Банкеръ Weekly

Съдби

АЛХИМИКЪТ НА ФИЛАТЕЛИЯТА

Заварих го в дома му потънал след лупи, пинсети, класьори и каталози, доста напомнящ алхимик, вглъбен в търсенето на философския камък. Симеон Йорданов - познават го в посветените общества на филателистите не само в България (където е бай Симо), но и в света (като г-н Йорданов). Два инфаркта и два инсулта с последваща 94% инвалидност и загуба на едното око не му пречат и на патриаршеска възраст да работи и да се вълнува истински от всяка находка. Подготвя поредната изложба, като помага на млади филателисти да представят своите експонати. Прави го безкористно. Обича да цитира любимия си художник Стефан Кънчев, наричан още Маестрото на българската пощенска марка: най-добре си почивам, като работя.
Запалил се по филателията едва четиринадесетгодишен, защото в магазина на втория му баща, намиращ се на видно място на кюстендилската чаршия, често се отбивали едни от най-известните наши филателисти в миналото - д-р Кирил Руменин и фармацевтът Любен Кочов.
Първата си пощенска марка купих през 1947 година
Беше с египетски пирамиди и камили и още я пазя, казва Симеон Йорданов. Често в дрогерията, където предлагали анилинови бои, тютюн и кинкалерия, се отбивал Владимир Димитров-Майстора. Щом малкият Симчо го видел да се връща от пазара с череши или яйца, бързо грабвал кошницата и гордо тръгвал с елегантния, белобрад художник. Майстора неизменно заравял дългите си пръсти в къдравата му черна коса или леко го подръпвал за ухото. Дори сега, като застана до паметника на Владимир Димитров в Кюстендил, имам чувството, че ще протегне ръка и ще я зарови в косата ми. Тогава през лятото ходех само по шорти, много почернявах и заради това той ме наричаше Мунчо - спомня си бай Симо. - Един ден Майстора дойде при баща ми да си купи тютюн и каза, че е рисувал какво ли не, но ваксаджия - не, и ме помоли да му позирам. Повече от час продължава сеансът и накрая момчето ахва, когато се вижда изрисувано с въглен върху платното. Оставало да се довършат само ръцете, но така и не научило каква е съдбата на рисунката, защото скоро настъпил обратът. Арестували баща му и го осъдили за спекула, прибрали и доведения му брат, а самия него изключили от гимназията, защото го хванали на жур. Така наричали младежките сбирки, придружени с музика. Заедно с него изключили и бъдещия актьор Любомир Киселички, който вече не е сред живите.
Завършва вечерен техникум като частен ученик в София, но пътят му към висшето образование е отрязан. И ако цитираме един пролетарски писател негов университет става любимото му занимание - филателията. От 1947 г. досега успях да събера генерална колекция - от първата пощенска марка, издадена в България на 1 май 1879 г. (т. нар. серия Сантими), до последната марка на тема екология, която тези дни валидираха във Варна. Колекцията се нарича генерална, защото всички марки са подредени по дата на издаване. Участвал съм в различни филателни изложби по света и
имам над 300 медала
Засега съм единственият, който събира освен това скици, ескизи, рисунки и работни проекти на марки.
За първи път показва своя колекция през 1973 г., след като я е събирал почти 30 години. Тогава получава първия си Голям сребърен медал. Пристрастява се към събиране, размяна, купуване на марки, пликове, картички. Между филателистите се говори, че каквото шантаво има, Симо ще го купи. Заразил е с хобито си и цялото си семейство - съпругата му Елисавета, дъщерите Даниела и Людмила, четиримата внуци. От участия в специализирани изложби в Румъния, Турция, Гърция, Унгария, Германия, Люксембург, Москва и, разбира се, България са получили куп награди. Ели, която е фризьорка по професия, е събрала уникалната колекция Прическите в огледалото на историята. Да не се обиждат дамите, но първите експонати в нея представят маймунска четина, следвана от привързана с лико грива на първобитните, през Средновековието и Ренесанса, та чак до екстравагантните творения на съвременните коафьори.
Съхранява по-голямата част в банков трезор, защото има много скъпи екземпляри. Притежава марки от Руско-турската война, редки печати от миналия век, много от т. нар. пътували пликове - лична кореспонденция на писатели, политици или съвсем обикновени хора. Пази писмата на Евлоги Георгиев, който като военен интендант пита (в писмо) свищовски търговец има ли достатъчно сено за конете на руската армия. След запитване към хлебарите в специална пощенска картичка те му съобщават, че могат да пекат по 500 оки хляб, стига дърва и брашна да давате. Сред ценните експонати са и писма от личната кореспонденция на Иван Вазов, както и първите български марки сантими, всяка от които сега струва над 1000 лева. Някои от тези исторически ценности филателистът ще подари на Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий.
Веднъж на изложба в Севлиево дойде един богат търговец. Там бях показал няколко неща на Стефан Кънчев и като ме видя, дойде и ми каза: Господин Йорданов, зная, че един мултимилионер в Сингапур има подобна колекция. А вие какъв сте? Отговорих му: Пенсионер.
Пристрастията му се променят, купува все по-малко марки и отделя време на изследователската си страст към художниците във филателията. Събира проекти, ескизи, отхвърлени проекти или дефектни отпечатки. Някои художници искат да им плати за скиците, други благородно му ги отстъпват. Еднакво усърдие влага Симеон Йорданов в събирането на материали, както за известни, така и за съвсем млади творци. Търси всичко - от скицата и проекта до окончателно завършената и отпечатана марка. Както бе казано, в продължение на 20 години е приятел с маестро Стефан Кънчев, а той е направил към една шеста от всички издадени марки в България. Автор е на 687 марки и 87 блока. Симеон Йорданов събира всичко, нарисувано от Кънчев. Той ги изхвърляше, а аз ги събирах. Сега притежава над 1000 подготвителни листа. С част от тях подреди филателната изложба по случай 90-годишнината от рождението и петгодишнината от смъртта на Стефан Кънчев, представена в Народната библиотека в началото на годината.
И Александър Поплилов беше дълги години професор в Академията. Той също има много марки. Аз притежавам единствената рисунка, на която той е изобразил жена си Малина Поплилова. От нея имам подаръци - оригинали, които комбинирам с марките, които е издал, за да е по-интересно. Имам недовършения проект на последната му марка, посветена на 90-годишнината от независимостта на България. Рисувал е портрета на Александър Малинов, но не успя да го завърши. Събирам колекция от книги с негови илюстрации, разказва 73-годишният филателист. Обича да изравя и неиздавани марки. Такива са творбите на Христо Лозев, който предлага на конкурс шест серии марки по четири цвята, но проектите били отхвърлени. След смъртта му
неговата съпруга ги продава на Богомил Райнов
но 10 години по-късно и той ги препродава на различни колекционери от страната. За 15 години Симеон Йорданов успява да събера всички 24 марки.
Интересна е историята и на художника Емилиян Станкев, на когото експертният съвет по филателия отхвърля няколко проекта и накрая се спира на най-лошия. Аз съм щастлив, че съм запазил първите проекти, в които има повече движение и изящество, отколкото в крайния вариант. Понякога и експертният съвет може да сгреши...
Щом става дума за експерти, Симеон Йорданов твърди, че сега филателията е територия на търговците. Възмущава се, че дори специалисти и любители не знаят, че още в началото на миналия век в България е имало експерти по филателия, които са поставяли 2-3-милиметровите си печати върху гърба на марките, за да гарантират достоверността на стойността им. Думата им е била закон. Най-уважаван е бил Петко Караиванов, чийто син Васил вече е на 85 години, но никога не е работил държавна работа, защото успешно търгува с наследството на баща си. Сега Симеон Йорданов издирва различните микроскопични печати на експерти върху гърба на старите марки, за да направи поредната си тематична изложба.
Точната ръка и перфекционизмът, които влага във филателните си пристрастия, бай Симо е добил по време на 40-годишния си стаж като майстор-специалист по научна апаратура в Александровската болница. Навремето се хванал на бас с проф. Пасков, откривателя на нивалина (лекарството от кокичета), че
ще пробие карфица по цялата й дължина
и след шестчасова прецизна работа с диамантена бургия успява да спечели облога. Но не сред академичната общност е бил известен по онова време, а сред... музикантите. Щурците, Тангра, Сигнал и ред култови рок групи са били постоянните му клиенти. Единствен той в България е можел да изработи метални части за уредбите и инструментите им. Петър Гюзелев все още свири с ключове на китарата, които са измайсторени от бай Симо. Всички спечелени пари влага във филателни ценности. Не се притеснява да отглежда и бели мишки за нуждите на болницата. Търговското му потекло проговаря и когато разширява бизнеса - сключва договор с холандска фирма, която всеки месец чрез чартърен полет на самолет се снабдява от нашия филателист с предпочитаните за медицински експерименти животинки. Тогава се налага да работи много часове, а за хобито му остават само вечерите. Но никога не оставя тихите, спокойни часове да се изнижат, без да се порови из съкровищата си или просто да ги подреди.
По каквито и неведоми пътища да го води съдбата, Симеон Йорданов се завръща по свои начин на местата, където е живял. Голямата му любов към родния му Граовски край го кара да изследва и събира краеведчески пощенско-филателни материали, с които реди изложби в Перник, Брезник, Радомир и Трън - оти и они са дали нещо на свето: Перник - кюмуро, Брезник - железнуту воду, Радомир - бузуту, и Трън - спец-майсторцуту. С голям интерес преминават експозициите в Копривщица и Кюстендил, където местните хора научават любопитни подробности за своя край. Примерно картичка с пощенско клеймо от лятото на 1939 г., изпратена от Кюстендилските минерални бани, е свидетелство за прохождането на рекламата в България, но пък и напомня за най-популярния спа курорт навремето. Тя става повод за поредното изследване на Симеон Йорданов и за публикация в специализирания печат. Интересни находки открива и при вглеждането в серията траурни марки, пуснати през 1944 г. - шест месеца след смъртта на цар Борис III. Малки знаци, 12 на брой, подсилват траурния ефект на марката, а за това специалистите могат да говорят с часове. Ако търсите къде е пресечната точка между наука и изкуство, време и пространство, потърсете я и във филателията, съветва ни колекционерът Симеон Йорданов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във