Банкеръ Weekly

Съдби

ЧЕТИРИТЕ ЖИТЕЙСКИ ОПОРИ НА АТАНАС БУРОВ

Пред себе си човек е такъв, какъвто е.

Мигел де Унамуно е един от любимите автори на Атанас Буров. Професор Исак Паси отграничава четири стълба на неговата философия: Човек, Бог, Дон Кихот и Испания. По аналогия и в живота на Атанас Буров могат да се открият четири философски опори: Народ, Бог, Пари и България. Те очертават широкия свят на този неповторим и същевременно типичен българин. Колкото повече личността е значима за една страна и за една епоха, толкова повече личността е значима за всички страни и за всички епохи, твърди неговият литературен приятел Унамуно, както Атанас Буров го нарича.
В своята встъпителна реч в Обществото на народите (ОН) в Женева през 1926 г., като министър на външните работи, Буров на отличен френски език разкрива себе си пред света: Аз съм представител на древна, жизнена страна. Българин съм по рождение и възпитание, по нрав, манталитет и дух. Тук съм, за да работя всеотдайно по съвест и умение за изпълнението на начинанието на дълбоко уважаемата от мен Организация в името на мира и благото на народите. Впоследствие, по препоръка на лично познатия му министър на външните работи на Великобритания Остин Чембърлейн, Атанас Буров е избран за член на Икономическата комисия на ОН.
През 1913 г. баща му Димитър Буров загива при опустошителното земетресение в Горна Оряховица. След смъртта на татко наследих банката му, казва Атанас Буров.
Оттук нататък той проявява огромна енергия, дава простор на знанията си и обогатява с нови идеи българското банково дело. Ако сега е възможно да подредим нещата, случили се толкова отдавна, то те биха изглеждали така: Едно от първите неща, които направих - казва той - бе да въведа банковото разузнаване. Кредитирах частни детективски бюра. Те ни даваха ценни сведения за печалбите, загубите, ипотеките, влоговете, измамите и прочие на конкурентите ни у нас и в чужбина. Ценна за нас бе и информацията за приятели, жени, деца, любовници…
След като наследява банката, Атанас Буров за кратко време и с решителен замах организира и издава четири вестника с конкретна насоченост.
Моята банка имаше нужда от вестници, които да налагат респект, да възпитават в благоразумие и да градят доверие. Затова създадох вестник Слово за хората, които умеят за разсъждават. Вестник Утро бе ежедневна храна за обикновените, за бедните хорица и се списваше на разбран, народен език. Зора бе тежък, солиден политически вестник. После се появи вестник Дневник, четиво за всички със забавни, интимни материали. А още преди това бях кредитор на ветерана вестник Мир.
Не е много известно, че в трудовата биография на Атанас Буров фигурира и занятието му като журналист.
В началото на двадесетия век - припомня той - учих журналистическия занаят във всекидневника Вечерна поща. Много талантливи хора работеха там. Вестникът беше на Стоян Шангов - неудачник, но забавен и мил неудачник. Гениален организатор на печата, но без пари. А къща без жена и журналистика без пари огън да ги гори.
Страстта към писаното слово ли го отвежда на младини към журналистиката? Или предусещането, че тънкостите при обработката на общественото мнение ще бъдат нужни в бъдещата му кариера като банкер и политик?
Между двете предположения най-добре е да поставим знака на равенството. Банкерът твърди: До седемдесетте си години под псевдоним и от свое име щедро пръсках банково знание, насаждах семейна, обществена и парична култура.
Още в началото на своето самостоятелно управление той с похвално старание се захваща да въведе
европейски стил на работа и български отношения в банката
При подбора на служителите проявява педагогически такт, а при тяхното обучение - взискателност, търпение и грижи.
В банката си не търпях неподготвени чиновници - разказва той. - Давах добри пари на хора, които не прахосват в празни приказки работното си време. Държах да има ред, уважение към клиентите и почитание между служителите, йерархия в отношенията. Иначе как ще се създаде така нареченият пиетет към службата?
За да постигне желаното, този умен и деликатен мъж прилага своето изпитано житейско правило: опознай и се грижи за хората, с които работиш!
Когато подбирах моите чиновници, отивах в Търговската гимназия в Свищов. Директорът и учителите ми даваха подробни сведения за добрите ученици. От тях вземах само тия, които не пият и не пушат. Любовчии могат да са, но не пияници и пушачи…
За всяко момче от провинцията, дошло на работа в банката, се осигурява добър подслон и възможност за израстване в службата. След кратък стаж старателните биват изпращани да следват под зоркото око на благодетеля си и с неговата издръжка. На най-добрите студенти банката отпуска стипендии за специализация в странство.
От така грижовно изградения чиновник какво може да се очаква: високо съзнание в работата и добри идеи за отплата. Та това е споменатият от банкера Буров пиетет към службата. Понятие, което се родее с благочестие.
Едва ли има сериозен банкер, който не почита цената на времето. И ето как интерпретира нещата Буров: Ако един служител пуши 10 цигари на ден, ще загуби час и половина. Боже мой! Че за това време добрият мой чиновник ще отхвърли работа за милиони. Но аз възпитавах и с лично поведение. В банката не пушех. Никога! Щом искаш стил в работата, сам дай пример.
Тук си струва да отграничим думата Никога! - заедно с удивителната. Казана така уверено, тя се възприема като решителен замах на меч: Каза Буров и отсече! Тук нещата не опират само до стила на работа в банката, а до значението на волята, която при необходимост всеки би трябвало да надене като юзда над изкушението.
По наследство аз бях предопределен да бъда банкер
В тая професия познаването на хората е задължително - споделя той. - Банкерът би трябвало само като види желаещия да получи заем или служба за миг да отгатне какво представлява, какви са възможностите му като човек и като длъжник. В Лондон, в Оксфорд колеж, изучавахме психология на дипломацията, на търговията, на управлението, на масите. Изпитите по психология там бяха най-трудни, на тях най-много се държеше. В живота на човека, в живота на народите психологията е висша наука. Затова се старах да изучавам психологията на хората. Това ми помогна и когато бях външен министър на България в Обществото на народите. Там внимателно наблюдавах своите колеги и се стараех да открия техните силни и слаби страни, като внимавах да не откриват моите слабости.
Но как? Обмислях всяка своя стъпка, всеки свой разговор. При общуване бях любезен, усмивката не слизаше от лицето ми. Не издавах вълнението си дори когато ме докачаха. Приемах скромно любезностите и похвалите. Давах вид, че съм доволен от живота, че нямам досадни материални проблеми, че имам чиста съвест и спокоен сън.
Правилата на личното му поведение са обмислени до дреболиите.
Преди да ида на прием, аз първо хапвам вкъщи, а там на приема само гледам и купувам, опознавам характера на хората, с които ще работя. На гощавката човек се показва такъв, какъвто е: добър или лош, беден или богат духом. Лакомията на приема най-много личи. Аз си вземам чашата и тръгвам да се чукна с тези, от които зависи моят интерес. Добър бизнес, добра политика се прави само с пълен стомах и с пълна чаша. Вкусната храна те предразполага, добрата компания те забавлява, а хубавото вино развързва езиците и завързва приятелства.
Много от тези неща, за които говори Атанас Буров, се научават в семейната среда в първите седем години от живота на човека.
Аз имам едно свещено семейно правило: никога не ям, никога не пия, когато съм ядосан, огорчен или уморен - споделя той. - Седна, почина, успокоя се и тогава се храня. Алкохол пия малко, вкъщи само по чаша вино. В компания вдигам чашата, давам вид, че пия, но само отпивам малка глътка. Храня се повече с постни ястия. Месото уморява сърцето. А когато съм на гости, винаги се сещам за съвета на мама: Никога не сядай на чужда софра, без да си поканен два пъти и без домакинът да те е погледнал ласкаво в очите, когато те кани. Изтърпи. Изгладувай, но не сядай.
За Атанас Буров негови близки казват: откъдето и да го погледнеш, било в банката, на улицата или в кафенето, добиваш впечатлението, че
той е един изряден на вид и добре подреден отвътре мъж
Най-важните неща се казват кратко - отсича той. - Заусуква ли го някой, значи или иска да те подлъже, или не знае, как после да си върне парите.
Като закъсвахме за пари в общината, с нетърпение го очаквахме да дойде в Горна Оряховица и веднага кметът ме пращаше да искам заем - спомня си негов близък. - Право казано, рядко ни отказваше, независимо кой от коя партия е кмет. По този повод изричаше: Интересът на парите стои по-горе от интереса на политиците. Тяхното боричкане край няма. А окото им като на бивола все в просото. Нямат насищане.
За Атанас Буров банката е била дом, учреждение за бизнес и нещо повече. Която и да е партия на власт, не оцени ли значението на банките и на парите в тях като основен двигател на стопанския напредък, свършено е с нея - продължава да твърди след 9.IХ.1944 г. Атанас Буров и днес думите му живеят във времето. - Банката е всичко, а речите на ораторите и пропагандата не струват нищо. Няма ли пари, има безработица, а тогава идват страшни дни: хората стават завистливи, злобни, крадат настървено, корупцията цъфти с отровни цветове!

Бел.а.: В статията са ползвани мисли, споделени от дъщерята на банкера Недялка Велева-Бурова, и мисли на Атанас Буров от книгите Живот за България на Жоро Цветков и Срещи с Буров на Михаил Топалов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във