Банкеръ Weekly

Съдби

АРЖЕНТИНА ВЕЧЕ ВЯРВА НА РИКЕЛМЕ

Все по-рядко в модерния футбол се появява играч, който да не подлежи на никаква категоризация. Играч, който буквално измисля играта и действа в маниер и темпо, които са си само негови. Отличен пример за такъв играч бе младият Франц Бекенбауер - контраатакуващият защитник, както го наричаха, и първият човек, който показа как либерото може да е най-съзидателният играч в отбора. А на сегашното световно подходящ пример е Хуан Роман Рикелме, плеймейкърът на Аржентина и без съмнение най-впечатляващият играч на турнира до момента.

Висок, слаб, дългокрак и (най-често) с мрачна физиономия, Рикелме съвсем не е най-забележимият играч на терена. В националния си отбор халфът на Виляреал действа точно зад двамата нападатели. Или поне така е на теория. В действителност той отива където си поиска, стига това да обслужва главната му цел - създаването на празни пространства и голови възможности за партньорите му.
В много отношения той е най-близкото футболно подобие на куортърбека, най-важния играч в американския футбол. Куортърбекът е творецът, играчът, който изобретява играта в движение. Ако за целта е необходимо да се подава настрани или дори назад, той го прави. За Рикелме това не е никакъв проблем, защото той притежава в изобилие
едно от най-редките футболни качества - търпението
Тъкмо то липсваше очебийно на почти всички отбори в Германия до момента. Но Рикелме има и друг талант - да взема решения, да преценява кога да ускори играта и чисто интуитивно да отгатва кой ход ще сполучи и кой - не.
Затова не е чудно, че всички сочат тъкмо него като опорната точка на най-добрия национален отбор, който Аржентина е имала от 1986-а насам.
Същевременно Рикелме е и най-разглезеният играч в състава - селекционерът Хосе Пекерман му прощава неща, които не би простил на никой друг. Рикелме рядко се опитва да отнема топката, почти никога не се връща в отбрана и понякога може да бъде крайно непостоянен. Освен това той винаги се движи в собствено, видимо отпуснато темпо. Рикелме знае какво иска да постигне и как да го стори, а на другите им остава само да се съобразяват с него.
Ако той играе добре, и Аржентина играе добре. Това си пролича в мача със Сърбия и Черна гора, когато сърбите, разгромени с 0:6, можеха само безпомощно да гледат как Рикелме ги съсипва с блестящата простота на движенията и пасовете си. Вторият гол на Аржентина, отбелязан от Камбиасо
след поредица от 24 подавания
бе истинска симфония на комбинативната игра - и най-красивият гол на турнира, както твърди Ернан Креспо.
Въпреки всичко обаче Рикелме често е критикуван в родината си. Изявите му в първия мач с Кот Д'Ивоар, когато той подаде и за двата гола, бяха обсипани с хвалебствия в Европа, но посрещнати с доста скептицизъм в Аржентина. Той е твърде бавен и неспособен да се приспособява, и винаги играе в собственото си темпо, гласяха повечето коментари. Ако отборът не успее да се съобрази с неговата игра, Рикелме просто тихо се оттегля.
Един мой приятел казва, че Рикелме е като бариерите на магистралите, където се плаща пътната такса - коментира Хорхе Валдано, световен шампион с Аржентина от 1986-а. - Щом топката стигне до него, тя задължително трябва да спре. Затова ритъмът и посоката на аржентинската игра зависят толкова много от степента на неговото моментно вдъхновение. А Рикелме невинаги е вдъхновен.
Самият треньор Пекерман обаче не е съгласен с подобни мнения. Мнозина казват, че Рикелме е бавен - напомня той. - Но той не е бавен, когато контролира топката. Тъкмо топката трябва да се движи бързо, а не играчът.
И все пак разделението сред специалистите е очевидно. За мен
Рикелме е прекалено бавен, прекалено траурен
- твърди Гуидо Ферадини от в. Диарио Ой. - Бих предпочел на негово място някой бърз, енергичен футболист, който се радва на играта - като Пабло Аймар например. Но Пекерман вижда само Рикелме. Той му е почти като син.
Роден на 24 юни 1978 г. в Дон Торкуато, предградие на Буенос Айрес, Хуан Рикелме е отраснал в семейство с 10 деца в постоянен недоимък. Но въпреки това той не е неграмотен син на гетото, каквито са немалко от бразилските асове. Нито пък е от индиански произход, както смятат повечето хора. Това са някакви романтични клишета, които автоматично му се прикачват - обяснява аржентинският журналист Марсело Мора-и-Араухо. - Семейството му е било бедно, но той все пак е имал сравнително нормални условия за живот и е ходел на училище.
Футболната кариера на Рикелме много напомня тази на Диего Марадона преди него - първо Архентинос Хуниорс, после Бока Хуниорс, след това - Барселона. Като добавим факта, че и той играе с номер 10, не е чудно, че в Бока го нарекоха новият Марадона. В действителност едва ли могат да се намерят двама по-различни - като стил, физика и личност - футболисти. Единствената прилика между Марадона и Рикелме е, че и двамата играят своя собствена игра, отличаваща ги от всички останали.
Рикелме отиде в Барселона през 2002-ра. Стойността на трансфера си остава тайна и до ден-днешен, според печата става дума за около 14 млн. евро. За Хуан това бе тежък момент - само седмици преди да напусне Буенос Айрес,
престъпна банда отвлече брат му
Футболистът бе принуден да плати голям откуп и после намекна, че това е наклонило везните в полза на офертата от Испания.
Трансферът обаче се оказа провал. Луис Ван Гаал, тогавашният треньор на Барселона, не криеше, че привличането на Рикелме е било политически ход на ръководството, несъобразен с неговите изисквания. Рикелме рядко се появяваше в игра, и то на непривични постове по двете крила. Тогава за пръв път той започна да изпитва неувереност. Той е от онези играчи, които трябва непрекъснато да се чувстват желани - коментира Гуидо Ферадини. - Пекерман успява да му създаде такова чувство в националния отбор.
През 2003-а, когато отчаянието вече го завладяваше, Рикелме получи оферта от Виляреал - отбор от малко испанско градче, но с богат и амбициозен президент. Това беше спасение за мен, призна по-късно халфът. Във Виляреал, обграден от латиноамериканци (включително и капитана на Аржентина Хуан Пабло Сорин), Рикелме започна бързо да си връща изгубената увереност. Напрежението и големите очаквания от периода в Барса вече ги нямаше и скоро той показа истинските си качества.
През последния сезон, колкото и невероятно да изглежда все още, Рикелме изведе Виляреал до полуфиналите в Шампионската лига. Тимът отпадна от Арсенал, след като го надигра в реванша, но в 89-ата минута Рикелме пропусна дузпа. Ако я бе вкарал, мачът отиваше на продължения, а Виляреал определено бе по-добре играещият отбор в онази вечер.
Рядко футболист е изглеждал толкова уплашен
колкото бе Рикелме, докато се приготвяше да изпълни онази дузпа. Той сякаш предварително знаеше какво ще се случи. Той няколко пъти плю; погледът му бе вперен в земята. После Рикелме се затича, би... и Леман спаси слабия му удар. В Аржентина този епизод даде още един аргумент на онези, според които Хуан е неподходящ за националния отбор.
Но всичко това е вече минало. Сега Рикелме изглежда уверен и спокоен, а Аржентина се класира за следващата фаза с такава лекота, че мнозина вече отписаха Бразилия като главен фаворит за титлата. Без съмнение Рикелме е най-важният играч на турнира до момента; той е и най-оригиналният, този футболен куортърбек. Той може и да не притежава демоничната техника на Роналдиньо или скоростния дрибъл на Кака, и едва ли може да вкарва вълшебни голове като Марадона. Но Рикелме доказа онова, което Пекерман отдавна вярва - той може да контролира темпото на играта като никой друг. И мислите на все повече аржентинци се връщат към славната 1986-а. Какъв по-добър начин да се отбележи годишнината от втората титла за Аржентина, от спечелването на третата?

Facebook logo
Бъдете с нас и във