Банкеръ Weekly

Съдби

ДЕЛОТО МЕДИЧИ

Два американски музея - частният музей Пол Гети и държавният Метрополитен мюзиъм, се оказаха в центъра на международен скандал. Властите на Италия и Гърция обвиняват шефовете на двете институции, че са купили произведения на античното изкуство от намиращия под следствие артдилър Джакомо Медичи. С това музеите са подпомогнали варварското разхищаване на националното богатство на Италия и Гърция. Всъщност историята на сега оспорваните в римския съд придобивки е свидетелство, че американските музеи са пренебрегнали професионалната етика. Освен това потвърждава плачевното състояние на охраната на паметниците в средиземноморските държави.
Всичко започва през 1995 г., когато големият антиквар Джакомо Медичи е арестуван в Швейцария по обвинение в незаконно изнасяне на археологически находки от Италия. При обиска на склада на Медичи в Женева са открити четири хиляди предмета - главно антични скулптури и керамика. Освен това полицаите намерили обширен архив, който съдържа дългогодишната преписка на Медичи с кураторите на няколко американски музеи и с известни колекционери.
Документите и фотографиите от архива на Медичи показват, че антикварят е бил посредник между черни археолози от Гърция и Италия и частни и държавни колекции в САЩ. Десет години след началото на разследването в центъра на скандала се оказаха калифорнийският музей Пол Гети и нюйоркският Метрополитън мюзиъм. Това обаче най-вероятно е само върхът на айсберга.
Търсене и колекционерство
Съединените щати си сътрудничат с Италия, Гърция, Турция и някои други средиземноморски държави в областта на археологията повече от сто години. Водещите европейски археологически школи обаче работят в този регион от по-отдавна и са успели да съберат много представителни колекции от антични предмети. Така че американците се оказаха в доста губеща позиция за формиране на собствени музейни сбирки от такива предмети.
В началото на ХХ век в повечето от тези страни съществуват писани и неписани правила, според които участниците в съвместни експедиции поделят находките, а след това ги транспортират в музеите в страните си. Но през 1932 г. правителството на Гърция, а през 1939 г. и на Италия приемат закони, забраняващи изнасянето на каквито и да било предмети на изкуството от териториите им без санкция на държавата. След Втората световна война това законодателство става още по-строго. През 1970 г. е приета специалната конвенция на ЮНЕСКО за охрана на паметниците, към която САЩ се присъединяват през 1983 година.
По принцип законодателството за опазване на културното наследство не забранява изнасянето на археологически находки, ако за това е издадено разрешение от Министерството на културата или аналогичен орган на съответната държава. На практика обаче едва ли на някой чиновник би му хрумнало да разреши изнасянето на ценно произведение на изкуството от страната си. Така че легалният път за попълване на музейните колекции е да придобиват предмети от частни лица или други институции чрез аукциони. Разбира се, широко се прилагат и музейните заеми - когато един културен институт предава на друг артефакти за временно ползване.
Повечето от музеите се отнасят спокойно към тази политика. Но има и изключения. Например милиардерът Жан Пол Гети, основател на едноименния най-голям частен музей в САЩ, още през 50-те години на миналия век започва да купува предмети за своите колекции на черния пазар. Разполагайки с големи средства, той бил готов да плати много, за да направи колекцията си една от най-добрите в Америка. Кураторите на неговия музей получават негласно разрешение да купуват интересни и ценни произведения за музея от всякакви дилъри на предмети на изкуството.
Цената на въпроса
Финансовите възможности на музея Гети се превръщат в дългогодишен кошмар за европейските музеи. На аукционите негови представители броят колосални суми за антични скулптури и керамика, за платна на стари майстори и предмети на средновековното декоративно и приложно изкуство. Благодарение на тяхната енергична дейност музея Гети наистина разполага с изключителни сбирки.
От показанията на Медичи стана ясно, че още в средата на 70-те години хора от музея Гети са му плащали по един милион долара за статуя или ваза. В средата на 90-те години посредник на същия музей платил 1.15 млн. долара на черния пазар за златен погребален венец.
Подробностите около начина за изнасяне на произведения на изкуството продължава да се разследва, но в общи линии той е прост. Обектът се оформя като покупка от частно лице. Бившият собственик предоставя документ за това, че той или семейството му са притежавали скулптурата или статуята преди 1939 г. (в случай, че е от Италия). За повече сигурност и конфиденциалност посредниците оформят сделката на неутрална територия, по правило в Швейцария.
В архива на Джакомо Медичи полицията откри снимки, на които скулптури и вази от колекциите на Гети и Метрополитън са фотографирани във вида, в който са били изкопани - покрити със слой от мръсотия и прах. Това послужи като доказателство за следствието, че същите предмети не са принадлежали на частни лица преди 1939 г., а са били извлечени по време на незаконни разкопки от т. нар. черни археолози.
С неизвестен произход
Повечето антични експонати в музея Гети са снабдени с табелки Provenance Unknown (с неизвестен произход). Тъй като Гети е сравнително млад музей, изобилието от такива табелки свидетелства, че колекциите са формирани чрез покупки от недокументирани обекти. Това по никакъв начин не се смята за престъпление, но навежда на определени мисли.
Проблемът с незаконните разкопки стои остро не само в Гърция и Италия, но и в Русия, Турция и Латинска Америка. Търсачите на съкровища и други предмети, годни за продажба на колекционерите, нанасят непоправими вреди на паметниците на културата. За изкуствоведите е желателно да знаят точния произход на предметите, но не е задължително. За историците и археолозите обаче това е много важно. Изваденият от контекста предмет, например иззета от погребение ваза, завинаги престава да е ценна за науката.
Съдейки по размаха, с който Медичи е правел бизнеса си, явно гръцките и италианските власти са съвършено безсилни пред иманярите. Например част от спорните предмети, оказали се в Метрополитън мюзиъм, са били взети в началото на 70-те години от етруска гробница на няколко километра от Рим. Във вестниците изобщо не се повдига въпросът как това изобщо е станало възможно. Макар че тайните разкопки на голямо погребение, намиращо се фактически в археологически резерват, е изключително сложна задача. Най-вероятно местните чиновници и полицията са били подкупени..
Сивите кардинали
Съветът на попечителите играе важна роля в повечето западни музеи. Много често той се състои от големи бизнесмени - меценати. В задачите им влиза и контролът върху музейните придобивки. Те могат да съдействат за попълването на колекциите по два начина - като отделят пари за музеите или като придобият самостоятелно определен предмет, а след това го предоставят за някоя колекция назаем или като дарение. И в двата случая попечителите се ръководят от най-благородни принципи и не забравят да рекламират имената си.
Както показва историята с Метрополитън мюзиъм, сивите кардинали невинаги действат по законни начини. Няколко от проблемните предмети например италианските власти откриха в колекцията на попечителката на Метрополитън Шелби Уайт. Тя и покойният й съпруг са участвали в покупката на няколко много ценни керамични съда през 80-те години на черния пазар. Най-малко осем от тях се намират в постоянната експозиция на Метрополитън. Следствието разполага с информация, че меценатите са знаели за незаконния произход на своите покупки.
Любопитното е, че в средата на 90-те години Уайт и Леви основават специален фонд, който по съвсем законен начин финансира разкопките на Харвардския университет в Месопотамия и няколко средиземноморски държави. Освен това фондът Уайт-Леви е отделил значителни средства за публикуването на материали от археологически изследвания. За тази цел вече са похарчени над 6 млн. долара.
Италианският прецедент
Между арестуването на Джакомо Медичи и първото съдебно дело срещу американските музеи изминаха десет години. През това време италианските власти разследваха обстоятелствата около незаконната търговия с произведения на изкуството, подписаха договор със САЩ за връщане на предметите, внесени нелегално в Щатите след 2001 г., и получиха принципни доказателства за участието на големи музеи в нея.
Редица служители в Гети вече подадоха оставки. Бившият куратор на отдел Античност Марион Тру вече застана пред съда в Рим, а три от спорните предмети от колекцията на музея бяха изпратени в Италия в знак на добра воля. С други думи, музеят призна вината си.
Анонимен източник на вестник Ню Йорк Таймс съобщи, че ръководството на Метрополитън също се готви за отстъпки. Става дума за съкровище от 15 сребърни предмета от III в. преди Христа, открито в сицилианската Моргантина. В началото на 80-те години то е разкопано от иманяри, а няколко години по-късно големият антиквар Робърт Хехт го купува от Медичи за Метрополитън. Хехт плаща за съкровището 2.7 млн. долара. Срещу признанието, че е придобил фактически крадени предмети, Метрополитън ще може да ги задържи още 25 години като музеен заем.
Гръцките власти също разследват дейността на Медичи на тяхна територия. И те като италианците разполагат с доказателства за покупки на музея Гети на произведения на изкуството с незаконен произход чрез Джакомо Медичи. Правителството на Гърция разчита на извънсъдебно споразумение за уреждане на проблемите, което включва връщането на четири от предметите, без каквито и да било условия.
Поредното слушане по делото срещу Марион Тру и Робърт Хехт ще се състои в Рим на 5 декември 2005 година. Вероятно то няма да е последното, защото продължават да изникват нови факти и обстоятелства. Въпреки това не е изключено след съда скандалът да бъде замазан с дипломатически средства.
Последиците от случилото се ще се усещат още дълго в света на музеите. Вероятно инцидентът около музеите Гети и Метрополитън ще изостри за пореден път отдавна тлеещия конфликт между Гърция и Британския музей или Турция и музея Пергамон в Берлин. Макар че случаят с американските музеи няма пряко отношение към техните проблеми, важен е прецедентът. А именно преглеждането на състава на музейните колекции в съдебен порядък. Още повече че произведенията на изкуството могат да се окажат заложници в политически и икономически игри.

Facebook logo
Бъдете с нас и във