Банкеръ Weekly

Съдби

Адвокатът на звездите

Разводите по правило са разоряващи за богатите хора. Бившите им половинки вършат чудеса от храброст и подлост, за да изкопчат по-голяма сума. В САЩ опасността да загубят част от състоянието си заплашва дори онези, които нямат официално регистриран брак. Там действа прецедентното право, а през 1970-1980 г. адвокатът Марвин Мичелсън успява да създаде доста прецеденти.


Бъдещият адвокат на звездите е син на емигранти - баща му е поляк, а майка му - украинка. Роден е в Детройт през 1928-а. В началото на 50-те Марвин изучава хуманитарни науки в местния колеж (за бедни младежи), а след това постъпва в юридическия колеж на Югозападния университет (Southwestern University School of Law). През 1957-а Мичелсън открива малка адвокатска кантора в Бевърли Хилз.


Дъглас и Миранда

nbsp;


Отначало клиенти на Марвин са дребни правонарушители, недоволни потребители и безработни актьори, които неуспешно се опитват да осъдят някоя холивудска компания за дребна сума. Друг източник на доходи за юриста са таблоидите, които той снабдява с информация за съдебните дела срещу умерено заплащане. Което не му пречи да представлява интересите и на клиенти, които обвиняват същите таблоиди в лъжа.


Първият професионален пробив в адвокатската практика на Марвин е делото Дъглас срещу щата Калифорния, с който той впоследствие много се гордее. В случая адвокатът трябвало да защитава гражданите на Калифорния Бени Майерс и Уилям Дъглас, обвинени в няколко престъпления, включително ивъв въоръжен грабеж. Тъй като обвиняемите били неплатежоспособни, им назначили обществен защитник, което било чиста формалност. Поради липса на време той не успял да се подготви и слушанията, както и присъдата минават без адвокат. Осъдените обжалват решението, но този път им е отказан защитник. И тогава Марвин Мичелсън се намесва в случая. Той стига до Върховния съд на САЩ, където отстоява правото на Майерс и Дъглас, а след тях и на всички бедни на безплатен защитник и на обичайните условия за водене на съдебните им дела.


Марвин печели и друго знаково за американската правоохранителна система дело, свързано с нарушаването на правата на обвиняемите. Рецидивистът Ернесто Миранда бил принуден да даде показания, без да го информират за правото му да мълчи, както и за правото му на адвокат. След края на този процес се появява прочутото Правило Миранда, според което преди разпит заподозреният в престъпление трябва да бъде уведомен за правата си. Това са думите: Имате право да мълчите, имате право на адвокат и т.н., които толкова често чуваме от устата на полицаите в американските филми.


Разводът като шоу

Марвин обаче не се превръща в Дон Кихот за бедните подсъдими, нито в безкористен борец за конституционни права. След като си извоюва име, той се ориентира към защита на правата на по-перспективни клиенти - жени, зарязани от богатите си съпрузи. Едно от първите и най-добре платени дела от този род е разводът на актьорите Джеймс и Памела Мейсън през 1964 година. Съпругът е по-популярен от двамата и се снима във филми на режисьори като Алфред Хичкок, Стенли Кубрик и др. Марвин обаче застава на страната на Памела. Две седмици преди слушанията Мичелсън успява да открие и да призове в съда 43-ма свидетели на съпружеската изневяра на Джеймс Мейсън и заплашва да разгласи пикантни подробности за похожденията му. Уплашен от предстоящите публични скандални дела, актьорът се съгласява да урегулира спора и да плати на бившата си жена 1.5 млн. долара. Това е първият развод за милион долара в Холивуд. Скоро делата за издръжка, за опека на децата и разделяне на имуществото на знаменитостите потичат към Марвин като река. А той успява да превърне бракоразводните процеси в истинско шоу.


Всички плащат

Звездният час за Мичелсън настъпва през 70-те години. Всяко дело, с което адвокатът се заема, е продължение на практиката на бракоразводните процеси. С една-единствена разлика - двойките нямат официален брак.


В съседство с майката на юриста живеела Мишел Триола, бивша певица в нощен клуб и приятелка на актьора Ли Марвин. От 1965-а до 1970-а Ли и Мишел живеели заедно, а отношенията им стигнали толкова далече, че Триола дори променила официално името си на Марвин. Но след петгодишен съвместен живот актьорът обявил, че възнамерява да се ожени за друга. По съвет на Мичелсън през 1971 г. Мишел Триола дава Ли Марвин под съд, твърдейки, че бившият й съжител е разрушил музикалната й кариера, направил я е безплодна и й обещал да я издържа през целия й живот. Позицията на юриста е, че в случая правата Мишел за компенсация не се отличават от правата на която и да било разведена жена, така че половината от състоянието на Ли Марвин (3.6 млн. долара) се полага на бившата му партньорка.


Законът на щата Калифорния от 1896-а не признава съжителството без брак. През 1976-а обаче властите решават да легитимират извънбрачните контракти - както писмените, така и устните. Но в делото на Мишел и Ли не било доказано съществуването на такъв договор, така че всички усилия на Марвин Мичелсън се оказали напразни. Искът не бил удовлетворен, а Ли бил задължен да плати на Мишел само 104 хил. долара за професионална реабилитация, но той не платил и тях.


Въпреки загубата на тази битка кариерата на Мичелсън получава нов импулс. По време на шумния процес той става автор на неологизма palimony (от думите pal - приятел, друг, и alimony - алименти, издръжка). Идеята за брак без халки, която Марвин обосновава в съдебната зала, означава и сексуална революция, и по-голяма свобода за жените. Самият Мичелсън пък става един от най-известните адвокати в САЩ.


През 1992 г. той се преборва за издръжка (в размер на 2500 долара месечно) за 10-годишната дъщеря на бившата приятелка на Робърт де Ниро. И то въпреки резултатите от ДНК теста, който доказва, че актьорът не е баща на момичето. Това няма никакво значение - реагира Мичелсън - важното е, че детето обича Де Ниро и го смята за свой баща.


Списъкът на клиентките на Марвин (той представлява най-вече дами) прилича на светска хроника и включва партньорки на знаменитости като Тони Къртис, Майк Тайсън, Боб Дилън, Ричард Харис, Силвестър Сталоун.


Най-скъпият развод в актива на Марвин Мичелсън е делото на саудитския милиардер Аднан Кашоги. Той решава да се раздели с жена си Сорайя, дъщеря на лондонска сервитьорка, според ислямския закон - като произнася три пъти развеждам се с теб. Но след намесата на Мичелсън, цената на свободата на Кашоги се оказва 950 млн. долара.


Затвор и бедност

nbsp;


Марвин Мичелсън натрупва значително състояние от хонорарите си и го харчи с удоволствие. Той е собственик на разкошно имение с 38 стаи в Бевърли Хилз (по-късно купено от Джони Деп), на няколко ролс-ройса, както и на кабриолет, изработен по поръчка (бивша собственост на Кларк Гейбъл). Притежава и внушителна колекция от антиквариат и произведения на изкуствата. Адвокатът пише две книги с мемоари, снима се в различни сериали, в които играе себе си, и щедро раздава автографи.


Краят на тази вълшебна приказка започва в началото на 90-те години, когато Мичелсън започва процес срещу издателя на Playboy, Хю Хефнер, за издръжка на бившата му приятелка. По поръчка на собственика на изданието е написана (но не и публикувана) биография на Марвин, която съдържа всякакви компромати срещу него, включително и за неплащане на битови сметки. Трудно е да се докаже връзката между тази книга и по-нататъшните проблеми на юриста. Така или иначе две жени обвиняват Мичелсън в изнасилване, бившата му секретарка заявява, че е употребявал наркотици от 1973-а до 1978-а, а аукционната къща Sotheby's иска от адвоката 1 млн. долара за закупени бижута. Най-сериозният удар обаче идва от данъчната служба, която уличава Марвин, че е укрил от облагане с налози над 2 млн. долара. Тъкмо това го вкарва зад решетките през 1996-а. Две години по-късно Мичелсън е освободен и подновява практиката си, която вече е много по-скромна. Адвокатът на звездите умира през 2004 г. на 76 години, а от парите му не е останало почти нищо.


nbsp;


Мичелсън никога не следва шаблоните и непрекъснато проявява изобретателност. Според американските закони, призовката за развод трябва да бъде връчена лично на фигуранта в делото. Преди да я получи, човек може да игнорира съда, но не и след това. Така че съблазънта да се избегне получаването на призовката е голяма. Марвин Мичелсън връчва съобщението на Мик Джагър, преоблечен като мияч на прозорци, направо в хотела, където рокаджията е отседнал. Призовката на Марлон Брандо е доставена със специално нает хеликоптер, който едва не се приземява на главата му. А за да настигне Дейвид Бауи, адвокатът го преследва в Швейцарските Алпи, където музикантът покорява върхове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във