените, културолозите (предпочели да се изявяват като политолози и социолози!) и от медиите. Иде реч за диспропорцията при попълване на сбирките между музеите - исторически или археологически - и художествените галерии. Известно е, че в прехода към демократизация държавата не отпуска пари за откупки на галериите, поради което целият този немалък период остава художествено нерегистриран и документиран в по-дълга перспектива. А той е крайно интересен както с разрушаването на съществуващите тоталитарни канони, така и с конюнктурната мода на частното колекционерство, което също не се блазни от съвременното изкуство. Г-н Евгений Сачев е напълно съгласен с тази констатация, но изтъква и един допълнителен, възпрепятстващ нормалната работа момент - незавършеното преструктуриране на галериите и недокрай изяснената им собственост. Той добавя също така, че вече се преминава към т.нар. програмен формат на бюджета за културна дейност, който обхваща инициативи и дейности в обозрим тригодишен период от време и че чрез този нов начин ще се активизират мениджърските функции на директорите. Нещо повече, г-н Сачев предлага досегашните трудови договори с директорите да се претрансформират в мениджърски, за да се повиши степента им на икономическа отговорност. И още - мисли се за създаването на нещо като културноосигурителна каса, в която да се набират средства от глоби, наказания, концесии, държавни аукциони и др.
Една от темите на семинара бе за културния пазар и зачатъчната му дейност у нас, само че тя бе разгледана твърде неубедително. С г-н Сачев обсъждаме перспективите (прекалено далечни) за създаването на специализиран контролен орган, подобен на СЕМ. Както и за изграждането на държавен аукцион, който не елиминира възможностите за частни тържни къщи. Смисълът му ще е да позволи увеличаване на собствените приходи на държавните музеи, главно исторически и археологически, чрез разпродажбата на излишните и нетолкова ценни притежания. Всъщност, още от тоталитарно време в музейните сбирки съществуват липси, които напоследък стават все повече и повече. А и какво става с изработването на национален регистър на музейните притежания, който при ограничената експозиционна площ може да се превърне в добър образователен и познавателен инструмент? Оказва се, че в България все още не е решен правният статус на културното наследство и на националните ценности, което спъва всякаква следваща инициатива.
Най-болезнената подтема на семинара в Етъра бе правната рамка на музейното дело и на търговията с изкуство. Нямаше докладчик и експерт, който в неформален разговор да не отбеляза колко голям препъникамък е този факт. И да не изсипа серия от примери за нарушения на сегашното законодателство, отдавна остаряло, но все още в обращение. В оборот се завъртяха имената на популярни медийни герои, което ни подсказа, че острите забележки на Евросъюза към съдебната ни система имат и друго измерение. По ирония на обстоятелствата точно по време на семинара Народното събрание прие на първо четене проектозакона за меценатството. Запознатите с последния му вариант споделиха, че няма съществени отлики от първообраза, който преди няколко месеца в.БАНКЕРЪ остро разкритикува. Парите от европейските фондове обаче са усвоени и персонално разпределени, а отговорността остава с размити очертания. По този повод Явор Койнаков нарече предложената културна лотария пари от греховните страсти на бедните българи. Защото е известно, че на лотария играят основно бедните хора. Които пък много малко се интересуват от култура и пазар на културни продукти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във