Банкеръ Weekly

Съдби

50 ПОРТРЕТА ЛЕГИТИМИРАТ СБИРКАТА НА АЛЕКСАНДЪР КЕРЕЗОВ

Галерия Академия изненада столицата с рядко срещана напоследък изложба, която жанрово се свързва с продължаващата в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) експозиция Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл. Става дума за представянето на 50 портрета от частната сбирка на Александър Керезов, която колекционера е подредил за своята 50-годишнина. Изненадата произтича от тематичния профил на тази лична сбирка при уточнението, че нашият бавно структуриращ се артпазар до неотдавна не обръщаше сериозно внимание на портретното изкуство. А то съдържа в себе си значително повече смисли, отколкото може да предложи чистата живопис (рисунка, скица, графика) - независимо от името на автора, неговата популярност и конвертируемост в чисто търговски план.
Селекцията (кураторството) на картините от очевидно много по-богатата колекция е дело на самия й собственик Александър Керезов и обхваща основно периода от края на ХIХ и началото на ХХ век. Това време е преходно за българското изобразително изкуство, което от зографското занаятчийство се насочва към академичното образование и школуваното творчество. Преходно е и за стилистичните модели, които освен психологичните характеристики се сдобиват и с допълнителна, много ценна информация чрез битовизирания фон на образите, облеклото и неговите аксесоари, модата на деня. Така портретите от тази гранична епоха между ХIХ и ХХ век, както и следващите ги през 20-те години на миналия век салонни образци изграждат богата галерия, чиято стойност има и познавателен (исторически, антропологически, културоведски, краеведчески и пр.) характер. Но сбирката на Александър Керезов предлага и интересна интрига за най-добрите познавачи на българското изобразително изкуство - преоткриването на отдавна забравени художници, които първоначалното търговско втурване (ловко манипулирано) подир имената и картините на т.нар. стари майстори подмина без нужното внимание. В. БАНКЕРЪ вече имаше възможност да отбележи успокояването на тази тенденция и постепенното насочване на интереса към не толкова именити, но достатъчно значими за кратката история на нашето изящно изкуство имена. Изложбата 50 портрета я потвърждава, а, надяваме се, тя ще бъде продължена и през новия културен сезон.
В изложбата са показани произведения от 39 автора, най-ранните от които датират от първите години след Освобождението. По това време работят Георги Данчов, Иван Димитров и Георги Митов, всеки от които представлява различна тенденция в живопистта. Георги Данчов идва от традициите на Възраждането и зографската практика, Иван Димитров е син на последния представител на Тревненската иконописна школа поп Димитър Кънчов (с продължаваща изложба в Криптата на храма Св. Александър Невски), а Георги Митов поставя началото на свободното владеене на формата. Следват малко познатите Милан Сърбински и Иван Гуринов, по-известният Димитър Даскалов и утвърденият портретист Цено Тодоров. Портретът от 20-те години на ХХ век е представен в изложбата от Олга Шеханова-Шишкова, Бинка Златарева, Никола Георгиев, Борис Митов, Кирил Иванов и Борис Георгиев (прочутият портрет на Алберт Айнщайн от Берлинския тираж през 1929 г.), които добавят нови щрихи към пластичното развитие на жанра. В луксозния каталог 50 портрета (30 лв.) изкуствоведката д-р Благовеста Иванова е отделила двете насоки в българското изкуство, маркирани и в експозицията - търсенето на социални аспекти в националния образ и чисто салонната, свързана с вкусовете и предпочитанията на средната класа. Според нея поради липсата на свободен пазар произведенията от втората тенденция до неотдавна бяха недостъпни. Те включват портрети на Панталей Сеферов, Ари Калъчев, Борис Колев, Атанас Тасев, Георги Черкезов, Иван Табаков, Васил Стоилов и Недялко Каранешев, докато вкус към социализирането проявяват Христо Станчев и Владимир Рилски. Историческата рамка на изложбата се затваря от 50-те години на ХХ век чрез произведенията на Мара Чорбаджийска, Владимир Вичев, Димитър Вълканов и Михаил Лютов.
За голямо съжаление много стойностната експозиция 50 портрета бе показана в най-неподходящия момент (20-29 август), когато полузаспалият в лятната си летаргия културен живот на столицата е в очакване на деловото оживление. Твърде кратко бе и нейното времетраене - проблем, поставян вече от БАНКЕРЪ по повод практиката на галерията СИбанк. Но пък в едно с изложбата Автопортрети… в СГХГ ни подсети за нарастващата актуалност на темата за Музей на портрета, анонсирана и аргументирана в няколко наши публикации преди десетина години. Тя бе лансирана от княз Никита Лобанов-Ростовски пред управителното тяло на международната фондация Св.св. Кирил и Методий, но не намери необходимата подкрепа и дори бе минирана от все още влиятелния член на това ръководство Светлин Русев. Не помогна и публикуваното от нас писмо от директора на Кралския музей на портрета в Лондон, в което се предлагаше методологична и дори финансова подкрепа за подобно начинание. Изтеклото време потвърди актуалността на идеята и - дай, Боже - с всеки изминат ден я прави все по-привлекателна за обществеността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във