Банкеръ Weekly

Съдби

Амундсен е първият човек посетил Южния и Северния полюс

На днешния ден през 1912 г. норвежкият полярен изследовател Руал Амундсен (на норвежки: Roald Amundsen, среща се и като Роалд Амундсен) официално съобщава, че неговата експедиция е достигнала Южния полюс на 14 декември 1911 година.

Той ръководи първата експедиция, преминала през Северозападния проход около Северна Америка, както и първата експедиция, достигнала до Южния полюс. Амундсен става и първият човек, посетил както Южния, така и Северния полюс.

Руал Амундсен е роден на 16 юли 1872 г. във фамилия на капитани и собственици на кораби в Борге, днес част от град Фредрикста (в Южна Норвегия). Четвърти син в семейството, майка му решава да го отклони от семейния занаят и го подтиква да учи за лекар. Тако от 1890 до 1892-а, когато майка му умира, той учи в медицинския факултет в университета на град Кристиания, днес Осло. От 1894 г. плава като матрос и щурман на различни кораби. Вдъхновен от неуспешната експедиция на Джон Франклин и успешния опит на Фритьоф Нансен да пресече Гренландия през 1888-а, Амундсен решава да се посвети на изследователска дейност.

Той трупа опит в няколко полярни експедиции, докато планира покоряването на Северния полюс. Но след като той бива достигнат през 1909 г. от Фредерик Кук, и впоследствие от Робърт Пири, Амундсен променя плановете си. Когато отпътува с кораба "Фрам", използван по-рано от Фритьоф Нансен, само трима души знаят за истинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитанът на "Фрам" Торвалд Нилсен. Амундсен се опасява, че Нансен ще откаже употребата на "Фрам", а освен това вероятно иска да запази в тайна от Робърт Скот, че ще стане негов конкурент в покоряването на Южния полюс.

На 14 януари 1911 експедицията достига северния бряг на шелфовия ледник Рос и в Китовия залив разтоварва провизии и построява базов лагер, който е наречен "Фрамхайм" (Домът на Фрам). Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс, където английската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има преимущество с построяване на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен трябва да се пребори с предизвикателството да открие път през абсолютно непознат терен, докато Скот възнамерява да използва пътя, открит от Ърнест Шакълтън през 1908 г., преминаващ по ледника Биърдмор и достигащ до антарктичното плато.

Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в построяване на лагери с провизии, а самия преход до полюса смятат да осъществят след като започне затопляне по време на антарктичната пролет.След два неуспешни опита на 14 декември 1911-а петимата полярници, заедно с впряг от 16 кучета, стигат до Южния полюс. Там те оставят малка палатка и писмо, в което описват постижението си в случай че не успеят да се приберат до Фрамхайм. Амундсен изпреварва с цял месец английската експедиция на Робърт Скот, който намира смъртта си по обратния път на 11 мили от спасителния лагер с провизии. След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.

След експедицията до Южния полюс Амундсен започва подготовка за покоряването на Северния полюс със самолет. Първата световна война променя плановете му и той решава да се посвети на преминаването на Североизточния морски път с кораб.

През 1928 при опит да открие италианската експедиция на Умберто Нобиле, претърпяла катастрофа в Северния ледовит океан на дирижабъла "Италия", Амундсен излита на 18 юни на хидросамолета "Латам", но изчезва безследно в Баренцево море.

Днес неговото име носят заливи в море Бофорт и Индийския океан, ледник и станция в Антарктида и море в Тихия океан.

В Ню Олесун (на норвежки: Ny-Alesund, в превод Нови Олесун), населено място в норвежката провинция Свалбард (архипелаг Шпицберген), има паметникът на Руал Амундсен. То е най-северното в света официално постоянно селище.

Ню Олесун е основан от компанията Kings Bay Kull Compani през 1916 година. Както и другите селища в архипелага, той е създаден във връзка с добива на въглища, който започва през 1917-а. Добивът е преустановен през 1929 и е възобновен едва през 1945 г., когато норвежкото правителство поема всички разходи. През 1963 г., поради високия спад в цената на въглищата, честите свлачища и взривовете на метан в мините, които довеждат до смъртта на много миньори, въгледобивът в региона е окончателно преустановен.

През 1925, 1926 и 1928 г. от Ню Олесун стартират експедициите на Руал Амундсен и Умберто Нобиле до Северния полюс със самолети и дирижабли.

След края на въгледобива Ню Олесун е практически изоставен, а от 1968 г. започва да играе ролята на изследователски център. Освен самата Норвегия, тук изследователски станции имат: Нидерландия, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Южна Корея и Китай. Водят се преговори и за създаването на руска станция.

Практически единствената дейност в Ню Олесун са научните изследвания, а туризмът е развит слабо, главно тъй като туристите могат да попречат на научната дейност. Част от селището все още е собственост на Kings Bay AS. Макар че постоянното население на Ню Олесун е по-малко от 30 души, през летните месеци то се увеличава до около 120 поради притока на учени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във