Банкеръ Weekly

Съдби

БЪЛГАРСКИЯТ ТРЕТЯКОВ: СПОМЕН ЗА ТРЪПКОВАТА ГАЛЕРИЯ

Поредният Салон на частните галерии с участие на собственици и арттърговци от цялата страна се провежда от 4 до 18 август в Националния изложбен център на ул. Шипка 6 в София. Вече традиционно събитие, но в иначе доста омърлушения културен живот на лятна София, то ни дава повод да припомним за Тръпковата галерия - първата в тогава младата ни столица. А покрай това информационен повод - 130-годишнината от рождението на художника Тръпко Василев, за когото в енциклопедията на изобразителното ни изкуство доста снизходително е отбелязано: Основната му професия е бояджия-декоратор...
Галерията се е намирала на ъгъла на улиците 6 септември и Аксаков, където днес се помещава Унгарския културно-информационен център. Създадена изцяло с лични средства на Тръпко Василев, тя отваря врати през 1910 г. с изложби на собственика и Петър Морозов. Въпреки окаяния си вид и непрекъснатите финансови затруднения тръпковата галерия бързо се превръща в оживен културен център, който дори поема част от програмата на наскоро откритото Държавно рисувално училище (тук проф. Борис Шатц води курсове по моделиране). Почти няма изтъкнат художник или скулптор от тази епоха, който да не е устройвал своя изложба в скромните й помещения. Нещо повече - тя се превръща в притегателно средище за литературния и артистичен живот на София. Организират се чествания, Гео Милев изнася сказки за модерното изкуство на Запад, пак в галерията е устроено посрещането и срещата с прочутия индийски философ и писател Рабиндранат Тагор. И всичко това при драматичен финансов недоимък, преодоляван чрез истинска и чиста любов към изкуството, споделяна от цялата културна общественост на столицата. Така в продължение на две десетилетия Тръпковата галерия се превръща в културен център с голямо влияние между двете световни войни.
Кой е Тръпко Василев (1876-1970)
Роден е в с. Личища, Костурско. Още 12-годишен започва да чиракува в Цариград при италианския майстор Джовани Трокино, при когото усвоява тънкостите на иконописта и стенописта. В периода 1900-1903 г. завършва общия курс в Държавното рисувално училище при проф. Иван Ангелов и Петко Клисуров. Притиснат от немотията, той напуска студентските ателиета и започва да се препитава като бояджия, като декоратор (рисува фирми и реклами) и реставратор (навярно първият у нас!) на църковни стенописи. Качествената работа впечатлява работодателите му, а Земеделската банка за дълги години го има като свой атитриран (от фр. - признат) предприемач.
Първата си самостоятелна изложба Тръпко Василев урежда в края на 1907 г. в едно мрачно помещение на ъгъла на бул. Цар Освободител и ул. Раковски, в съседство с бъдещия му Художествен салон. И още тогава се открояват предпочитанията му към пейзажа - главно от софийските покрайнини, есенно-меланхолични или сковани от зимния студ. Следващите му изложби са през 1910, 1914, 1922 г., за да се стигне след дълго прекъсване до последната му самостоятелна изява през 1959 година. Тръпко Василев участва активно, вече и като галерист, в живота на дружеството Съвременно изкуство, подпомага с каквото може своите колеги и не без основание е наречен от Никола Танев българският Третяков.

Facebook logo
Бъдете с нас и във