Банкеръ Weekly

Съдби

БРЮКСЕЛ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПЪЛНИ ДЖОБОВЕТЕ НА ВИСШАТА АРИСТОКРАЦИЯ

Прочутите ябълкови градини в имението Сендрингъм в графство Норфък са създадени от крал Джордж V (1910-1936). Днес неговата внучка Елизабет II получава за тях евросъюзна субсидия от 399 хил. паунда годишно. Но семейното земеделие не свършва с това. Принц Чарлз пък притежава биоекологичното имение Хайгроув (3600 дка). За него и за други селски имоти престолонаследникът инкасира от Брюксел над 200 хил. паунда на година.
Британските им поданици научиха тези факти едва миналата година (вж. статията Земеделски евросубсидии за величества, БАНКЕРЪ, бр. 41 от 2005 г. - бел. ред.). Тогава медиите в съюз с неправителствените организации се пребориха за достъп до имената на дотираните от ЕС земеделци. Завесата обаче се вдигна само в Англия, но не и в Шотландия и Уелс. В една или друга степен някакви данни се изнесоха и в Холандия, Испания, Белгия, Франция... само че в повечето държави от Евросъюза списъците на облагодетелстваните се пазят в най-строга тайна. Като оправдание се използват съответните закони за опазване на личните данни.
Според Джак Търстън от британския Център за външна политика секретността, с която се изразходват 44 млрд. евро от парите на европейските данъкоплатци, е скандална. Много европейски правителства поддържат у гражданите убеждението, че Общата аграрна политика на Брюксел подпомага бедните стопанства, което е само мит - 80% от парите отиват при 20% от най-едрите фермери. За другите остават само трохи. Разсекретяването на тези данни в целия ЕС ще се превърне в още един импулс за необходимото реформиране на селскостопанската политика на общността, смята Търстън.
При публикуването на списъка във Великобритания хората бяха шокирани, че лъвският пай от помощите се поглъща от големи фирми като захарния концерн Тейт енд Лайл (Tate Lyle, 120 млн. паунда годишно). Сред индивидуалните получатели пък гъмжи от графове и херцози, собственици на огромни земеделски площи главно в Източна Англия.
Притежателят на 12 хил. дка земя Джерълд Гросвинър, шести херцог на Уестминстър, получава 448 хил. паунда годишно. Състоянието на този аристократ се изчислява на 5 млрд. паунда, което го нарежда на трето място сред най-богатите британци (на първо и второ място са само руснакът Роман Абрамович и индиецът Лакшми Митал). Естествено херцогът никога не впряга пред плуга любимия си кон, а още по-малко върви след него.
Не сее и не жъне, но също получава помощи за земите си и Джон Спенсър Чърчил, единайсети херцог Марлбъроу. Личното богатство на този далечен роднина на Уинстън Чърчил е около 185 млн. паунда. Това обаче не е никаква пречка за Брюксел всяка година да налива в сметките му над половин милион паунда.
Джейкъб Ротшилд от едноименния банкерски клан също получава 364 хил. паунда - само защото е наследник на имение от 13 хил. декара.
Възникналите още преди векове големи земевладения днес са се превърнали в щедри източници на печалби. При това европейските субсидии са съвсем законни. Едрите земевладелци просто се възползват от неадекватната политика на Европейския съюз, който отпуска субсидиите според размера на обработваемата земя, а не според действителните нужди или инвестиционните планове на фермерите. Във Великобритания, където никога не е имало революция и раздробяване на големите земевладения, този проблем е изключително остър, отбелязва Търстън. Но публикуването на подобни списъци и в други държави също може да предизвика буря.
В Испания седем от субсидираните лица получават 14.5 млн. евро годишно. Което е приблизително толкова, колкото си поделят 13 хил. малки стопанства. През ноември 2005-а френският печат изнесе, че към селските стопани се числи и известният плейбой, принцът на Монако Албер II, чието състояние възлиза на 2 млрд. евро. През 2004 г. европейските данъкоплатци са го подпомогнали с близо 300 хил. евро. И това обаче е нищо в сравнение с рекорда на датската кралица Маргарет, субсидирана от Брюксел с 16 млн. евро.
Някои датски министри впрочем също получават милиони. Сред клиентелата на ЕС е и Мариан Фишер Бьол, европейската комисарка по земеделието. И е трудно да се очаква, че точно такива хора ще предприемат някакви промени в досегашната аграрна политика. Пак по същата причина няма и никакви нормативи, които да задължават примерно Елизабет II или принца на Монако да се отчитат за какво харчат парите на европейските данъкоплатци.
Разбира се, при това положение не е никак чудно, че латифундистите правят всичко, за да не загубят тези лесни пари. През декември 2005-а, по време на срещата на върха на Европейския съюз, Тони Блеър напразно настояваше за промени в субсидирането. Днес вече е ясно, че следващата дискусия по земеделската политика ще започне най-рано през 2008 година.
Всъщност британците са наясно, че техният премиер едва ли ще се съгласи с реформа, която би засегнала интересите на големите земевладелци. Предишният комисар по земеделието - австриецът Франц Фишлер, предлагаше да се въведе лимит при изплащанията за стопанства над 10 хил. декара. Тогава именно Тони Блеър наложи вето на тази инициатива. Ясно защо. Заради интересите на едрите земевладелци, обясни Фишлер пред Нюзуик. Според изчисленията от това вето са се възползвали 224 богаташи, които всяка година получават общо 47 млн. паунда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във