Банкеръ Weekly

Съдби

ДОКОСВАНЕ ДО ГЕНИЯ НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

В Народната библиотека Св.св. Кирил и Методий бе открита на 18 септември изложбата Леонардо да Винчи - художествена и техническа рисунка от времето на Италианския ренесанс. На нея са показани 16 оригинала на ръкописни и старопечатни книги от ХV-ХVI век. Особен интерес буди автентичният Трактат за живописта на Леонардо, който за първи път напуска Ватикана и пристига в София с благословията на Негово Светейшество папа Бенедикт ХVI (застрахована за 5 млн. евро). Експозицията ще може да се види до 10 октомври и е в рамките на проекта Техниката като културно наследство, финансиран от Европейската комисия чрез програмата Култура 2000.
Трактат за живописта е второто произведение на Леонардо да Винчи, което ще бъде показано в столицата. Първото - копие на Мона Лиза от Лувъра, пристигна у нас в рамките на инициативата на Людмила Живкова Дългосрочна комплексна програма за хармонично развитие на личността и имаше нещастна съдба. Преди няколко години БАНКЕРЪ писа най-подробно за разрязаното от психически неустойчив посетител платно, а чрез спомените на реставратора Пламен Петров - и за откритата под прочутия портрет картина от ХVI в., неизвестна за Лувъра. Днес, когато темата Леонардо да Винчи е превърната в хит на издателската и филмовата индустрия, а епигоните на Дан Браун и редиците на съвременните изследователи се множат като гъби след дъжд, ще добавим още нещо. Става дума за книгата на българския интелектуалец Владимир Свинтила Аз бях Леонардо (1980), която превъзхожда поне три четвърти от нароилата се по света книжнина, посветена на италианския гений. Свинтила почина, а трудът му бе незаслужено забравен. Но в многотията от издания точно неговата книга би имала голяма относителна тежест и би регистрирала сериозното българско присъствие в изследването и популяризирането на Леонардо и творчеството му. В това число и на техническите му проекти, които са фокус на сегашната изложба в София. Стига, разбира се, някой да се сети за Аз бях Леонардо и да я препрочете.
Геният от градчето Винчи, както е известно, е пионер на редица технически проекти, които ще се материализират векове по-късно - танка, парашута, хеликоптера, строителния кулокран, защитните съоръжения и др. Той е върхът на Италианския ренесанс като художник, математик, анатом, изследовател, конструктор, инженер фортификатор, но и възродител на античното обожаване на природата и зачитането на човешката личност. Необикновеният интерес към творчеството му, събуден по парадоксален начин от изследването на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн Светата кръв и Свещеният Граал, а сетне и от криминалето на Дан Браун Шифърът на Леонардо, постави енциклопедиста в центъра на световното внимание. Като резултат в Италия се полагат огромни усилия за възстановяването на двете най-големи негови художествени произведения - стенописа Битката при Ангиари и скулптурата Конната фигура на Франческо Сфорца.
Оживлението около Леонардо и последвалото индустриално производство на книги и филми подсказват - в сензационен тон или чрез задълбочени изследвания, че светът изпитва носталгия към универсално развития човек и ценностите, задълго забравени в сянката на роботизираното индустриално общество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във