Банкеръ Weekly

Съдби

БЮДЖЕТЪТ ЗА КУЛТУРА КАТО ДЕВЕТА ДУПКА НА КАВАЛА

И бюджетът за 2006 г., подобно на предходните, бе закован на котата 0.6% от БВП и се подпъхна под общия знаменател за всички досегашни правителства на прехода - културата като девета дупка на кавала. Предизборните обещания за 0.8% с тенденция за достигане на 1.2 на сто от БВП в края на мандата останаха (засега!) излъгана надежда. И Стефан Данаилов, подобно на предходниците си, се оказа неспособен да убеди своите колеги в МС и особено финансовия министър, че исканите 113.4 млн. лв. са санитарният минимум за сектора на културата. Той получава към 83 млн. (82 994 000) лв. повече от половината от тях са предназначени за заплати в държавния сектор, за осигуровки и други социални помощи. С други думи - чиновническият апарат е гарантиран, макар премиерът Станишев гръмко да заявява, че ще търси резерви точно от съкращаването на този бюджетен придатък. За реални културни реализации остават няколко десетки милиона, които са срамно малко на фона на осезаемата инфлация и на амбицията ни навреме да се приобщим към ЕС. И само статистиката, която народната ирония отдавна е разгадала като стъкмистика, посочва окуражаващ напредък - през отиващата си година бюджетът за културата е бил 73 674 000 лева, т.е. излиза, че сега й обещават 13.6% увеличение. Още капка ирония няма да навреди - доскоро комунистическите правителства (яйцето, от което се излюпи социалистическата партия) правеха статистически сравнения с довоенната 1939 година.
Интересно е вътрешноведомственото разпределение на отпуснатата сума, в което прави впечатление единствено двойно увеличеният бюджет за капитално строителство и ремонти - 7,9 млн. лв. срещу първоначално предвидените 3.5 милиона. Криво да седим, право да съдим - тази малко очаквана щедрост съдържа в себе си зародиш на стратегическо мислене, макар да предлага и друго тълкуване - презастраховка срещу възможни нови природни бедствия. Но пък посоката е правилна, като знаем, че точно материалната база на българската култура е нейната ахилесова пета вече десетилетия наред. Друг е въпросът дали в същата графа не са включени строително-реставрационните работи по хипотетичната възстановка на древни архитектурни паметници, които са по-скоро бутафорна балкантуристка атракция, отколкото коректна възстановка на историческата истина. Като знаем неоправданите залитания в това направление, имаме основания за сериозни съмнения. Известно увеличение се отбелязва при финансирането на културните дейности в общините и за проектите чрез фонд Култура, както и за читалищата в страната. И тази посока е правилна, но евентуалните постижения ще бъдат задоволителни само за статистическите отчети, нежели и за реалната културна дейност.
На какво се надява министър Данаилов?
От прокрадналите се в медиите негови изявления могат да се направят няколко извода. Първо - чрез поредица от законодателни мерки и популистки ходове да бъде принуден частният капитал да участва във финансирането на магистралните държавни проекти. Най-показателна в този план е идеята кандидатите за откриване на частни музеи да вложат свои пари в изграждането на българския Лувър на площад Васил Левски срещу обещанието да получат покрив и собствена експозиционна площ в него. Нека прибавим и силно атакувания от юридически експерти, бизнесмени и опозиционни политици Закон за меценатството, за да уплътним държавната философия: частният бизнес активно да изработва адреналин за апатичната държавна политика.
След като стана ясно, че и този кабинет няма да намали 20-те процента ДДС за културни продукти, другата посока за финансиране на изкуството в оперативен порядък са предприсъединителните фондове. От тази посока наистина могат да се процедят някоя и друга финансова струйки, но те никога не остават безвъзмездни, а освен това са средство за кърпеж на неотложни, аварийни задачи. Министърът без съмнение ще продължи тенденцията, оформила се при неговите предшественици - повече и по-строг ред за стопанисване на имотите на културното ведомство, както и на приватизацията на част от тях. Този източник на средства, макар и лимитиран, не е за пренебрегване на настоящия етап, стига да има по-голяма обществена гласност на сделките и да не се повтарят рецидивите от близкото минало. Не са за пренебрегване като възможен източник и лелеяните милиарди след присъединяването ни към ЕС, малка част от които - надяваме се - ще бъде насочена и към създаването на изкуство в България.
Официалният мотив за поредния твърде скромен културен бюджет, който на всичкото отгоре е отреден за култура, почивно дело и религиозни дейности, произтича от сполетелите ни през пролетта и лятото на 2005 г. наводнения и природни бедствия. Чисто човешки той е разбираем. Но на равнище държавна политика е сериозно атакуем, защото подсказва недалновидност, последствията от която тежат върху всички сектори на живота. И някак тихомълком започваме да свикваме с факта, че културата ще продължи да бъде в периферията на този живот, а когато ножът опре до кокала, министърът на финансите ще се превъплъщава в ролята и на културен шеф. Велчев го прави през целия си мандат, да видим дали и Орешарски ще прояви същото разбиране и отзивчивост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във