Банкеръ Daily

Съдби

Балтийски капан за бежанци

Повечето бежанци, съгласни да работят, може да разчитат само на физически труд в Европа.
S 250 56187cfe 3627 4c5b 82ef 878cffb699da

Балтийските държави са измислили начин да живеят без чужденци - те приемат всички кандидати за убежище и се разминават със санкциите на Европейската комисия. Но го правят така, че бежанците да не се задържат дълго в страната.

Мехарена, емигрант от Еритрея, е дошъл в Латвия от Италия преди година. Попаднал на Ботуша през Египет, а преди това живял в Уганда, Етиопия и Израел. За Латвия научил буквално преди да се качи в самолета, тъй като му било отказано да си избере страната, в която иска да отиде. Когато пристигнал, не се зарадвал на видяното. По думите му "еритрейци живеят в много европейски държави и всички знаят, че в Германия бежанците получават жилище и 400 евро джобни пари, а в Латвия те нямат нищо, освен 139 евро месечно".

За тази сума в Рига е трудно да се наеме дори едностайна квартира. Но никой не възнамерява да направи нещо по въпроса. "Финансовата издръжка е такава, каквато е. Не можем да си позволим да плащаме повече", казва шефът на парламентарната комисия по вътрешните работи Айнар Латковскис.

Разбира се, човек може да се опита да си намери работа. Но в Латвия за работно място официално може да претендират само онези, които знаят латвийски, чието изучаване по правило отнема години. Според Мехарена тъкмо ниският жизнен стандарт принуждава бежанците да напускат страната веднага щом получат официален статут и много от неговите познати са постъпили именно така. "Те не биха се върнали доброволно. За повечето от тях е неприемливо да живеят тук, защото не могат да приемат разликата в доходите (между Германия и Латвия). Мнозина са взели пари назаем, за да се доберат до Европа, и трябва да ги връщат", продължава еритреецът.

Латвийските политици не виждат нищо лошо в тези премествания. "Живеем в свободна държава. Истинският проблем е войната и лошата ситуация в региона на Сирия. Той трябва да се решава. Бежанците са само следствие", смята  Айнар Латковскис.

Заминаването на чужденците е обща тенденция за трите балтийски републики. Директорът на Литовския център за приемане на емигранти Робертас Микуленас обяснява, че от пристигналите 349 кандидати за убежище 248 са си тръгнали след получаването на статут на бежанци. Размерът на издръжката в Литва варира от 102 до 204 евро месечно. В Латвия по програмата за разпределение са приети 317 човека, но нито една инстанция не знае къде точно се намират. Подобна е ситуацията и в Естония - местната помощ за бежанците е 130 евро и от приети 136 души 74 се скитат някъде из Стария континент. 

Очевидно е, че ниският размер на издръжката има пряко отношение към нежеланието на бежанците да останат там, където са ги разпределили европейските служби. Формално от тази ситуация са доволни всички - кандидатите за убежище получават официален статут и могат да се придвижват свободно в рамките на общността (за да се доберат до приятели или роднини в Западна Европа), а балтийските държави изпълняват всички изисквания на Европейската комисия за приемане на мигранти.

Местните политици обаче едва ли ще могат да се успокояват дълго с тази мисъл. Приятелите на Мехарена, който живее в Латвия вече година, му помагат да си плаща наема за жилището, освен това той се надява да започне работа, помагайки на строеж, при все че има инженерно образование. Стремежът му е да замине за Лондон, където живее семейството му, но не бърза, защото е почти невъзможно да получи легална работа извън пределите на Латвия. "Познавам няколко човека, които заминаха за Германия, но нито един не може да работи", твърди еритреецът.

Бежанският статут, получен в Латвия, осигурява правото на бежанеца на издръжка и на работа единствено на територията на страната. В другите държави на Евросъюза никой не му гарантира нищо - европейските власти изобщо не толерират двойното преместване. Единственото, на което може да разчитат чужденците, напуснали Латвия, е повторното преминаване на всички процедури за потвърждаване на бежанския им статут. Но засега не е известно някой да е успял. "Те изчакват на новото място половин година, за да подадат отново документи. През това време им помагат приятели. Всъщност е загуба на време", споделя наблюденията си Мехарена. Накрая всички отново се връщат в Латвия, където се сблъскват с познатите проблеми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във