Банкеръ Weekly

Съдби

АРОГАНТЕН ВСЕЗНАЙКО ИЛИ ЧОВЕК ОТ НАРОДА

Има много начини да постигнеш успех в живота - социализмът е един от тях или поне той се е оказал правилното решение за Алфред Гузенбауер. След като оцеля през миналата пролет, когато се скара с другите висши членове на социалдемократическата партия и остана незасегнат от аферата Бавак в очакваните от противниците му размери, вече нищо не стоеше на пътя му към успеха. Алфред Гузенбауер доказа още веднъж, че с дисциплина и увереност в това, което правиш, всичко е възможно. Дори да изминеш пътя от син на строителен работник до министър-председател на Австрия.
Алфред Гузенбауер е роден през 1960 г. в скромно работническо семейство. Родителите насърчават сина си да се образова и въпреки липсата на средства го изпращат да следва в университет. Активен член на младежката социалдемократическа партия бъдещият премиер на Австрия още като студент има възможността да се запознае с идола си Крайски, тогавашния министър-председател на страната. Дипломиран политолог, доктор Алфред Гузенбауер използва всяка възможност, за да се самообразова. Чрез дейността си в интернационалната младежка социалдемократическа организация научава френски, италиански и испански и се запознава с някои от бъдещите най-значими политици на Европа.
Някъде по това време се премества заедно с дългогодишната си партньорка в живота в едно жилище в седми район във Виена, където живее и досега. Другите известни факти от личния му живот са, че има една дъщеря, поддържа емоционална връзка с родителите си и презира прекалената суета в облеклото.
Що се отнася до впечатлението, което оставя личността му у другите, то е доста оспорвано. Дали заради агресивния начин, по който защитава мнението си, заради онази леко ехидна усмивка в ъгълчето на устата, или просто защото е успял независимо от обстоятелствата да си проправи път към върха, той е получил прозвището Всезнайкото. Затова пък никой не се съмнява, че неговата кауза е нетолкова социалното, колкото справедливото управление.
През 2004-а бъдещият премиер обикаля страната си и от разговорите му с хората разбира къде всъщност са големите пропуски на Шуселовото правителство. Долните нива на средната класа, както и пенсионерите страдат от проведените през последните години реформи и съответно са разочаровани. Именно към тях насочва Гузенбауер предизборната си програма. Грижливо съветван от американска агенция, той намира точните изрази, които му донасят победата. Лаконичната му предизборна програма включва не повече от десет точки, но те са именно тези, които хората, непопадащи в графата на финансово стабилните, са имали нужда да чуят. Той говори за равнопоставеност в здравеопазването, справедливи пенсии и безплатни университети.
Гузенбауер не е политикът, който вярва в социалистическите доктрини за икономиката, поради което не се очаква да върне времето назад и да одържави приватизираните вече фирми. Но поне на този етап е ясно, че и няма да продължи с продажбата на държавните дялове в същите тези предприятия.
Австрия избра Гузенбауер не защото не беше съгласна с промените на Шусел. Те я направиха една от трите най-богати държави в Европа, увеличиха значението на австрийските компании на континента и ги запази на австрийска земя. Австрия изплати заемите си, предприятията процъфтяват и бе ред някой да се погрижи за хората. Те очакват няколко много сериозни промени, които Гузенбауер вече им обеща.
На първо място да се подобри образованието в училищата. Повече часове, по-малък брой ученици в клас, повече равнопоставеност при избора на училище. Университетите трябва да останат достъпни за всички, а високите студентски такси, въведени по времето на Шусел, да бъдат премахнати. Еднакво медицинско обслужване, включително и за тези, които нямат застраховки в частни застрахователни компании. Пенсионната система също подлежи на промяна. Всеки, който е работил 45 години, да има право да се пенсионира и да получи пълната си пенсия, дори и да не е навършил годините за пенсиониране. Гузенбауер обеща да се погрижи и за жените и тяхната равнопоставеност в обществото - равно заплащане, равни пенсии с мъжете. Най-значимата реформа е необходимо да бъде осъществена при данъчното облагане. Намеренията са работещите с по-ниски възнаграждения да плащат по-ниски налози за сметка на тези с по-високи доходи.
Противниците на социалдемократа роптаят, че тези промени ще върнат Австрия към планините от дългове, който беше натрупала по времето на последните социалистически правителства. Опасенията, макар и не съвсем безоснователни, са далеч от реалността. Конюнктурата е достатъчно стабилна, за да понесе предвидените реформи и едновременно с това да се постигне през 2008-а планираният нулев бюджетен дефицит.
Бъдещето ще покаже кой е имал право. След еуфорията от изборната победа, доктор Алфред Гузенбауер започна преговорите по съставянето на новото коалиционно правителство и, както по всичко личи, ще успее да наложи своя план за бъдещото управление на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във