Банкеръ Daily

Съдби

Белезите от сексуалното насилие по време на войната в Косово

Сание Салиху държи снимка на дъщеря си, Вьолча, която е била изнасилена и измъчвана по време на войната. Снимка: Валерие Плеш за ''Политико''

Валерие Плеш е журналист на свободна практика. Занимава се с документална фотография. Репортажите и снимките, които заснема са съсредоточени върху международните отношения в постконфликтни и преходни страни. Разказва за ''Политико'' историята на жертви на сексуално насилие по време на войната Косово.

Прищина, Косово. Хиляди жени били изнасилени, докато сръбските и албанските сили се борят за контрол над територията преди две десетилетия. Войските на сръбския лидер Слободан Милошевич използвали изнасилването като средство на войната - целта им била да унищожат честта и идентичността на албанците, според изследователи и активисти. Това е стратегия, която работи. Въпреки че Косово в крайна сметка обявява независимост от Сърбия, войната не е приключила за тези оцелели, които все още страдат мълчаливо

Срамът и стигмата на консервативното общество в Косово пречат на преживелите сексуално насилие да говорят за нападенията. Те често разчитат на лекари и съветници от малкото НПО в Косово, които работят в тази област, за да разкажат своите истории, в опит да се излекуват и да продължат с живота си. Някои, по настояване на своите съпрузи, се съгласяват да мълчат; други смятат, че не могат да споделят историите си дори с близки.

Неделя, 24 март се отбелязва 20-та годишнина от началото на 78-дневната бомбардировка на НАТО, която има за цел да отстрани силите на Милошевич в Косово. Повечето от военните престъпления - включително изнасилванията - се случили между март и юни 1999 г., когато сръбските сили започнали военни действия срещу етническото албанско население в Косово, което искало да се отдели като самостоятелна държава. Мъжете също са били обект на сексуално насилие.

Към днешна дата нито един извършител не е осъждан за изнасилване, извършено по време на войната.

36-годишна, оцеляла след изнасилване по време на военните действия в Косово, споделя за травматичното си преживяване близо до дома си в района на Дреника в централната част на Косово . Тя е била на 16 години, когато е била изнасилена от осем сръбски полицаи в мазето на дома на свой роднина през април 1999 г. След края на войната, когато е била на 17, тя се омъжва за много по-възрастен мъж, който родителите ѝ намерили, с надеждата, че този брак ще облекчи страданието. Уви, това не се случва.

Тя с нетърпение чакала отговор на молбата си за нова държавна пенсия, предложена на оцелелите от сексуалното насилие от войната. Новата държавна пенсия е на стойност 230 евро на месец през остатъка от живота си (която е средна стойност за заплатата на жените в страната) е добре приета от оцелелите, живеещи в дълбока бедност и изолация.

За да отговарят на изискванията, те трябва да предоставят подробности за своите нападения по време на дълъг процес на кандидатстване, който изисква доказателства за изнасилване, включително медицински досиета, бележки за терапия и свидетелски показания. Това е изтощителен и мъчителен процес за оцелелите, с които те трябва да се сблъскат, ако искат да бъдат законно признати като цивилни жертви на войната. И дори тогава, не всички заявления са одобрени от правителствената комисия за проверка. Към януари 119 от 911 заявления били отхвърлени, а 190 били приети. Само тези, които са били изнасилени между 27 февруари 1998 г. и 20 юни 1999 г., могат да кандидатстват за пенсия.

През февруари получила новини, че е преминала през процеса на кандидатстване, почти година след подаването на молбата си. ''За мен е почти като мечта. Ако е така, не искам да се събуждам. Никога не съм се чувствала по-добре. Въпреки че никога няма да забравя това, което преживях по това време, това все пак е добра новина. Тази пенсия ще ми помогне, особено на децата ми.''

Сание Салиху държи снимка на дъщеря си, Вьолча, която е била изнасилена и измъчвана по време на войната. Вьолча изчезнала една нощ през 1998 г. в родния си град Гякова в Западно Косово, а на майката бяха необходими седмици, за да разбере, че дъщеря ѝ е откарана в болница в сръбската столица Белград. Сание отвежда парализираната си дъщеря обратно в Косово и се грижи за нея, докато през 2006 г. Вьолча не умира от нараняванията си, включително от увреждане на гръбначния мозък.

Две сестри, които били изнасилени по едно и също време по време във войната, се държат за ръце. Те не търсят съвет от НПО и не казват на никого за изнасилването, освен за съпрузите си. Чувствата на срам и стигма не позволяват на много оцелели да говорят за нападенията си, страхувайки се, че репутацията им ще бъде унищожена. В някои случаи съпруги и дъщери са били изгонени от домовете си, след като техните семейства са открили, че са били изнасилени.

Една оцеляла държи за ръка дъщеря си. Тази жена решила да сподели своята историята с дъщеря си преди няколко години, когато преценила, че вече не може да понесе болката от  запазването на  изнасилването си в тайна.

Лули (което не е истинското му име) мъж, преживял изнасилване. Той е бил лекуван и консултиран в Центъра за рехабилитация на жертвите на изтезания в Прищина, където е бил заснет от журналиста на Politico. Тази неправителствена организация е една от четирите в Косово, която помага на оцелелите от сексуално насилие. Той бил изнасилен от сръбски полицаи, когато бил на 21 години. След случилото се, когато се върнал у дома с множество наранявания, той разказал на баща си за ужаса, който преживял. Отговорът на баща му бил: "Не можем да кажем на никого, защото честта на семейството ще бъде загубена и ние ще трябва да напуснем това място."

Впоследствие Лули се оженил и след няколко години със съпругата си, решил да сподели историята с нея. Тя го напуснала на следващия ден. Оженил се повторно, но все още не е разкрил миналото си пред настоящата си съпруга. Лули подал тайно молба за новата държавна пенсия.

Васфийе Гудман е първата оцеляла след сексуалното насилие по време на войната в Косово, която споделя своята история по телевизията, без да крие идентичността си. Миналия октомври тя разказа пред публика в Прищина какво се е случило с нея преди почти 20 години, когато е била отвлечена и изнасилена от сръбски полицейски служител, когато е била на 16 години. Нейният разказ бил излъчен по националните радио и телевизия в Косово. 

Гудман сега живее в Тексас със семейството си и се връща в родината си, за да сподели своята история. Тя продължава да разказва историята си по света като част от кампанията „Бъдете моят глас”, стартирана миналия юни на Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени, обявен от Центъра за рехабилитация на жертвите на изтезания към Косово. Целта на кампанията е да повиши осведомеността относно борбата с предразсъдъците и намаляването на стигмата за преживелите сексуално насилие по време навойната. Гудман често споделя платформата си с други оцелели от сексуално насилие по време на различни конфликти по света.

Оцелелите участват в групова терапия с консултанти от Медика Гякова. В много случаи оцелелите трябва да пътуват тайно от отдалечените си села, за да получат терапия и да се срещнат с други оцелели.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във