Банкеръ Weekly

Съдби

ДА БЪДЕ ПЛЕНЕН ДОРИ МЪРТЪВ

Формално конфликтът в Близкия изток започна с отвличането на 19-годишния ефрейтор Гилад Шалид, извършено на 25 юни от бойци на групировката Комитети на народната съпротива - военизирано крило на Хамас. Той се разрасна, след като на 12 юли сутринта бойци на ливанската групировка Хизбулла нападнаха пограничната зона на Израел, като убиха седем и отвлякоха двама военнослужещи.
Когато операциите за спасяването на заложници или за предотвратяване на терористичен акт се провалят, обикновено се провежда контраофанзива за възмездие. Различните държави отмъщават по различни начини за отвличането или гибелта на своите граждани. Ето няколко от най-известните операции за възмездие в света.
Най-дългата
Унищожаването на терористи без съд и следствие може да ви се струва омерзително, но засега никой не е измислил нещо по-ефективно - твърди нюйоркският експерт Лин Берес. - Този метод се използва активно от всички държави, където съществува проблем с тероризма. Разбира се, има и законодател на модата в тази област и това е Израел.
Най-известната специална операция за възмездие е продължила цели 20 години. За нея са написани хиляди статии, стотици книги и са заснети филми, най-новият от които е Мюнхен на Стивън Спилбърг. Става дума за операцията Гняв Божи (Wrath of God), насочена срещу терористите от организацията Черният септември. Те плениха и убиха 11 израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година.
Разбира се, операцията стана известна едва след нейното завършване. Преди това за нея знаят съвсем ограничен кръг от хора. Дейността на комисията Хикс, създадена по заповед на премиер-министъра на Израел Голда Меир, била строго засекретена. Комисията, оглавявана от самия премиер и министъра на отбраната Моше Даян, трябвало да измисли начин за предотвратяване на възможно повторение на събитията. Участниците в нея стигнали до извода, че най-ефективният метод за сдържане на терористите е унищожаването на всички лица, участвали пряко в подготовката на терористичния акт и в убийството на израелските спортисти.
С помощта на агенти от Мосад и благодарение на информация, получена от специалните служби в Европа и САЩ, комисията съставила списък с имената на 35 човека, подлежащи на ликвидиране. Първата жертва на операцията била простреляна с 18 куршума в Рим на 16 октомври 1972 година. Последвали взривове в Париж и Кипър, които унищожили няколко представители на Черния септември и на организацията Фатах. На 9 април 1973 г. групата на специалните бойци извършила успешен десант в Ливан.
Впрочем два месеца по-късно Гняв Божи едва не била прекратена окончателно. Агенти на Мосад допуснали две непростими грешки в Норвегия. Първо - те убили известния марокански писател Ахмед Бушики, вземайки го за участник в терористичния акт в Мюнхен. И освен това позволили на норвежката полиция да ги арестува. Разгневената Голда Меир разпоредила да се прекрати операцията.
Пет години по-късно тя била възобновена със специална заповед на следващия израелски премиер Менахем Бегин. Последната акция в рамките на операцията било убийството на шефа на разузнаването на Организацията за освобождение на Палестина Атиф Бсейса в Париж на 8 юни 1992 година.
Най-скъпата
На 7 август 1998 г. в резултат на едновременни взривове в американските посолства в Дар ес Салам (Танзания) и Найроби (Кения) загинали 220 човека, а 4 хиляди били ранени. Това бил най-мащабният терористичен акт срещу Щатите до момента. Според американците отговорността за терористичните действия носели Осама бин Ладен и оглавяваната от него организация Ал Кайда. В отговор била задействана одобрената от президента Бил Клинтън операция Безграничен обхват, която се превърнала не само най-скъпата, но и най-неефективната акция от такъв характер.
Задачата на Безграничен обхват била да унищожи физически Осама бин Ладен и неговите помагачи и да разруши инфраструктурата на организацията Ал Кайда в различни страни. Операцията се осъществявала със съвместните усилия на ЦРУ и министерството на отбраната на САЩ. Разузнаването предоставило необходимите сведения, за да бъдат определени целите, а военното ведомство се заело с изпълнението на бойните задачи. На 20 август 1998 г. бил нанесен удар с крилати ракети по няколко цели в Афганистан и Судан, които по сведения на ЦРУ фактически били спонсорирани от Осама бин Ладен.
Резултатите обаче били твърде печални. Една от целите бил фармацевтичен завод в Судан, но ударът по него се оказал грешка. Целта била включена в списъка по настояване на ЦРУ, според което заводът само служел за прикритие на агенти от Ал Кайда, които произвеждали химическо оръжие. - разказва парижкият специалист по антитерористични операции Мишел Гава. - Тази увереност се базирала на сведения на американски агенти в Судан, че заводът не доставя никаква продукция на клиенти. След атаката обаче в Европа се появили свидетелства на специалисти, посещавали по-рано същия завод, които твърдели, че производството му е напълно легално и няма никакво отношение към Ал Кайда.
Не по-малко нелепи се оказали и ударите по лагерите на терористичната организация в афганистанската провинция Хост. Вярно, че там данните на ЦРУ се оказали значително по-точни. Ракетите наистина унищожили няколко тренировъчни лагера на Ал Кайда, като убили седем бойци и ранили други двадесет. Но нито Осама бин Ладен, нито някой от помагачите му били унищожени.
Срещу лагерите в Афганистан били насочени няколко десетки крилати ракети Томахоук на стойност 750 хил. всяка. Така че само за боеприпаси били похарчени над 42 млн. долара. Като се има предвид, че убитите били само седем, цената за унищожаването на всеки от тях - по 6 млн. долара, изглежда прекомерно висока.
Най-необмислената
През 1981 г. президентът Роналд Рейгън подписал директива №12333, ограничаваща секретната дейност на ЦРУ от рода на убийства, организиране на преврати, обучение на чуждестранни бойци и др. Подобни операции вече можели да се провеждат само по заповед на президента на страната, със съгласието на Националния съвет по разузнаването и след като задължително са информирани комисиите по разузнаване на двете палати на американския Конгрес.
Роналд Рейгън не само предоставил на американските президенти правото да разрешават провеждането на тайни операции, но и станал първият държавен глава на САЩ, който се възползвал от него.
На 5 април 1968 г. в резултат на терористичен акт в берлинската дискотека La Belle трима човека намерили смъртта си, а над 200 били ранени. Двама от загиналите и 70 от ранените били американски военнослужещи. Според разследването на ЦРУ трагедията била дело на либийските специални служби и Роналд Рейгън дал заповед за провеждане на акция за възмездие, чиято цел била държавният глава на Либия.
На 15 април около 70 самолета на военновъздушните сили на САЩ, които излетели от базите на територията на Великобритания и от американските самолетоносачи в Средиземно море, нанесли мощен ракетен удар по обекти в Триполи и по морското пристанище Бенгази. В мишени се превърнали казарми, военноморската академия, както и една от резиденциите на либийския лидер Муамар Кадафи. Самият Кадафи не пострадал, но по време на атаките била убита осиновената му дъщеря Хана. Само в либийската столица загинали над 100 човека, над 300 били ранени, а сред пострадалите имало чуждестранни дипломати, акредитирани в Либия.
Роналд Рейгън определил операцията като успешна, а премиер-министърът на Великобритания Маргарет Тачър го подкрепила. Мнозина експерти тогава прогнозирали опасността от ответни действия на арабските терористи срещу САЩ и Англия. Тези опасения в известна степен се оправдали - либийският отговор на операцията бил взривяването на американски пътнически самолет над шотландския град Локърби.
Петнадесет години по-късно, по време на съдебен процес в Германия, участието на либийските специални служби в терористичния акт в Берлин беше изцяло потвърдено. През 2004 г. либийските власти изплатиха 35 млн. долара компенсации на всички пострадали от терористичния акт, които не са с американски произход. Представители на страната заявиха, че американците няма да получат нищо, докато САЩ не изплатят компенсация на либийците, пострадали в резултат на бомбардировките за възмездие.
Най-законната
Във Великобритания и Германия няма смъртно наказание, затова арестуваните терористи обикновено биват осъждани на доживотен затвор, което при промяна на политическата обстановка обикновено се заменя с по-леко наказание. Затова в разгара на борбата с тероризма през 90-те години Англия и Германия се опитвали да ликвидират престъпниците, вместо да ги арестуват. Много активисти на терористичните групировки RAF в Германия загивали или при опит за бягство, или се самоубивали в ареста. По същия начин били унищожавани и бойци на Ирландската републиканска армия - ИРА. Това обикновено не привличало вниманието на медиите, но понякога смъртта на терористите се превръщала в грандиозен скандал. Най-шумният от тях е свързан с операция Флавий в британската колония Гибралтар.
На 6 май 1988 г. в центъра на оживена улица край самата граница с Испания британски войници от специалните подразделения убили трима бойци от ИРА - Даниъл Маккейн, Шон Саваж и Мерид Фаръл. Според изявление на английските власти войниците започнали да стрелят, след като терористите оказали съпротива при ареста и се опитали да взривят миниран автомобил. Бързо се изяснило, че единият от тримата убити изобщо не е бил въоръжен. Не било открито и никакво устройство за дистанционно управление на бомбата. Нещо повече - автомобилът, който според полицаите бил миниран, се оказал съвършено безопасен. Натъпканата с взрив кола, която терористите наистина възнамерявали да взривят в Гибралтар, се намирала на испанска територия, на около десет километра от мястото на трагедията.
Въпреки това гибралтарският съд взел под внимание думите на войниците от специалните части. Те заявили, че нямало как да знаят всичко това, когато терористите в отговор на заповедта да не мърдат започнали да ровят в джобовете и в чантите си. Така че убийството на гибралтарската тройка било признато за законно. Много по-късно, през 2002 г., се изяснило, че британските специални служби са знаели буквално всичко за планирания терористичен акт, а тримата са били убити по заповед на тогавашния премиер-министър Маргарет Тачър.
Неотдавна един от бившите сътрудници на полицията в Олстър, който има отношение към операцията Флавий, заяви, че служителите от специалните служби са наблюдавали подготовката на терористичната операция в Гибралтар от самото начало. Когато през 1998 г. армейското разузнаване научило, че бойци от протестантската групировка Борци за свободата на Олстър (БСО) са произнесли смъртна присъда за един от членовете на гибралтарската тройка - Даниъл Маккейн, агенти от специалните служби се грижели за безопасността му до отпътуването му от Испания. В нощта, в която беше планирано убийството му, целият район, в който живееше Маккейн, беше буквално обграден от войници. Разузнавачите на БСО наредили на човека, който трябвало пряко да ликвидира Маккейн, да се оттегли. Екзекуцията била отложена до следващия удобен случай, но така и не се наложи да бъде приведена в изпълнение, разказва бившият олстърски полицай.
По думите на хора, свързани с операцията Флавий, смъртта на тримата членове на ИРА влизала в предварителния план, трябвало само да се изчака моментът, когато те щели да се опитат да осъществят терористичния акт в Гибралтар. Много от операциите за възмездие обаче били извършвани, без да се изчаква началото на престъплението. Не ни трябваха препълнени затвори, затова терористите бяха унищожавани по време на непосредствената подготовка - така възникват много по-малко въпроси, твърди един от участниците във Флавий.

Facebook logo
Бъдете с нас и във