Банкеръ Weekly

Съдби

110 ГОДИНИ БТА - ИНФОРМАЦИОННИЯТ КРЪСТОПЪТ НА БЪЛГАРИЯ

На 27 януари 1898 година с Приказ № 28 (Държавен вестник, бр. 41) е оповестено учредяването на информационна агенция в България. Първият бюлетин на БТА излиза на 16 февруари 1898 г., изписан собственоръчно от директора Оскар Искандер. Той съобщава за влошеното здравословно състояние на Н.Ц.В. княгиня Клементина, майката на княз Фердинанд, наложило заминаването й за Виена. Четирите страници съдържат още шест информации, между които и за движението на цените по европейските борси. Така още от самото си създаване БТА обръща внимание на новините от деловия и банковия сектор, макар по-късно за дълги периоди да занемарява темата. За първата година от съществуването си агенцията получава бюджетна субсидия от 20 хил. златни лева, срещу които произвежда по 2-3 страници дневно в ограничен тираж - за двореца, за премиера и министрите, за някои вестници. Десетилетие по-късно държавата отпуска за издръжката на БТА 100 хил. златни лева. Абонаментът е 10 лв. месечно.
На 1 август 1928-а се създава Радиослужба към Дирекцията на печата (две отделения, едното от които е БТА). Емисиите на чуждестранните радиостанции се приемат на слух и се записват на ръка. Но навлизането на новата медиа налага институционализирането й в страната, поради което в обществения комитет за създаването на Родно радио (1930), оглавяван от проф. Асен Златаров Аура, откриваме и имената на журналисти от БТА. Увеличеният информационен поток и все по-големият брой ползватели налагат и тематично диференциране на новините. Така още от 1926 г. започва да излиза Стопански бюлетин, поддържан редовно до 1928 година. От този момент изданието се трансформира в Стопански съобщения из България, но след няколко месеца прекратява съществуването си. Едва през 1938 г., когато Голямата икономическа криза и последвалата Депресия са отдавна забравени, БТА отново предлага на клиентите си Стопански информационен бюлетин. Военновременният период разфокусира темата, за да я възстанови едва през 1945-а чрез новия Стопански професионален бюлетин. Той е само за служебно ползване. През 1949-а става по-широкодостъпен, докато шпиономанската параноя на военния комунизъм го превръща в поверителен за цяло десетилетие - до 1961 година.
Ще мине доста време, докато деловата информация отново намери концентриран израз в бюлетина Световна икономика и търговия през 1967-а. И отново за кратко! Едва 1988 г. носи известна реабилитация на сектора, когато БТА започва да издава справочниците Стопански организации в България (до 1991) и Страни членки на СИВ (до 1990). Динамиката в първите години от посттоталитарния период налага по-акцентирано внимание към бизнеса и неговите разновидности. Така от август 1991 г. до декември 1994-а редовно започва да излиза бюлетинът Световни стокови борси, както и Български бизнес (май 1991-декември 1994). Най-дълго (от 1991 до 1997-а) излиза справочникът Борси, банки и фирми. След като преодолява пазарната криза и политическата партизанщина, БТА се ориентира и към уплътняване на издателското си звено с кратко просъществувалото списание Bulgarian Economic Outlook (1992), трансформирано през 1993-1994 г. в едноименен информационен бюлетин.
При създаването си Българската телеграфна агенция брои двама души: началника Оскар Искандер и неговия подчинен. Те са настанени в построената неотдавна сграда на Президиума на БАН на площад Народно събрание, където дирекцията и административните служби остават до 1962 година. След отчуждаване на едрата градска собственост в края на 40-те години редакциите се преместват в отсрещната Моллова кооперация на бул. Цар Освободител. Сегашната, специално построена за БТА сграда, е завършена през 1961-ва по проект на арх. Евгений Минчев Зидаров (1920-1981). Свързана е с два по-големи, неогласени публично скандала. Първият е от 1959 г. и е предизвикан от някакво партийно началство, което не харесва лекото, изящно стълбище, така различно от тържествените сталински подходи в сградата на съседния полиграфически комбинат Димитър Благоев. Вторият е от началото на 70-те години, когато на арх. Зидаров е възложено 17-етажно разширение на сградата на агенцията върху терена на улицата, разделяща полиграфическия комбинат от БТА. Идеята този път е минирана отвътре, т.е. от живеещите в околните блокове партийни функционери от среден мащаб, които остро възразяват срещу отнемането на въздуха и гледката.
За целия 110-годишен период БТА е оглавявана от 25 генерални директори, сред които най-продължително време длъжността заема Лозан Стрелков - от 1962 до смъртта си през 1981 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във