Банкеръ Weekly

Съдби

ЦЕННОСТИТЕ НА ФАМИЛИЯ ЕРМЕС

Върху бутиковите витрини на Ермес (Hermes) едва ли някога ще се появи надпис Разпродажба. В тези магазини не се раздават карти за намаления, нито пък компанията продава лицензи за производство в Югоизточна Азия. Вече 170 години семейство Ермес изработва дрехи, луксозни аксесоари и няма никакво намерение да отстъпва от принципите си.
Можеш да се издокараш в скъп костюм и дори да наемеш разкошна карета за една вечер, но опитното око веднага би различило случайния човек по вещите, на чието качество обикновеният фукльо едва ли би се сетил да обърне внимание - обувките и бельото. Освен това само истинският джентълмен знае къде да поръча такива принадлежности за конете си, че портиерите да му се кланят до земята, а лакеите да цъкат дискретно с език. Така един немски фейлетонист описва нравите на грегорианските балове в Лондон, на които се стремели да присъстват не само аристократите, но и онези, които искали да минат за такива.
За светския човек от ХIХ век принадлежностите за конския му впряг били изключително важно нещо. През 1837 г. седларската кантора на Тиери Ермес в Париж вече била прочута със
здравината и изяществото
на изделията си. Работилницата наемала само най-добрите майстори и никога не икономисвала от качеството на материалите. Освен това кантората винаги е била ръководена от членове на фамилията - когато през 1878 г. Тиери умрял, мястото му било наследено от сина му Шарл-Емил, а по-късно и от внуците му Адолф и Емил-Морис. Тъкмо по времето на последния (1870-1951) Ермес се превърнала в компанията, за чиито изделия любителките на модата са готови не само да плащат луди пари, но и покорно да се редят на опашка.
Емил-Морис бил страстен пътешественик - едно съвсем почтено развлечение за началото на ХХ век. Но посещенията му в различни точки на земното кълбо имали и делови характер. Той търсел нови пазари и нови източници на висококачествени материали. С времето Емил-Морис установил, че крокодилската кожа е най-добре да се купува от Австралия, кожата от алигатор трябва да е задължително от Флорида, а най-добрите машини за кожарската промишленост се правят в Канада. Ермес бил и напредничав човек - той прекрасно разбирал, че конската екипировка ще престане да носи съществени доходи в настъпващата ера на автомобилите.
Емил-Морис осъзнал и предимствата на току-що изобретения цип. Той бил много подходящ за дрехи за голф, както и за куфари. Компанията ги произвеждала и преди това, но пътните чанти с цип били новост на пазара. През 1922 г. пък съпругата на Емел-Морис дала своя принос за развитието на семейната марка. Според легендата тя се оплакала на мъжа си, че не може да си намери прилична дамска чанта. Галантният съпруг веднага се разпоредил да направят за половинката му изключителна дамска чанта с ципове, ушита със специалния седларски шев. Така жената на Ермес била избавена завинаги от необходимостта да ходи по галантерийните магазини, а компанията попълнила асортимента си с продукт, който щял да я направи още по-известна.
Коприната и принцесите
През 1928-а, когато се навършвало столетие от преместването на семейство Ермес във Франция, дошъл поредният и вероятно най-голям пробив на компанията - първата копринена кърпа. Поточното производство на новия продукт било подготвяно дълго и грижливо и започнало чак през 1937 година. Впрочем изразът поточно производство не дава пълна представа за качествата на новите изделия. Става дума за 65 грама превъзходна коприна, получена от 250 копринени буби, оформена като четириъгълник с размери 90 на 90 см, с уникални и задължително направени на ръка рисунки. Върху кърпите били изобразявани конни надбягвания, знаците на зодиака и образи на Матис, орнаменти във вид на ключове и диви животни. Те бързо се превърнали в най-разпространения начин за приобщаване към разкошната марка (днес средната им цена е около 300 евро). Сега разположената край Лион фабрика може да произведе 40 хиляди кърпи за седмица, а всяка година излизат по две колекции.
В началото на 50-те години с кърпа на Ермес се появила кралица Елизабет II, и то не къде да е, а върху английска пощенска марка. Оттогава този продукт бил рекламиран (често съвършенно безплатно) от Катрин Деньов и Одри Хепбърн, Джаки Кенеди и Грейс Кели. С последните две дами компанията установила специални отношения, които имат връзка с другия аксесоар, прославил фирмата от улица Фобур Сент Оноре - дамската чанта.
Ермес винаги предоставя на клиентките си възможността да изглеждат като въплъщение на дискретния разкош - нищо крещящо по италиански или скъпо по английски. Вещите на компанията могат да са оранжеви или лилави, но разкошно оранжеви и аристократично лилави. През 50-те и 60-те години две американки се превърнали в символи на този разкош - Грейс Кели и Жаклин Бувие Кенеди Онасис. През 1956 г. Грейс била снимана за корицата на списание Лайф по повод женитбата си с принца на Монако Рение Трети. Шията на новоизлюпената принцеса била украсена с кърпа от Ермес, а ръцете й стискали чанта, която веднага се превърнала в обект на желание сред почитателките на модата.
Става дума за Кели бег (Kelly Bag), първата чанта с име, произведена от Ермес. По онова време компанията измислила
гениален маркетингов ход
Клиентките (дори и богатите) не можели просто да отидат в магазина и да си купят мечтаната вещ. Там им обяснявали, че изработването на всяка чанта отнема от месец и половина до два и ги изпращали на опашката за поръчките.
Няколко години по-късно компанията повторила номера с чантата с име макар и по различен начин. Лице на чантата Констанс (Constance) станала Джаки Кенеди. И макар че производителят не дал на стоката си името на бившата първа лейди от етични съображения, названието Констанс не добило известност. Дамите започнали да наричат чантата O-bag, използвайки първата буква от новата фамилия на Жаклин - Онасис. А когато истинските принцеси свършили, дошло време на принцесите от екрана. Тогава символ на Ермес станала Джейн Бъркин. Произведената през 1984 г. Бъркин бег (Birkin Bag) е най-известната чанта на компанията. И най-скъпата - вариантът й от крокодилска кожа струва 25 хил. евро, като за нея трябва да се чака от една до три години. Любопитно е дали тя няма да бъде заменена от Сара бег (Sara Bag). Макар че във филма Сексът и града Сара Джесика Паркър иронизира Саманта, която иска да има чанта на Ермес, в живота актрисата притежава доста прилична колекция от тях.
В епохата на такива мощни империи на индустрията на разкоша като Пино (Pinault-Printemps-Redoute) и Луи Вюитон Мое Хенеси (Louis Vuitton Moet Hennessy) Ермес си остава семеен бизнес. Компанията продължава да е вярна на традициите си, което изглежда подкупващо и трогателно. Неотдавна това бе потвърдено от Патрик Тома, който заяви: Ние си оставаме семейна компания с устойчиви ценности. След неотдавнашното оттегляне на правнука на Тиери - Жан Луи Дюма Ермес, Тома стана един от съпредседателите на съвета на директорите заедно с друг продължител на рода - Жан Емил Ермес Сарл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във