Банкеръ Weekly

Съдби

Да печелиш от бирата на цар Мидас

Наричат Патрик Макгавърн Индиана Джоунс на алкохолния отрасъл. Като младеж той няма никаква представа как ще се развие кариерата му. И не би могъл, защото през 60-те години на ХХ в. такава професия просто не съществува. Макгавърн е пионер в биомолекулярната археология. Иначе казано, той възстановява по най-малките останки това, което са яли и пили предците ни. Сред откритията му е първата алкохолна напитка, чието съществуване е потвърдено от археологията (около 7000 г. пр. Хр., открита в Китай) и най-древното вино от грозде (около 5400 г. пр. Хр.).

Макгавърн израства в малкото градче Итака в щата Ню Йорк. Към научна кариера го подтикват родителите му, които мечтаят да видят сина си с докторска степен. Но младежът се колебае какво поприще да избере. За да успокои родителите си и за да се занимава с нещо, което все пак харесва, отива да учи химия в университета "Корнел". За втора специалност избира английския език. Интересите му се намират някъде по средата на двете дисциплини, защото Макгавърн обича еднакво и точните, и хуманитарните науки.

В края на краищата намира работа, която съчетава и двете неща. Наричат го "бирен археолог". Разбира се, официалното название на длъжността му не звучи толкова весело: "научен директор на биомолекулярен проект за изследване на кухнята, ферментиралите напитки и здравословните проблеми" в Музея на Филаделфия и доцент по антропология в Университета на Пенсилвания. За щастие в началото на кариерата си той има възможност да изучава най-различни неща - да изследва човешкия мозък, да се занимава с археология и токсикология. "Сега това е много по-трудно - спомня си Макгавърн. - Нашето време изисква специализация."

Сред като получава докторска степен по близкоизточна археология и литература в Университета на Пенсилвания, Макгавърн става експерт по керамичните украшения и произведения на изкуството от бронзовия и железния век. А след това започва да се интересува от изкопаемите органични вещества, включително и от боите. Науката постепенно се развива и за изследване стават достъпни не само гърнетата и каните, но и тяхното съдържание.

През 1988-а с Макгавърн се свързва с колегата му Вирджиния Батлър, която работи в известното с археологическите си находки селище Годин тепе в Западен Иран. Двамата откриват стомни от 3500-3100 г. пр. Хр., чиято вътрешност е червена. Археолозите подозират, че става дума за остатъци от вино, съхранявано в съдовете. Изследванията показват наличие на винена киселина.

Резултатите са публикувани в научно списание. Към тях проявява интерес калифорнийският винен магнат Робърт Мондави. Той организира конференция, посветена на виното, на която кани археолози, учени, специализирани в храната, изкуството и лингвистиката, и експерти по лозарство. Дискусията, спомня си Макгавърн, била изключително оживена. Може би защото на обяд участниците дегустирали два сорта вина, а на вечеря добавили още четири. В резултат се получило ползотворно обсъждане на начините, по които в миналото са приготвяли вино и бира, на отглеждането на необходимите сортове и на употребата на крайния продукт. "Питието е специална част от човешкото битие. Ферментацията е сред най-важните въпроси на обществото и на историята. Виното например е една от основите на християнството и юдаизма", твърди Макгавърн.

През 1957-а археолози и антрополози от музея по археология на Пенсилванския университет (Penn Museum) изследват в Турция могила, датираща от 740-700 пр. Христа. В нея би могъл да почива самият цар Мидас или баща му Гордий. Открити са съдове със следи от гроздово вино и ечемичена бира. "Отдавна мечтаех да създам нещо вкусно, подходящо за царска погребална церемония", спомня си Макгавърн. Негов партньор става Сам Калагиън, основател и президент на пивоварната Dogfish Head в Делауер, която вече произвежда серия старинни напитки. Двамата пробват с бира с жълт мускат, ечемичен малц, мед от мащерка и шафран. Сътрудничеството с Dogfish Head дава на Макгавърн възможност да провери редица свои хипотези за старинните рецепти. Както и да получава заплащане за консултациите си. Калагиън пък научава много за техниката на производство и за съставките.

Партньорите вече са възпроизвели седем древни рецепти. Според археолога в това партньорство съществува творческо напрежение. Спецификата на бизнеса е такава, че всяка година трябва да се предлага нещо ново. Академичните проучвания изостават от зададеното темпо, но законите на търговията принуждават учените да действат по-бързо.  

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във