Банкеръ Weekly

Съдби

БОЯНСКАТА ЦЪРКВА - ОСЕМ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Напоследък чрез медиите се обяви дарителска кампания за набиране на средства, необходими за довършване на реставраторските работи по стенописите в Боянската църква. Необходими са 150 хил. лв. и в своето тв предаване Памет българска по БНТ директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров всяка седмица напомня дарителската сметка, подчертавайки факта, че по такъв път са събрани пари за ремонтирането на кораба Радецки и изграждането на храма-костница на Петрова нива. Първите малки постъпления вече са факт и проф. Григори Григоров - титуляр на катедрата Реставрация при Художествената академия, започва да подписва договори съобразно набраните суми.
БАНКЕРЪ следи темата близо осем години, през които около храма в Бояна се сътвориха куп безобразия и безотговорни действия. През 1998 г. тогавашният министър на културата арх. Емма Москова спря много напредналата работа по възстановяване на стенописите и обяви тригодишен мониторингов срок. Както и прогнозирахме, този период трябваше да й гарантира безпроблемно приключване на мандата. След това на министерския стол седнаха още трима души, наблюдението (ако е извършвано) набъбна и се увеличи на осем години. Поинтересувахме се сред професионалната гилдия на реставраторите дали мониторингът е дал някакви резултати. Никакви, отговориха ни. Затова пък г-жа Москова е намерила благовиден предлог, зад който да скрие своя страх от отговорност и да уреди междуличностните си взаимоотношения с реставраторката Лозинка Койнова-Арнаудова, работила по стенописите две и половина десетилетия като най-добрия познавач на проблемите им.
През зимата сегашният министър Стефан Данаилов завежда свои гости в Боянската църква, вижда недемонтираното още скеле и, подразнен, нарежда на Божидар Димитров въпросът да се реши оптимално и по най-бързия начин. Многогодишният директор на НИМ, към който предишното правителство принади и храма в съседство, намира партньор за инициативата и обявява дарителска сметка. За да няма ненужни странични ефекти и усложнения от междуличностен характер, той се обръща към проф. Григоров от Художествената академия. В разговор за в.БАНКЕРЪ професорът сподели: Казах на всички, че стенописите са по-важни от всички нас. И че те, а не името на реставратора, трябва да бъдат обект на вниманието ни. Достойна позиция, като се знае, че Боянската църква е вписана под номер 42 в списъка на Световното културно наследство, защитено от ЮНЕСКО.
И тук се ражда въпросът: как така Министерството на културата не е в състояние на отпусне 150 хил. лв. и предоставя реставрацията на най-ценния си средновековен паметник на волята на дарителите? Щедро раздаваните от Стефан Данаилов суми - за Русе, за Перник и др. - подсказват, че проблемът не е във финансирането, а в държавната политика за определяне на културните приоритети. Или по-скоро, както показва този случай, в отсъствието на каквато и да е политика. Защото, ако целта на заниманието е да се поощри донорството и да се накара Законът за меценатството да проработи, то едва ли точно Боянската църква е най-подходящият обект за подобен експеримент. Опитът с кораба Радецки и храма-костница на Петрова нива не е база за сравнение, тъй като те са знаци на признателност и будна колективна памет само за българската история. Боянската църква надхвърля мащабите на подобни примери. И сред реставраторската гилдия вече се прокрадва съмнението, че някои хора много искат да видят имената си на дарителската табелка в храма. Основателно! Но недостатъчно, защото държавата в лицето и на Царство България, и на Народна република България има най-голяма заслуга за опазването на този безценен паметник на историята, религията и изкуството ни от Средновековието. Пък и с реставрацията на стенописите в източното крило проблемите в Боянската църква не приключват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във