Банкеръ Weekly

Съдби

БИЗНЕСЪТ НА ИТАЛИАНСКИТЕ ШИВАЧИ СЕ МЕСТИ НА ИЗТОК

Ако ви трябва италианска марка дрехи на средни цени и с глобално присъствие, вероятно първото име, за което ще се сетите, е това на Бенетон (Benetton). Преди петнайсет години почти 90% от разноцветните облекла на базираната край Тревизо компания се произвеждаха в Италия. Днес обаче продукцията от местни производители е паднала под 30%, а през следващите години приносът им ще намалее до 10 на сто. В началото на 2005-а Бенетон откри офис в Хонконг, като една от целите й беше да държи под око китайските доставчици, на които все повече трябва да разчита.
Това е суровата действителност в световната текстилна индустрия, където миналата година Китай изплува като доминираща сила. Преди това единствено митническите тарифи държаха огромната азиатска държава на разстояние. Заради заплахите от търговски войни някои от тях бързо бяха възстановени, а неотдавна европейският комисар по търговията Питър Манделсън прибави обувките към списъка с китайски стоки, към които се прилагат нови мита. Но е само въпрос на време евтиният труд и все по-добрите производствени умения на китайските фирми да смажат конкуренцията на западните икономики.
Италия е страната, където тази заплаха се чувства най-силно. Поколения наред италианците разчитат на гъста мрежа от предимно малки и второстепенни семейни предприятия, които се обединяват помежду си и произвеждат най-често дрехи и обувки. Успехът на т. нар. клъстъри привлече вниманието на икономисти като Майкъл Портър, които ги препоръчаха и на други райони като средство за преодоляване на икономическите проблеми. Днес обаче влиянието на китайските конкуренти става все по-осезаемо. Италия има почти 600 000 работни места в текстилната и шивашката промишленост - около една трета от общата стойност за сектора в първите 15 страни членки на ЕС и една четвърт от тази в разширения състав от общността от 24 държави. Отрасълът дълго време е основен износител и източник на средства за търговския баланс на Италия. Но в момента както заетостта, така и този финансов принос се влошават.
В текстилната, шивашката и обувната индустрия настъпва разделение - някои компании съумяват да покажат най-доброто от себе си, докато други така и не се адаптират към новата ситуация. Най-добрите разчупиха моделите на бизнеса си и преместиха производството другаде - в Източна Европа или в самия Китай - за да се концентрират върху дизайна и маркетинга, където китайците могат да бъдат победени.
Този процес поражда съмнения дали италианският икономически модел, някога смятан за стабилен и ефективен, не е далеч по-уязвим, отколкото изглежда. Вместо предимство, да си част от клъстър като че ли е доста рисковано, тъй като оцеляването зависи и от това как другите се справят със заплахите. Семейните фирми, очевидно гъвкави, решени да инвестират и лоялно управлявани от всяко ново поколение, бяха сочени за една от силните страни на италианската индустрия. Само че много от тях им липсва мащаба, необходим за оцеляване на по-суровите пазари.
Разбира се, редица компании продължават да процъфтяват, експлоатирайки вече утвърдени търговски марки. Ерменеджилдо Дзеня (Ermenegildo Zegna) например не се страхува за бъдещето си. Известна с качествените си мъжки костюми, фирмата беше сред първите световни имена, навлезли в Китай още през 1991 година. Сега тя има магазини в 24 китайски града, разказва самият Ерменеджилдо Дзеня - внук на основателя. Групировката произвежда предимно в Италия и досега това не е представлявало проблем за нея.
В същото време много други имена преместиха почти цялото си производство зад граница. Едва 10% от спортните облекла на Навигаре (Navigare) - базирана в северния италиански град Карпи, се шият в Италия. Основната част се произвежда в собствения завод на компанията в България или в други части на Източна Европа. Сауро Мамбрини - директор на европейския клон на световната спортна марка Чемпиън (Champion), признава, че в края на 80-те години доставчиците на фирмата са се прехвърлили от Италия в източната част на континента, няколко години по-късно са се насочили към Турция, а през втората половина на 90-те - към Далечния изток. Сега 30% от нейните нужди се обслужват от фирмения офис за доставки в Сингапур. Същата тенденция важи и за производството на обувки.
Страната, която отдавна привлича като магнит италианските бизнесмени, особено тези, които идват от североизточната част на Италия, е Румъния. Заради географското й местоположение и месечните разходи за труд, които са десет пъти по-малки от тези у дома, италианците притежават в Румъния приблизително 1500 текстилни и шивашки фабрики, както и около 1000 обувни предприятия. Там за тях се трудят 200 000 души. Със засилването на натиска от Китай през идващите години обаче дори за този бизнес оцеляването може да се окаже трудна задача.

Facebook logo
Бъдете с нас и във