Банкеръ Weekly

Съдби

ЧАЛГАТА В ТАНЦА НА ЛЯТОТО

Осем силиконови красавици без бащино и фамилно име, наричани фолк звезди, обиколиха това лято по-големите стадиони в България и изнесоха общо 16 мегаконцерта. Според всекидневниците рекордите на посещаемостта счупиха Варна (22 хил.) и София (20-ина хиляди), но и в другите градове се събра хилядно множество. В продажба по сергиите вървяха и албумите на момичетата, които също се изчисляват с многохилядни тиражи, подписани от трите доминиращи компании - Пайнер, Съни мюзик и Ара аудио-видео. Голям бизнес! Само Азис се провали в едно със сръбската суперзвезда Цеца Величкович, което прибави порция кислород в разгорелите се скандали между стари и новоизлюпени продуцентски фирми.
Сред младите кандидати за мениджърско поприще в София, някои от които на ръководна държавна работа, инж. Митко Димитров, наричан още Митко Пайнера, се приема като модел за подражание. Не само защото първи превърна чалгата в индустрия, но и защото успя да затвори целия цикъл на производството и търговията. Той започва от провинциалните кръчми, наричани още чалготеки, където набира обещаващи млади момичета. Следващата му крачка е да им придаде търговски вид, т.е. да покаже по тях повече плът, отколкото плат. Сетне идва наборът от песни с подчертано гастрономическо звучене и обилна порция люти словесни подправки. Звукозаписът легитимира индустрията, а се твърди че всяка по-нашумяла певица продава до към 50 хил. звуконосителя, изпървом касети, а сетне CD-та. Част от хитовете се превръщат и във видеоклипове. Много мощен е рекламният сегмент, за който се грижат собствените медии - списание Нов фолк и телевизионните канали Планета, Балканика, Веселина (която си сменя музикалния профил!), Хит тв, Оникс. В рейтингите, публикувани от закритото преди два месеца специализирано списание Медиа свят, Планета редовно се нарежда непосредствено след челната тройка на националните канали. Но и посестримите й заемат прилични позиции. Лятната концертна верига добави нова порция рекламно внушение, като не спират и проявите зад граница. Митко Пайнера от известно време поддържа топла връзка дори с емигрантската ни колония в Австралия и всяка седмица изпраща поне по една своя питомка до Сидни. Свой дял в кампанията внася и демократичната преса, която самоинициативно информира читателите си за един или друг скандал, свързан с някоя от певачките на чалга.
Но най-мощният финансов поток се влива във фирмите от множеството заведения, които целогодишно поддържат в програмите си чалгата. По-именитите нейни представители правят и продължителни лъчове, които обхващат и крайпътните ресторанти. Да не говорим за различните семейни и приятелски празници, при които вече се забелязва интересна репертоарна промяна: на български сватби например се слуша само чалга, докато на цигански - само български фолклор. Хонорарът на чалга звездите достига до 5-6 хил. лв. за час пеене (някои от тях наистина могат да пеят и с това се отличават от стерилните попизпълнители), но между 50 и 80% от него се прибира от продуцентите. Певиците плащат от своя джоб и всичко онова, което слепва техния публичен образ - от песните до макиажа и имплантирания силикон. Сред заведенията чалготеки се открояват по-стария БИАД и по-новия Син сити в София, които вече воюват за елитни клиенти и се надпреварват в предлагането на нашумели имена.
Неофициално се предполага, че големите фирми контролират до 80-90% от музикалната продукция в страната. В първите години на прехода този бизнес се поддържаше от известните силови групировки. После името на Митко Пайнера започна упорито да се свързва с парите на Иван Тодоров-Доктора и в различни публикации близостта им се определяше на базата на съгражданството в Димитровград. Което вече е трудно за доказване, защото следите са изстинали, а Доктора отдавна е в отвъдното.
Серията от обилно посетени летни концерти на чалгата подсказа устойчивостта на явлението, от една страна, и, от друга - предпочитанията към българското за сметка на разнообразието от балкански предложения. Но в същото време забързаното преформатиране и окрупняване на множество радиостанции у нас сочи ориентация към по-универсални европейски модели, които през 2007-а се очаква да станат норма и в българския ефир. Този бавен, но неотменен ход на времето и художествените ценности не вещае нищо добро за чалгата. И е интересно дали Митко Пайнера е наясно с промените, които започват да подкопават могъщата му днес империя?

Facebook logo
Бъдете с нас и във