Банкеръ Weekly

Съдби

Деспотичният Майк Тайгър

"Никакви празници повече, торти и други глезотии на работното място. Ползвайте най-близката тоалетна, за да не губите време, и не ме заговаряйте първи - не възнамерявам да си дера гърлото, поздравявайки всеки кучи син в офиса." Това е само малка част от указанията, които шефът на американската нефтена компания Tiger Oil е давал на служителите си. Едуард Майк Дейвис по прякор Тайгър Майк е известен като един от най-лошите началници в Америка, макар че е далеч от други шампиони по трудов деспотизъм. Той се прочу извън пределите на своя отрасъл малко преди смъртта си през септември 2016-а благодарение на интернет. Неговите случайно открити и публикувани служебни записки бяха обречени да се превърнат в сензация. Дейвис бил чужд на дипломатичността и етиката и се опитвал да регулира всички аспекти на поведението на подчинените си. В писмените указания на президента на Tiger Oil Company може да се открият пасажи като: "Ако косата ви е до раменете, значи не си миете ушите", "Псувните на майка в този офис са позволени само на мен и на никой друг. Имам право да се държа както си искам, защото аз съм този, който плаща сметките тук". Почти всеки документ завършвал със заплаха за уволнение ("празните приказки и сплетните сред служителите в този офис ще доведат до незабавно уволнение...  вършете си работата и мълчете!").

Майкъл Дейвис е дете на Голямата депресия - роден е през 1931-а в Южна Дакота, в индианския резерват Роузбад. Бил е най-малкият сред седемте си братя и сестри, повечето от които не преживели тежките времена. На 14 години е принуден да напусне училище, за да работи, което впрочем не го разстроило много. На 16 отишъл в армията и след четири години се върнал като завършен "заядлив грубиян", както го нарекъл десетилетия по-късно вестник  Denver Post. В Денвър живеел по-големият му брат Фей със семейството си, така че Майк се присъединил към тях.  

Шофьор на камион през деня и бияч в бар вечерта -така започнала кариерата на бъдещия нефтен предприемач. Уменията му да кара кола и да се бие проправили пътя му към следващото работно място, което се оказало съдбоносно. Местната богаташка Хелън Бонфийлс го наела за шофьор и бодигард. Когато през 1956-а съпругът й - театралният продуцент Джордж Сомнъс, умрял от бъбречна недостатъчност, пред Майк се открили големи перспективи. На сватбата през 1959-а младоженецът бил на 28 години, а булката на шестдесет и девет. Неравностойният брак оцелял 12 години, след което последвал шумен развод. Неочаквано за всички Майк получил от Бонфийлс огромна къща и "значителна сума", както писали вестниците. Със средствата от бившата си съпруга успял да открие нефтена компания в началото на 70-те години на ХХ век.

"Изобщо не разбирам как на Дейвис му провървя да открие нефт, докато нашите армии от проучватели така и не успяха", казва за него през 2015-а конкурентът му от Amoco Oil Лари Фулър. В продължение на почти две десетилетия нефтодобивната фирма с централен офис в Хюстън носи прилични печалби на собственика си. Нещо повече, Майк Дейвис не се оттегля от бизнеса и след фалита на Tiger Oil. През 2000 г. той се съди с милиардера Кърк Къркорян, когото убедил да инвестира в Delta Petroleum 684 млн. долара срещу скромната лихва от 5 млн. долара годишно. Спорът е решен едва през 2012-а.

Като епиграф към професионалните тайни на Майк Тайгър може да послужи коментарът му към работниците от вътрешните подразделения на компанията, интересуващи се от нейния международен филиал: "С какво се занимават служителите на Tiger Oil International Inc. изобщо не е ваша проклета работа!".

 

През октомври САЩ, Канада, Австралия и някои европейски държави отбелязват Деня на предприемача, чийто смисъл се свежда до благодарност към началниците за тяхното (в идеалния случай) справедливо и мъдро управление. Началото на традицията е положено от Патрисия Бейз Хароски, секретарка в застрахователната фирма State Farm Insurance в Илинойс. През 1958-а тя предложила на американската Търговска палата 16 октомври да бъде обявен за Национален ден на началника. Отначало идеята била оценена от губернатора на Илинойс Ото Кърнър, а след това и от хората над него. На този ден в САЩ е прието шефовете да получават цветя, картички и дребни подаръци. Тази практика обаче има и противници, според които е несправедливо да се харчат пари за подаръци на мениджърите, които и без това печелят повече. Да не говорим, че отношенията между американците и техните шефове далеч не са безоблачни. Тазгодишно изследване на  American Psychological Association  показва, че за 75% от тях началникът е най-големият проблем на работното им място.

Facebook logo
Бъдете с нас и във