Банкеръ Weekly

Съдби

ДЪЛГАТА РЪКА НА МОСАД

През септември 1972 г. палестински терористичен акт в олимпийското градче в Мюнхен стана причина за смъртта на 11 израелски спортисти. Полицията застреля петима от палестинците, а трима бяха арестувани. В края на октомври същата година оцелелите терористи бяха разменени за пътниците и екипажа на един отвлечен самолет на Луфтханза. Така тримата палестинци се завърнаха триумфално в Близкия изток. Израелският премиер Голда Меир незабавно нареди на Мосад да ликвидира участниците и организаторите на кръвопролитието в Мюнхен.
Службата успя да убие двама от терористите, както и осем от предполагаемите организатори. Част от актовете на възмездие бяха извършени в Рим, Париж, Кипър и Атина.
Мосад е единственото разузнаване в света, което официално извършва убийства на свои врагове. Автор на доктрината е Меир Амит, който оглявява Мосад през периода 1962-1968 година. Отрядът, който изпълнява тези задачи, се подготвя в специални центрове в пустинята Негев.
В друг център за обучение на Мосад - край Глилот, северно от Тел Авив, е построен мавзолей от бял пясъчник. На него са изписани имената на над 550 агенти на Мосад и други израелски служби, загинали в различни кътчета на планетата.
За ефективността на израелското разузнаване от решаващо значение е не само всеотдайността на агентите, но и системата на обучение. Всеки агент става част от семейството, но същевременно и винтче от безмилостната машина. Агентът не е човек. Той е оръжие, повтаря често един от шефовете на Мосад.
Обучението изгражда у агента безотказен рефлекс за убиване. Или ти, или той. Стреляш толкова пъти, колкото успееш. Когато противникът падне, се приближаваш до него, за да го довършиш за по-сигурно с куршум в слепоочието, спомня си бившият агент Виктор Островски, автор на бестселър за Мосад.
Названието Мосад е съкращение, което означава Институт по координацията. Той е създаден през декември 1949 г., за да координира дейността на различните специални служби на новата държава. През първите две години Мосад е на подчинение на Министерството на външните работи, а през 1951 г. преминава под прякото ръководство на премиера. Централата отговаря за цялата разузнавателна дейност зад граница. Освен това в страната действа израелското контраразузнаване Шин Бет, както и военното разузнаване Аман.
През 1954 г. директорът на Мосад Ирел Харел се среща във Вашингтон с шефа на ЦРУ Алън Дълес. Гостът подарява на домакина кинжал с надпис: Стражът на Израел никога не дреме и не спи. Дълес го уверява, че ще бди заедно с него. ЦРУ предлага на Мосад техническа помощ. Израелците получават най-модерни американски разузнавателни средства и апаратура.
Един от най-прочутите израелски агенти е роденият в Египет Ели Коен. През 1959 г. той завършва шестмесечен курс по шпионаж в Израел. Прехвърлят го в Сирия, където Коен се представя за предприемач и се опитва да си осигури влиятелни приятели. Благодарение на един от тях, племенник на сирийския президент, той успява да посети и фотографира района на Голанските възвишения. Снимките изпраща в Израел. Този човек струва колкото цяла военна дивизия, казва за него Меир Амит.
През 1965 г. Коен е заловен от сирийското контраразузнаване и обесен публично в центъра на Дамаск. Меир Амит разбира, че агентите му трябва да разполагат с по-широка подкрепа. Така се създава мрежата от саяним, което ще рече от помагачи евреи в ключовите страни по света. Агентите на Мосад вербуват саяним, като разчитат на техния патриотизъм и отговорност пред държавата Израел.
Саяним притежават фирма за коли под наем и снабдяват агента на Мосад с транспортни средства, без да му искат необходимите документи. Собственици на агенции за недвижими имоти му осигуряват квартира, а лекари лекуват огнестрелни рани, като крият това от властите. Мосад връща на саяним само направените от тях разходи, пише Гордън Томас, автор на книга за агенцията.
Саяним трябва да са стопроцентови евреи. Офицерът от разузнаването ги посещава веднъж на три месеца. Броят на доброволните сътрудници на Мосад в някои държави наброява хиляди. Освен това те помагат и на израелското икономическо разузнаване.
Безценен резерв за Мосад е еврейската диаспора, от която той набира своите агенти и агентки. Каквато например е Черил Ханин от Флорида. Представяйки се за туристка, през 1986 г. в Лондон тя успява да завърти главата на беглеца от Израел Мордехай Вануну, който се укрива в Англия с помощта на в. Сънди таймс. Вануну разполага със снимки на секретния атомен център в Димона, където Израел произвежда ядрени бойни глави, макар официален Тел Авив да се кълне пред американците в обратното.
Твърди се, че присъствието на Вануну в Лондон е издадено на Мосад от Робърт Максуел, собственик на вестник Сънди мирър, на когато беглецът се опитал да продаде сензацията. През 1990 г. Максуел загина мистериозно, падайки от яхтата си в открито море.
Вануну е открит в един лондонски хотел от британски саяним. После на сцената се появява хубавата Черил, която в крайна сметка закарва Вануну в Рим. Там той е заловен от агенти на Мосад и отвлечен в Израел, където го осъждат на 18 години затвор. Вануну вече излежа присъдата си и сега живее в панелен квартал в арабската част на Йерусалим.
Израел не се колебае да премахва своите врагове. През 1988 г. по заповед на премиера Ицхак Рабин командос на Мосад убива в Тунис Абу Джихад, заместника на Ясер Арафат. Два месеца по-късно в ЮАР е открит разчлененият труп на Алън Киджър. Бизнесменът доставял на Ирак съоръжения, които могат да се използват при производството на химическо оръжие.
От друга страна, славата на израелското разузнаване е причина да му се приписват и акции, които са чиста фантазия. Сред най-нелепите е слухът, че Мосад има пръст в смъртта на принцеса Даяна (тъй като шофьорът й Пол Анри бил изнудван от израелците да им сътрудничи). Всъщност част от слуховете за Мосад се разпространяват от неговия отдел за психологическа война. Пример за това е случаят с Джерълд Бул, канадски експерт по балистика, който помага на Ирак при създаването на т.нар. супероръдие, опасна заплаха за Израел. През 1990 г. Бул е убит в Брюксел, на прага на своя дом. Във връзка с това отделът за психологическа война на Мосад разпространява дезинформацията, че канадецът станал жертва на хората на Саддам Хюсеин, които го подозирали в измяна.
В края на 2001 г. някой си Ибрахим, палестинец от ивицата Газа, изпраща писмо до вестник Ист Джерузалем пост, в което по непредпазливост посочва и личните си данни. Три месеца по-късно с него се свързва някой си Ахмед и се представя за бизнесмен. Постепенно контактите между двамата зачестяват и прерастват в приятелство. Ахмед твърди, че смята да инвестира в Газа и се нуждае от доверен човек за партньор. Докато един ден заявява направо: Аз съм човек на Бин Ладен. Целта е проста - да създадем структура на Ал Кайда в Газа.
Ибрахим обаче реагира не според сценария - той просто отива в палестинската полиция. Тя пък съобщава на разузнаването на автономията, което обявява тайнствения бизнесмен Ахмед за агент на Мосад. Оттогава насам колкото пъти официален Израел заговори за структури на Ал Кайда в Палестина, толкова пъти арабите контрират с казуса Ахмед и още няколко подобни случая.
Упорството, с което Мосад се опитва да припише на палестинците връзки с Бин Ладен, не е случайно. След атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г. светът е потресен от трагедията и търси виновници по целия глобус. Междувременно израелският премиер Ариел Шарон се стреми да осигури подкрепа за твърдия си курс спрямо Палестина. И пуска в обращение тезата, че съществува и палестинска Ал Кайда. Според други експерти, Мосад често играе и с картата Осама. Колкото по-могъща изглежда Ал Кайда, толкова по-голяма е нуждата от Мосад.
Свалянето на Саддам Хюсеин засили позициите на Мосад в Ирак. Оттам агенцията държи под око съседен Иран, в момента заплаха номер 1 за сигурността на Израел. По непотвърдени данни на влиятелния арабски вестник Ал Хаят недалеч от иракския град Басра, на остров Ум ал Расас, са се появили израелски шпионски пунктове - 50-метрови съоръжения, от които Мосад наблюдава иранските атомни инсталации. Противодействието на иранската ядрена програма е първостепенна задача на израелското разузнаване. Израел несъмнено има и план за нападение срещу иранските ядрени инсталации, твърди Мика Халпърн, американски експерт по Близкия изток. Според немското списание Шпигел пък планът за нападение е разработен още през 2003 г. И - както твърди един от представителите на израелските въздушни сили - този план е труден, но не и неизпълним. Израел също така би подпомогнал и евентуална военна операция на американците. Наред с другото Мосад играе ключова роля и при захранването на западните медии със сведения за иранската заплаха.
Освен с атентати и шпионаж Мосад се занимава с тиха дипломация с палестинците, както и с операции за спасяването на евреи извън границите на Израел, твърди Йоси Мелман, журналист от в. Аарец. Но според него този период вече приключва. Сега за Мосад на преден план излиза войната срещу тероризма и укротяването на държави като Иран.
Мосад невинаги е действал блестящо, както при залавянето на Вануну в Италия или при отвличането от Аржентина в Израел на хитлеристкия престъпник Адолф Айхман през 1960 година. През последните години неговите служители имат няколко сериозни неуспехи. През лятото на 2004 г. двама агенти на Мосад бяха задържани в Нова Зеландия в момент, когато си изготвяли новозеландски фалшиви паспорти. През 1997 г., при опита на Мосад да отрови лидера на Хамас Халед Машал, агентите използваха фалшиви канадски паспорти. Работата излезе наяве и предизвика дипломатическа война с Отава. Израелският посланик беше върнат у дома, а Израел бе принуден да се извини и да обещае, че това няма да се повтори. Но се повтори - в Нова Зеландия. След неколкомесечно мълчание Израел отново трябваше да се извинява.
Най-големият провал на Мосад обаче бе опита за убийството на Машал. През 1997 г. той бе отровен от израелски агенти в Йордания, които обаче бяха заловени от местните служби. Израел беше унижен - в замяна на живота на своите хора трябваше да достави на Йордания антидот на отровата, а също така да пусне от затворите много палестински лидери, в това число непримиримия враг на Израел шейх Ясин.
Израелските неуспехи обаче са слаба утеха за неговите противници. Седем години след освобождаването от затвора на шейх Ясин хората на Мосад го убиха на излизане от джамията с изстреляна от хеликоптер ракета, уцелила инвалидната му количка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във