Банкеръ Weekly

Съдби

ЦАРИЦАТА НА БРОДЕРИЯТА

Ръководството на ПроКредит Банк награди неотдавна собственичката на фирма Български гоблен Росица Бакалова. Тя получи специалния приз за бизнес дама на годината в традиционния конкурс, организиран вече 15 години от вестник Ние, жените. Той й бе връчен от изпълнителния директор на банката Емилия Царева, която бе и член на журито. Щастлива съм от получената награда, защото трудът, който аз, моят съпруг и хората, които ни помагат, е огромен и е свързан с историята и самочувствието на всички българи - сподели Бакалова след церемонията.- Още по-радостна съм от факта, че съм в компанията на не по-малко достойни жени, каквито бяха останалите претендентки за отличието.
С шиене на гоблени Росица Бакалова се занимава повече от 25 години. А през последните 15-ина тя и съпругът й инж. д-р Паско Бакалов създават повече от 200 оригинални български мотиви, с които се опитват да привлекат интереса към националната история и култура. Най-известните гоблени в света са Вилеровите, които имат вече над 110-годишна история - пояснява Бакалова.- В същото време обаче те по никакъв начин не са свързани с нашата страна и сюжетите в тях не говорят нищо на българите. А около нас има толкова много красота и ценности, които си струва да се пресъздадат и увековечат. Ето, погледнете този Вилеров гоблен, на който е изобразен мост над река. Може за французите това да е важно място, но за нас...Затова аз съм направила мотив с историческия мост в Копривщица, където е пукнала първата пушка през Априлското въстание.
Жената признава, че в първите години желаещите да шият гоблени се отнасяли с недоверие към местните мотиви и ги смятали за фалшификати. Идвали и, след като разглеждали предложените от нея дизайни, в крайна сметка искали вносни, защото едните били истинските, а другите - не. Отне ми много време да обясня, че става дума за две школи, и двете - автентични - отбелязва тя. - При едната шевът се нанася в т.нар. мащаб 4:1, докато ние работим винаги в 1:1, който дори е по-труден за изпълнение. При него обаче пресъздаването на образа се получава по-близко до реалността. Мога да ви призная, че се чувствам най-доволна, когато вкъщи дойдат опитни шивачи, които не могат да разберат, че образците по стените не са снимки, а завършени гоблени. Тогава изпитвам наистина огромна наслада от положения труд и постигнатото.
Преди няколко години Росица Бакалова разработва серия гоблени с над двадесет портрета на владетели - от хан Кубрат, през Аспарух, Симеон Велики до сегашния български цар Симеон, наречена Българските владетели през вековете. Образите са й предоставени от ръководството на фондация Тангра. Шивачката обича да казва, че за направата са отишли над девет километра конци и над 1 600 000 бода. Беше много вълнуващо, някои от лицата на българските царе самата аз виждах за пръв път - спомня си тя.- Колекцията продължава да предизвиква голям интерес и непрекъснато я искат за изложби - в България и по света. Преди време я представихме в Приморск, Украйна, на тържествата по случай 140 години от преселението на българите от Бесарабия в Таврия. Срещнахме потомци, но заминали преди 150-200 години, които отлично познаваха историята на прародината си. Те ни помолиха да изпратим на диск колекцията от „Владетелите, за да могат да украсят с нея 40 български училища в Украйна.
Като особено ценен експонат Бакалова показва гоблена, изработен по известната картина Ръченицата на Ян Мърквичка. Според нея сложността на изработката идва от 17-те образа, които присъстват на платното: Това е нашият отговор на „Тайната вечеря на Вилер, която се счита за един от върховете в шиенето на гоблени. Освен от големите размери трудността се увеличаваше и от това, че по онова време не разполагахме с компютърна техника, която да подпомага работата ни, особено в рутинната част. С други думи, този гоблен е създаден изцяло „на ръка.
В рода на Бакалова, който е от великотърновското село Русаля, патриотизмът не е изключение, а наследствена черта. Прадядо й Йордан Парцалев е участник в четата на Бачо Киро и поп Харитон, сражавала се по време на Априлското въстание. Той оцелява по чудо в битката с турците в Дряновския манастир. След Освобождението написва спомени, които и до днес се пазят в манастирската библиотека. Когато турците обявяват амнистия за участниците във въстанието, прадядо ми, който след погрома дълго време се крие в землянка, отива в Лясковец да работи за местен български чорбаджия. Като доста се страхувал онзи да не го издаде. Оказало се обаче, че заможният човек е един от организаторите на бунта в своя край. И затова го пази и се грижи за чуждоземеца повече, отколкото за останалите си работници. И тъй като бил познат на турските паши в региона, си имал и приказка с тях. Та след като станало ясно, че султанът повече няма да гони разбунтувалите си гяури, един от пашите го помолил да му покаже жив комита. Мислел, че са някакви големи хора, много силни. Йордан влязъл в стаята и, виждайки го - слаб и блед, турчинът не повярвал, че това наистина е хайдутин. Наложило се прадядо ми да му разказва това-онова, за да разбере оня за какво става дума. Накрая пашата му подарил ножа си, дал му и пушка с пожелание да се пази от лошите хора. И го изпратил по живо, по здраво.
Освен родственица на комита от XIX век по майчина линия Росица е братовчедка на големия актьор Георги Парцалев. Ако за дядо Йордан нямам лични впечатления, защото е починал, когато съм била много малка, с Георги Парцалев се познавахме - разказва тя.- Спомням си, че дълго време не вярвах на майка ми, когато ми казваше, че ни е роднина. Но по-късно се видяхме, говорихме си за родната Русаля. Дори имахме идея да пишем история на селото, която така и не успяхме да осъществим.
Росица Бакалова почти не говори за останалите добри неща, които върши в живота си. Човек трябва да я попита дали е член на фондацията на народната певица Калинка Сгурова Благодетел, за да му сподели за грижите, които сдружението полага за деца в неравностойно положение. Освен това тя е председател на националния клуб „Приятели на гоблена и шевицата и участник в дружеството „Васил Левски.
Има двама синове - Марин и Станислав. Марин е архитект, а Станислав -инженер геодезист, като баща си. Двамата не са изкушени от страстта към шевицата, но въпреки това подкрепят майка си, както могат. Още се чувствам млада и не съм мислила на кого да оставя знанията, които натрупах през годините - подчертава собственичката на Български гоблен. - Но не се притеснявам, млади и будни хора има много. Дори повече, отколкото си мислех в началото. Това всъщност е и голямата ми радост: че не само възрастни се обръщат към шиенето, а и жени с кариера и в активна възраст. Затова съм сигурна, че нашето изкуство няма да загине.

Гобленарството е приложно изкуство и има дълга история. Началото му е поставено през XV век във Франция, когато братята Гоблен от Реймс разработили манифактурно производство на декоративни тъкани. През 1662-ра производството им прераства в Кралска манифактура в Париж . Гоблените са декоративни тъкани с високи художествени стойности, изработвани по ръчен начин под формата на стенни килими, драперии, мебелни облицовки и картини. Рисунки за гоблени са създавали известни живописци, които са представлявали гобленови пана с огромни размери. От XIX век, поради трудоемкостта на изработката, се налагат по-малките гоблени картини, които красят много домове по света. Една от най-известните школи за гоблени картини, е Вилеровата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във