Банкеръ Weekly

Съдби

ДА СИ ПОИГРАЕМ НА ОЛИМПИАДА

Да го направим заедно, девизът на олимпийската кандидатура на София, бил вдъхновен от поговорката Сговорна дружина планина повдига, похвали се преди време един от членовете на инициативния комитет. Ако се съди по оценката, която МОК даде на проекта, българските олимпийци май са сбъркали народната мъдрост. На тяхното творение далеч повече би подхождала
Бързата кучка слепи ги ражда
За никого не е тайна, че кандидатурата на София, макар и заявена първа от всички, бе изработена последна, малко преди крайния срок. Поне на хартия проектът изглеждаше приемлив и повечето международни експерти го класираха четвърти или пети. Смяташе се, че ако изпълнителното бюро на МОК допусне четирима кандидати до втората фаза на борбата, София ще е между тях. Достатъчно доказателство за всеобщия оптимизъм е фактът, че на иначе формалната церемония в Лозана България бе представена от най-многобройната делегация (за да не изпусне полета, кметът Борисов отхвърча към летището с включени сирени, като в доброто старо време). БНТ дори организира пряко предаване - безпрецедентен случай в историята на олимпийското движение. Три минути по-късно всичко бе свършило, а на гостите в студиото и на студентите в предварително организираната масовка в НСА им оставаше само да се гледат неловко.
Разбира се, вероятността МОК да заложи само на тримата най-силни кандидати и София да отпадне бе ясна предварително. Неслучайно два дни по-рано председателят на БОК Стефка Костадинова обяви, че сегашната кандидатура можела да послужи като трамплин за следващата - за игрите през 2018-а.
С такъв трамплин обаче човек най-много да си разбие главата в тавана. От оповестения доклад на работната група на МОК излиза, че кандидатурата на София не само не е приемлива, ами е
една от най-неумело съставените, непълни и недомислени
в по-новата история на олимпийското движение. По нито един от 11-те критерия София не задоволява напълно минималните изисквания на МОК; по повечето дори не се доближава до тях. В общото класиране, съставено от компютърната програма OlympLogic, българският проект е чак шести, изпреварил единствено този на грузинския Боржоми.
В Лозана на българските делегати, дошли явно с мисълта за празнуване и коктейли, им трябваше малко време да осъзнаят какво точно е станало. След това те единодушно посочиха главния виновник - държавата. Слабата ни страна е липсата на сериозна правителствена подкрепа за кандидатурата. В Русия държавата дава между 9 и 12 млрд. долара на Сочи, а при нас държавата взима 100 милиона от София, обяви кметът Борисов. За да успеем следващия път, е нужна навременна и реална подкрепа от държавните институции, добави и вицепрезидентът на Българския олимпийски комитет Светла Оцетова.
Отношението на генерал Бойко към държава, ръководена от някой друг, е добре известно. Но истината е, че правителствената подкрепа е най-малкият проблем на София 2014. Този критерий има най-скромна тежест за крайното класиране, пък и оценката ни по него съвсем не е най-ниската. Главните пречки пред кандидатурата ни са не липсата на воля у политиците или нахалството на природозащитниците, които били пратили две дузини оплаквания до Лозана. Главните пречки идват от откровените и груби грешки в документацията и от липсата на информация в нея за много неща, на които МОК държи. Как иначе да си обясним факта, че в заявката ни фигурират два пъти по-малко хотелски стаи от минимално необходимите за зимни игри?
Недостиг на хотели в София и Банско?
Ако това твърдение не ви се струва абсурдно, просто пребройте бетоновозите, които влизат в курорта всеки ден. Светла Оцетова обяснява, че това били стари данни, а после от МОК отказали да приемат изпратените им нови. Старите данни всъщност са пратени на 1 февруари тази година. Излиза, че всички нови хотели у нас са построени оттогава насам.
Още по-глупави изглеждат останалите пропуски в документацията - като разстояния между различните олимпийски обекти и време за пътуване между тях. Стигнало се е до абсурда НДК, избран преди година за най-добър конгресен център в света, да бъде окачествен като неотговарящ на изискванията на МОК - просто защото в проекта не са посочени конкретни площи и други такива дребни, но съществени подробности. Тежък удар за София е и оценката за финансовия проект, изготвен от KPMG, който за експертите на МОК е прекалено оптимистичен.
Разбира се, всички тези слабости са леснообясними - в края на краищата работата по проекта София 2014, заявен на 17 април 2004-а, започна едва в късната есен на миналата година. На тази кандидатура
бе отредена съдбата на безпризорно дете
Тя бе замислена от Иван Славков точно преди изхвърлянето му от МОК; консултирана от Горан Такач два месеца преди да бъде обявен за персона нон грата; задействана от правителство в оставка два дни преди парламентарните избори; подписана от нелегитимен вицепрезидент на Българския олимпийски комитет и от кмет на София, който вече бе напуснал поста си. Едва след като с идеята се ангажираха Оцетова и шефът на ски федерацията Цеко Минев, по проекта започна някаква реална работа. Междувременно обаче властта се смени и дълги месеци новият спортен министър Весела Лечева отказваше да комуникира с инициативния комитет по кандидатурата, оглавяван от предшественика й Васил Иванов-Лучано. Новоизбраният столичен кмет Бойко Борисов пък прегърна идеята, но по своему, и възроди утихналия вече спор около ролята на Витоша в олимпийските планове. Разрешаването на тези спорни въпроси и смяната на Лучано бяха оставени за следващото заседание на комитета, насрочено за 27 юни. След новините от Лозана това зрелище може и да ни се размине, но само временно. Тепърва
предстои битката за контрола върху проекта София 2018
Времето изглежда достатъчно - кандидатурите за следващата зимна олимпиада ще се подават през 2009-а, а МОК ще избере домакина чак през 2011-а.
Отсега обаче изглежда сигурно, че надпреварата тогава ще е далеч по-ожесточена. Много градове се отказаха от сегашното състезание, защото прецениха шансовете си като минимални - очакванията са МОК да даде игрите на Азия (Пьончан), а ако все пак изненадващо предпочете Европа, кандидатурата на Залцбург се смята за недостижима. Но ако действително Пьончан спечели догодина, в битката за 2018-а ще се включат поне дузина авторитетни градове от Европа, начело с Мюнхен, Гренобъл, Осло и шведския Йостерзунд, без да броим американските Денвър и Рино.
Разбира се, София също си има своите козове. Спечелването на домакинство от най-младата членка на Евросъюза ще помогне много на общоевропейската кауза и плановете за разширяване, така че в Брюксел гледат с добро око на амбициите ни. Още повече че през 2018-а ще е и първото българско председателство на общността. А междувременно и влиянието ни в МОК, сведено до минимум след аферата Славков, може поне малко да се върне. Но главното условие, за да има шанс София 2018, е този път да си свършим работата не по български, а като хората.

Facebook logo
Бъдете с нас и във