Банкеръ Weekly

Съдби

ДЖЪСТИН ЛИН ИФУ ЗАПОЧВА КАРИЕРАТА СИ КАТО... ДЕЗЕРТЬОР

От началото на годината главен икономист на Световната банка е китаецът Джъстин Лин Ифу. За пръв път в нейната история един толкова висок пост се поверява на специалист, който не произхожда от развития Запад. Назначението бе изненадващо, но и показателно за това, че в света на големите финанси настъпват нови времена.
Преди близо три десетилетия, през май 1979 г., Джъстин Лин Ифу, капитан от тайванската армия, дезертира от нейните редици. Бяга от остров Кинмем в комунистически Китай, оставяйки съпругата и детето си в Тайван. Прави го в момент, когато му предстои блестяща кариера. Завършил е мениджмънт в престижния университет Ченгчи в Тайпе, столицата на страната. Тайванските власти никога не признават факта на дезертирането му - в тяхната интерпретация той е просто безследно изчезнал.
Междувременно комунистическите прагматици в Пекин начело с Дън Сяопин започват своите стопански реформи. Дезертьорът Лин Ифу започва да изучава марксистка политикономия. После специализира в САЩ и през 1986 г., седем години след бягството си от Тайван, защитава докторат в Чикагския университет. Негов преподавател е не кой да е, а самият проф. Милтън Фридмън, гуруто на монетаризма.
Скоро след завръщането си в Китай Джъстин Лин Ифу си извоюва името на изтъкнат авторитет в икономическата теория и практика на страната. Двукратно - през 1993 и 2001 г., получава наградата Сун Йефан - за най-добър икономист в реформиращата се държава. Консултант е на множество международни специализирани списания. Основава един от най-важните мозъчни тръстове в Китай - Центъра за икономически изследвания в Пекин. Преподава едновременно и в Пекинския, и в Хонконгския университет. Пише книги, съветник е на кметовете на Пекин и Шанхай, помага и на централните власти при разработката на петилетните планове. Удостоен е с множество чуждестранни награди и е доктор хонорис кауза на десетки университети по цялата планета. И накрая - през януари тази година, е избран за главен икономист на Световната банка. Това е огромно предизвикателство, но и шанс за него. Достатъчно е да споменем, че преди него този пост заемат такива светила като Лари Съмърс (впоследствие финансов министър в правителството на Бил Клинтън и президент на Харвардския университет) и Джоузеф Стиглиц (бъдещ Нобелов лауреат, а сега яростен критик на световните финансовии институции).
В икономическите си възгледи някогашният тайвански офицер е противник на форсираните скокове и привърженик на еволюционното развитие, на прагматизма и предпазливостта. Тези свои схващания той обосновава с практиката в Третия свят. Изкушението да се постигнат бързи резултати, обяснява професорът, кара правителствата постоянно да подкрепят местните фирми, което води до изкуствени валутни курсове и до изкуствено поевтинен кредит. Всичко това от свея страна дестабилизира финансовата система, деформира размяната с чужбина и в крайна сметка забавя развитието на съответната страна. Според него основното, върху което трябва да съсредоточат усилията си националните власти, е да премахнат всички пречки пред функционирането на свободния пазар. И едва когато една национална икономика е постигнала определено равнище на развитие и насищане с капитали, правителствата могат да започнат да насърчават предприятията да усложняват производствата си и да се превъоръжават с водещи технологии. Джъстин Лин Ифу не е поддръжник на шоковата терапия, предписвана толкова често от световните финансови институции - по простата причина, че тя е съпроводена с голяма инфлация, със спад на БВП и обедняване на огромни маси от населението. На всичко това той противопоставя китайската практика на плавно и постепенно преустройство. И неслучайно появата му в Световната банка точно в сегашния момент е израз и на стремежа на международните финансови институции да извършат промени именно в тази насока.
През последните петдесет години Западът е налял в най-бедните страни над 1000 млрд. долара. Въпреки това много от тях си остават толкова бедни, колкото и преди 40-50 години. Милиони хора по планетата възприемат Световната банка и Международния валутен фонд като сляп инструмент на САЩ и че тяхната дейност води до две неща - все по-голямо обедняване на Третия свят и все по-големи корупционни сметки на управляващите там елити в швейцарските банки. Същевременно все по-често като образец за подражание се сочат успехите на Китай, Индия или Виетнам, където идеите на западните съветници отстъпват пред постигнатото в практиката от местните прагматици. Връх на сладоледа беше безуспешната борба срещу корупцията през краткото, но бурно управление на Световната банка от Пол Уулфовиц, който на всичко отгоре бе и един от архитектите на иракската авантюра. Неслучайно Робърт Зелик, новият президент на Световната банка, твърди, че се стреми към по-голямо сътрудничество с Китай. Очакванията са това взаимодействие да е най-интензивно в Африка, където и банката, и китайският бизнес са ангажирани солидно в петролната индустрия и в добива на минерали и са важни кредитори на опериращите там фирми. Няма съмнение, че новият главен икономист на банката, който отговаря за нейната политика и стратегия, ще играе значителна роля в осъществяването на тези планове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във