Банкеръ Weekly

Съдби

ДЕСЕТИЯТ НАЦИОНАЛЕН ПАНАИР НА ЗАНАЯТИТЕ

Десетият национален панаир на занаятите продължи точно един месец и завърши на 25 август. Той бе организиран от Общото занаятчийско дружество и Livea art, избрали за експозиционна площ онази стара язва в центъра на морската ни столица, известна на варненци, а вече и на мнозина българи от вътрешността на страната като Дупката. Привечер на специално изградената сцена под открито небе гостуваха различни състави (откриването бе поверено на Лили Иванова при безплатен вход), част от които участници в международния фолклорен фестивал, последния сегмент от празниците на изкуствата Варненско лято. Не липсваше разнообразие - от традиционната керамика до калайджията Васил Гочев, но се откроиха и някои тревожни тенденции, за които ще стане дума.
Ще отминем присъствието на пластмасовия кич, който пусна устойчив корен между дребните частници в социалистическата епоха и упорито не желае да си отиде. По-забележимо е видимото изоставане на занаятите от изискванията на съвременния бит и сякаш инатливото нежелание да се следва неговата динамика. Дори в случаите, в които се долавя стремеж към някакво разнообразие на асортимента, се набляга по-скоро на сензационното, отколкото на прагматичното. Така в предишни години видяхме подковач на кокоши яйца, сега пък се появи майстор на средновековни ризници, плетени от метални халки, а не липсваше и рисуването на икони върху великденски яйца, ножарство в псевдохайдутски стил и пр. Вярно е, че тези предмети имат главно сувенирен характер, но това не означава да бъдат лишени от някаква що-годе съвременна функция. Индонезийски сувенири - защо ли? - се бяха настанили на щанд и в Десетия панаир на занаятите, подсказвайки твърде примитивната представа за пазарно разнообразие. Майсторите на народни занаяти, които са и търговци на своите изделия, упорито не желаят да забележат сериозното си изоставане от чуждестранните предложения и така обричат уменията си и наследените традиции на отмиране. Защото далекоизточните вещи освен с ниските си цени конкурират българските и с нови, непознати и привлекателни материали (особено от дърво), с изящна естетика, която успешно се състезава дори с прочутите италиански дизайнери, и с гъвкава настройка към множащите се предложения на съвременния градски бит. Резултатът е видим на много места в България - сергиите за керамика, дърво и плетиво само за последната година вдигнаха бял флаг пред далекоизточната инвазия и бързешком потърсиха друг начин за препитание чрез търговия.
На този фон единствено конкурентни на вече отворения пазар са традиционните български тъкани - от чорапите, калцуните, шаловете до чергите и килимите, ползващи предимството на своята всекидневна употреба, и богатото разнообразие от багри и стилизирани мотиви. Точно от тази посока се забелязва и по-голяма приспособимост към знаците на модата, която все по-настойчиво търси и намира инвенции във фолклорното разнообразие. Майсторите на тъкани, обидно малко на Десетия панаир на занаятите, са най-изобретателни в създаването на аксесоари към младежкото облекло, в това число пъстри чантички за джиесеми, красиви гарнитури към тоалета, умалени овчарски торбички за цигарени кутии и стотинки, уникални чифтове ръкавици и пр. При това точно този сектор от народните умения все още е без конкуренция от страна на далекоизточните и юнжоамериканските производители, което им дава относително спокойствие за работа и е стимул за конкуренция помежду им. При равни условия и приблизително еднакво ценообразуване.
Десетият национален панаир на занаятите във Варна събра като във фокус съществуващите в цялата страна проблеми на народното изкуство. И ги подчерта дебело. Но и този път тревожните тенденции останаха незабелязани от лекомисленото, ваканционно настроено множество. Включително и от т.нар. специалисти!

Facebook logo
Бъдете с нас и във