Ако загубя дори една звезда, ще се самоубия. Човекът, изрекъл тези думи, не се страхувал за звездите върху пагоните си. Великият френски гастроном и кулинар Бернар Луазо се боял да не загуби престижа си, който се измерва със звездички в справочника Мишлен. В него са изброени най-добрите ресторанти във Франция.След като научил, че рейтингът на неговото заведение е спаднал с два пункта в списъка на грандовете на ресторантьорския бизнес, Бернар Луазо наистина се самоубил в дома си, в градчето Солие в Бургундия. Известният ресторантьор бил открит прострелян с ловна пушка. Така империята на Луазо, състояща се от хотели и магазини, осиротя за един миг. Останаха само вдовицата и френската кухня, на които Бернар е бил предан цял живот.Въпреки разпространеното мнение, най-добрите френски ресторанти съвсем не се намират в Париж. Най-прочутите гастрономични заведения на страната по традиция са разположени в Лион и Бургундия. Именно там ходят истинските любители на вкусните ястия, там черпят опит и най-добрите готвачи в света.Бернар Луазо станал известен през 1982 г., когато му поверили ръководството на един от най-старите, но западнал хотел с ресторант - Отел дьо ла Кот д'Ор. Луазо бързо върнал славата на заведението с изисканата му бургундска кухня. Той го реорганизирал така, че му извоювал първото място в справочника Гомийо, където са класирани двадесетте най-добри ресторанта във Франция. Скоро заведението било удостоено с три звезди от друг известен каталог на перлите на френската кухня - справочника Мишлен.Целта ми беше да стана велик гастроном, както футболистите мечтаят да станат като Роналдо или Пеле - казвал Бернар Луазо. Той купил хотела и ресторанта Кот д'Ор и започнал бързо да разширява империята си. Скоро Луазо притежавал още още три известни ресторанта в Париж. Всички те съдържат в името си думата леля - Леля Луиз, Леля Маргьорит и Леля Жан. Луазо внесъл в ресторантьорството елементи на съвременния маркетинг. Той започнал да търгува със собствените си кулинарни тайни, подобно на търговията с технологични новости. Луазо превърнал собственото си име и названията на ресторантите си в търговски марки. Скоро към ресторантите и хотела се добавили магазини за продажба на продукти и сувенири с неговото име. Кулинарните книги на Луазо излизат в милиони екземпляри в цял свят. През 1998 г. Луазо пръв сред френските ресторантьори излиза на борсата. По онова време той вече е натрупал дългове в размер на 4.5 млн. евро. Чрез борсата той успял да акумулира капитал от 5 млн. евро. Луазо непрекъснато разширявал империята си и дори започнал обзавеждането на разкошен хотел с елитен ресторант в покрайнините на Тулуза. Но напоследък делата на компанията му на борсата не се развивали добре. Аз приготвям добре жабешки бутчета, но не съм специалист по борсови операции - признава си кулинарят. Но истинското нещастие дошло оттам, откъдето Луазо изобщо го не очаквал. В класацията на френските ресторанти за 2003 г. неговият ресторант заел едва 17-то място. Луазо не могъл да понесе това. Загубата на престиж го накарала да рухне. Два пункта надолу в справочника и две-три статии във вестниците - това уби Бернар Луазо - сигурен е един от най-известните френски ресторантьори Пол Бокюз.Френската кухня и ресторантският бизнес са изключително сложен свят, изпълнен с противоречия. В него славата и гордостта не са абстрактни понятия, а въпрос на живот и смърт. Мястото в класациите означава известност и богатство. А загубата на определена позиция - край на кариерата и на самия живот. Петдесет и две годишният Луазо успя да се добере до върха на тази гастрономична пирамида. Но не можа да преживее падането си оттам.
