Банкеръ Weekly

Съдби

Абсурдните закони на Дания

Кварталът Christians Havn в Копенхаген

Според последното проучване, осъществено със съдействието на изследователите Майкъл Портър от Харвард и Скот Стърн от Масачузетския технологичен институт, няма по-добро място за живеене на земята от Дания. Класацията е направена по ред критерии: като достъп до интернет, приемливи жилищни цени, здравеопазване, свобода на изявите. А това предполага, че парите не са единственият ключ към щастието. Например Щатите, чийто БВП на човек от населението е по-висок от датския, са класирани на 18-о място.

Датският финансов министър Кристиан Йенсен обаче признава, че страната се сблъсква със сериозни предизвикателства, когато трябва висококвалифицирани професионалисти да бъдат убедени да работят за националната икономика, която изпитва недостиг на работна ръка.

Част от проблема се дължи на усещането, че Дания е станала по-негостоприемна към чужденците. Местните медии изобилстват от примери, показващи как работи стриктното й емиграционно законодателство. Последната му жертва е датският астрофизик Уфе Хелстен, който не успява да започне нов живот с американската си съпруга в родината си. Двойката и двете им деца се преместили в Дания, след като 20 години живели в Калифорния. Молбата на съпругата за датско гражданство обаче била отхвърлена по т. нар. наредба за привързаност, след като властите преценили, че "семейството е по-привързано към втората родина", с други думи - към САЩ. И тя получила заповед да напусне Дания до 10 юни 2017-а.

В Копенхаген действа и друг, придобил лоша слава закон - за скъпоценностите, който разрешава на емиграционните власти да конфискуват ценни вещи от лицата, търсещи убежище.

Либералната партия на Йенсен, която е на власт през 12 от последните 16 години, методично затягаше законодателството за имигрантите. То е променяно 64 пъти. Сред промените, създаващи ограничения, са орязването на финансовата подкрепа за бежанците и по-трудното придобиване на датско гражданство.

Без чужденците обаче страната трудно ще се справи с недостига на работна ръка. Местната работна сила не е особено мотивирана за изява въпреки намаленията на данъците. А това затруднява създаването на фискален импулс, стимулиращ растежа.

Датското стопанство постепенно се изтръгва от ограниченията, последвали след срива на местния жилищен пазар и световната финансова криза. Правителството очаква растеж от 1.7% през тази и през следващата година (след 1.3% през 2016-а). Разликата между действителния икономически продукт и максималния капацитет на стопанството ще бъде заличена през 2018-а. Поне такива са последните правителствени прогнози. Но икономически растеж от 2-3% е трудно постижим без политически инициативи в действие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във