Банкеръ Weekly

Съдби

БЕРЛИНСКИ СКАНДАЛ НАПОМНЯ ЗА СЕБЕ СИ В СОФИЯ

Изкуството много често предизвиква и се ползва от публичните скандали. Достатъчен ни е само един Салвадор Дали, за да онагледим по най-убедителен начин подобна констатация. Но по-важното винаги остава отвъд шумотевицата, страстите и задъханите от възмущение коментарии, т.е. самото изкуство и неговото качество. Самостоятелната изложба на Димитър Войнов (1946) в столичната галерия Ракурси ни подсеща за подобни практики, волни или планирани, превърнали се днес в основен работен материал на пиарите. И ни припомня скандала, избухнал през 2002 г. в Берлин. Историята му е следната:
Димитър Войнов бе поканен да направи изложба в Българския културен център на германската столица лично от неговия директор Виктор Пасков. Но когато художникът реши да покаже своя колективен портрет-гротеска Бар Париж, внушителен със своите размери 8.00 х 1.50 метра, писателят Пасков (голям любител на обществените предизвикателства като самореклама) внезапно даде заден ход. Работата е там, че експозицията трябваше да бъде открита от гостуващия български президент Георги Първанов, а в центъра на гигантското платно бе изобразен дибидюс гол кметът на Берлин Клаус Воверайт, за когото упорито се говори, че е хомосексуалист. И Виктор Пасков, който е близък и обгрижван от партията столетница, предпочете да си спести последствията, смело изневерявайки на собствената си суетна природа. Той отказа изложбата! Шумът от събитието достигна до София, преувеличен и преекспониран от нашите медии, както обикновено се случва в демократична България. Сетне бързешком се забрави, а г-н Пасков отпътува за следващото си повишение - като културен съветник към посолството ни в Берн.
И ето - Димитър Войнов се завръща у нас с изложба, в която показва 16 свои творби, създадени през последните години. Иронико-коментарни по своя характер, хиперреалистични по стилов рисунък, колективни портрети по живописен жанр (добре познат в историята на изкуството), тези картини опресняват ранните ни представи за художника. Защото той се изнесе да живее и работи в Германия (в Рупертсхайм край Франкфурт на Майн) още през 1986 г., напускайки работата си като художник в списание Отечество и преподавател в нашата Национална художествена академия. През 1973-а Войнов завършва графика в класа на проф. Александър Поплилов, но в самостоятелната си творческа дейност бе известен като портретист, илюстратор и оформител на книги. Още у дома негови картини попълниха фондовете на градските галерии в София, Велико Търново (роден е в с. Ресен, Великотърновско), Кърджали и др.
Частната търговска галерия Ракурси първа се осмели да покани Димитър Войнов, който през изминалите две десетилетия излагаше в редица големи европейски градове, но не и в България. В настоящата експозиция са включени Балкан блус (стилистично и оценъчно родееща се с горчивата ирония на Румен Гашаров), Hommage на Майстора, Hommage на Ван Гог, Забраненият плод и други платна, които дават съвсем точна представа за творческото мислене и почерк на художника. Скандалното гигантско платно Бар Париж не присъства в експозицията (естествено, предвид скромните пространства на Ракурси), но по опосредстван път всеки зрител може да си набави собствена представа за него. Художникът също не пристигна за откриването (изложбата продължава до края на октомври), защото по същото време трябва да участва в Панаир на изкуствата, Берлин.
Галерия Ракурси е перманентната изложбена територия на едноименната тържна къща, която работи отскоро, но вече даде солидна заявка за високо качество (и високи цени) на своите редовни прояви.

Facebook logo
Бъдете с нас и във