Банкеръ Weekly

Съдби

Ален Жюпе: ВЕРНИЯТ МНОГОЗНАЙКО НА ШИРАК

Този е прекалено умен за политик, лаконично бе обявил Морис Дрюон след срещата си с тогавашния заместник-министър на финансите Ален Жюпе. Забележката на прочутия историк прозвуча малко изненадващо - по онова време не личеше интелектът да е пречка за политическата кариера на Жюпе. Напротив, острият ум на този възпитаник на лицея Луи льо Гран бързо му спечели не само репутацията на най-властния човек във френската политика, но и безрезервното доверие на Жак Ширак. По-късно в мандата си като премиер Жюпе наложи някои доста непопулярни реформи и рейтингът му никога не достигна особени върхове, но въпреки това президентът не криеше, че го готви за свой наследник. В крайна сметка обаче Дрюон се оказа прав: постепенно дръзкият ум започна да подвежда Жюпе - първо да тласне управляващата партия към политическия аналог на самурайското сепуку, а после - да се отнесе с пренебрежение към едно разследване, което в крайна сметка му навлече 18-месечна ефективна присъда за злоупотреби, петгодишно отнемане на гражданските права и десетгодишна забрана да заема изборни длъжности.

В друга среда той вероятно би се превърнал във вундеркинд. Но дори и в задрямалата земеделска Гаскония необикновеният ум на младия Ален не останал дълго незабелязан. След като завършил местния лицей с две години предсрочно, родителите му окончателно се убедили, че съдбата на сина им не е в рентиерството, и го пратили да се дообразова в Париж. След Луи льо Гран и Института за политически науки Жюпе решил да следва и в знаменитата Национална школа за администрация (ENA) - люпилнята на президенти, както я наричаше покойният Митеран. Там способностите на Жюпе бързо направили впечатление на един от предишните випускници - Жак Ширак. През 1976-а Ширак, по онова време премиер и изгряваща звезда на голистката партия, поканил младия Ален да му пише речите.
Многознайкото
Оттам нататък възходът на Жюпе бе наистина стремителен. Когато Ширак скъса с президента Жискар д'Естен и създаде партията Сбор за републиката (RPR), гасконецът вече бе дясната му ръка.
В изтъкания от превратности френски политически живот Ален Жюпе докрай остана верен на първия си покровител. Издигнал се вече до ролята на пръв съветник, той доброволно обра повечето удари след изборните провали на Ширак през 1981 и 1988 година. Те поне го научиха на известна предпазливост: многознайкото, както язвително го наричаха политически му противници, престана да казва онова, което мисли. През 1993-а, когато Сборът за републиката започна да се разпада, разтеглена между Ширак и премиера Едуар Баладюр, изборът на Жюпе бе ключов за изхода на битката. В края на краищата Жюпе бе министър на финансите в кабинета на Баладюр и негов добър приятел, както сам признаваше. Напук на втренчените в него погледи обаче многознайкото мълча повече от година и едва когато вече нямаше как да не вземе страна, обяви, че е лоялен към Баладюр, но верен на Ширак.
No future!
Верността не остана невъзнаградена - щом Ширак най-сетне спечели президентските избори през 1995-а, Ален Жюпе стана премиер. И, верен на себе си, веднага се зае да наложи толкова непопулярните сред французите реформи в социалната сфера и осигуряването. Откликът бе жесток: срещу него се изправиха не само всемогъщите синдикати и опозицията, но дори и собствените му съпартийци. Упрекваха го, че пилее политическия капитал на партията от чиста грандомания. Започна вълна от общонационални стачки в транспорта, училищата, болниците и пощите. Бяха минали само няколко месеца от идването му на власт, когато в нашумялото куклено шоу на националната телевизия започнаха да го изобразяват като безработен пънкар, облечен с фланелка с надпис No future! (Няма бъдеще). Но Жюпе бе неумолим. Винаги е по-лесно да се усмихваш, отколкото да реформираш - обясняваше по-късно той. - Аз се опитвах да правя реформи, не усмивки.
Грешката
През 1997-а подкрепата към правителството му вече бе паднала под 25 на сто. Невъзмутимият Жюпе посъветва Ширак да свика предсрочни избори, за да увеличи парламентарното мнозинство на партията си и по-лесно да прокара реформите. Това бе първият му провал - социалистите на Лионел Жоспен спечелиха изборите с красноречивия лозунг Искате ли още пет години Жюпе?, а десните, вместо да увеличат мнозинството си, загубиха почти половината от местата си в парламента.
Жюпе понесе тежко грешката си и в рядък миг на слабост обяви, че напускал политиката и щял да лови сьомга в Ирландия или да се засели на някой гръцки остров. Всъщност единствените риби, които дебнеше гасконецът, се оказаха политическите му противници. Съвсем скоро Жюпе се завърна с гръм и трясък, като подготви създаването на новата президентска партия - Съюза за народно движение (Union pour un Mouvement Populaire). Скептиците от Монд набързо я прекръстиха на Union pour la majoritе prеsidentielle - Съюз за президентско мнозинство. Ходът на Жюпе наистина сработи и осигури преизбирането на Ширак през 2002-ра. Скоро самият Ален оглави новата партия. Като се прибави към това и кметският му пост в Бордо - старата крепост на голистите - малцина изпитваха съмнения кой ще е следващият президентски кандидат на десницата.
Ударът
Както обаче често се случва, последното стъпало под върха се оказа и най-хлъзгаво. Улисан да подготвя големия си удар, гасконецът не обърна особено внимание на едно привидно маловажно следствие за злоупотреби в Парижката община. Когато оцени важността му, вече бе прекалено късно - прокурорите разкриха сложната система за отклоняване на средства от общинския бюджет към партийни сметки, осъществявана в мандата на кмета Жак Ширак от неговия заместник по финансите Ален Жюпе. Появиха се доказателства, че поне седем висши функционери на Сбора за републиката са заемали фиктивни длъжности в общината и са получавали солидни заплати в края на 80-те и началото на 90-те. Жюпе и този път предпочете да понесе сам всички удари, за да предпази патрона си. Като шеф по финансите аз нося отговорността, обяви той в навечерието на процеса. Вместо да отрича ясните доказателства, Жюпе предпочете да си признае и да се опита да омаловажи случая: Подобни неща отдавна са част от политическия живот във Франция, те са нещо обичайно. Фактът, че сега им се отделя такова внимание, аз си обяснявам като явно политическо преследване.
Но отчаяният апел на бившия премиер не трогна съдиите - Жюпе бе осъден на 18 месеца затвор условно, на 5 години лишаване от избирателни права и на 10-годишна забрана да заема изборни длъжности. Многознайкото не се предаде веднага - той обжалва присъдата и обяви, че няма доброволно да се откаже от кметския пост в Бордо и депутатското си място. Допуснал съм грешси, това е ясно, но кой не го прави? - попита той в едно интервю за Фигаро. - Хората сякаш забравят, че всички партии са имали подобни проблеми около финансирането си в последните 20 години. А колко са осъдените? За мен тази присъда е несправедливо жестока. Въпреки традиционно слабата популярност на Жюпе и 57% от французите потвърдиха, че намират решението на съда за пресилено. Но въпреки това жалбата на Ален бе отхвърлена и той, стигнал в самото подножие на върха, внезапно се сгромоляса. Оттогава Жюпе се прехранва, като чете лекции в шепата канадски университети, които не го задраскаха от списъците си след присъдата. В края на краищата сьомгата в Ирландия няма да му избяга. По-тежкият удар падна върху самия Жак Ширак, който загуби не само наследника си, но и голяма част от контрола върху собствената си партия. Сега тя е в ръцете на свръхамбициозния Никола Саркози - двойно омразен на президента, откакто а) навремето подкрепи врага Баладюр, и б) имаше интимна връзка със собствената дъщеря на Ширак. Няма съмнение, че френският президент тепърва ще скърби за своя верен многознайко.

Facebook logo
Бъдете с нас и във